Определение № 2091 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2091 гр. Варна, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500513 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Постъпило е възражение от В. А. И. от гр.Бургас срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2246/16.04.2025г., издадена по ч.гр.дело №4508/2025г. на ВРС, с която молителят е осъден да заплати на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, сумата от 332лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит №******************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда28.03.25г. до оконч.изплащане на задължението; сумата от 46,79лв –неплатено договорно възнаграждение за периода 15.11.20г.-15.05.21г.; сумата от 164,23лв – законна лихва за периода 15.05.21г.-27.03.25г. и разноски по делото в размер на 50лв.

Във възражението си длъжникът излага наличието на основанията на чл.423, ал.1, т.4 от ГПК, като твърди, че връчването е извършено чрез работодателя му, поради което му било необходимо време да се запознае с правните последици от документа. Тъй като живеел и работел в гр.Бургас, а съдът е в гр.Варна, бил възпрепятстван от служебни ангажименти да организирам защитата си в рамките на един месец. Твърди наличие на особени непредвидени обстоятелства – служебна натовареност и физическа отдалеченост от района на съда, поради които е просрочил подаването на възражение, депозирано на 31.10.25г. Излага, че е погасил изцяло задълженията си по договора, който бил предмет на предходно дело. Поради това моли да бъде прието възражението, съгл. чл.423 ГПК.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от заявителя в 1 заповедното производство „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с който заявява, че няма постъпили плащания от страна на длъжника и има интерес от продължаване на производството.

Настоящият състав на ВОС, като прецени наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на производството, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в някоя от хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.

В настоящия случай длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, т.е. позовава се на хипотезата на чл.423, ал.1, т.4 от ГПК.

Молителят твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.

№4508/25г. на ВРС, на 29.09.2025г., когато му била предадена от неговия работодател, като на 31.10.25г. подал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК.

От данните по приложеното ч.гр.д.№4508/25г. на ВРС се установява, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. А.

И., чрез неговия работодател „Виваком България“ ЕАД, на 25.09.25г., като с уточн.молба длъжникът изрично признава този факт, както и заявява, че е получил фактически заповедта на 29.09.25г.

При тези фактически констатации и изявления на длъжника съдът приема, че за издадената срещу него заповед за изпълнение длъжникът е узнал на 29.09.25г. при осъщественото редовно връчване на препис от нея по реда на чл.49 ГПК.

Ето защо именно датата 29.09.2025г. следва да се свърже с началото както на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражение, така и на срока по чл.423, ал.1 от ГПК за подаване до въззивния съд за приемане на по-късно подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение.

И тъй като настоящото възражение е подадено на 31.10.2025г., т.е. след изтичане на законоустановения в чл.423, ал.1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, съдът намира, че същото се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение от 31.10.25г., подадено от В.

А.

И.,

ЕГН

**********, с адрес

**************************************, срещу издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2246/16.04.2025г., издадена по ч.гр.дело №4508/2025г. на ВРС, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№513/2026г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3