Определение № 86 от 12.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500047 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по подадена от С. К. Н., ЕГН **********, чрез адв. В. В. частна жалба срещу Определение № 260103/02.09.2024г., постановено по гр. д. № 2140/2019г. по описа на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 262585/08.07.2024 г. от С. К. Н., чрез адв. В. В. за изменение в частта на разноските на решение № 260015/17.06.2024 г., по гр. д.

№ 2140/2019 г. по описа на ВОС.

В жалбата се излага, че определението е неправилно, тъй като законодателят изрично в цитираната норма на чл.78 ал.1 ГПК е посочил, че отговорността на ответника за заплащане на разноски е само когато искът на ищеца е уважен. Ако искът бъде отхвърлен, независимо на какво основание, то отговорността на ответника за разноски не може да се ангажира.

Преценката дали страната с поведението си е дала повод за завеждането на делото, обуславяща натоварването и с разноските на другата страна, е валидна само в хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК и то единствено в полза на ответника.

След като искът е отхвърлен изцяло, то приложима е нормата на чл.78 ал.З ГПК, затова и не е допустимо съдът да възлага разноски по реда на чл.78 ал.2 ГПК. Твърди се, че жалбоподателят не е дал повод за предявяване на иска, поради факта, ч е ищецът не е кре¬дитор по отношение на С. Н.. Ищцовото дружес¬тво „Стара сокс" ЕООД, е кредитор единствено и само по отношение на кредитополучателя „Фантазия-21"ООД, като се е снабдило спрямо това дружество с изпълнителни листи и образувало изпълнителни дела, но не и по отношение на жалбоподателя. Излага, че ищцовото дружество е предявило вземанията си и в производството по несъс¬тоятелност по т.д. 113/2018г. по описа на СлОС, по което предстои изготвянето на окончателна сметка за разпределение, както и изслушване на доклада и отчета на синдика по чл.733 ТЗ с което ищцовото дружество ще е изцяло удовлетворено. Моли да бъде 1 отменено атакуваното определение, като бъдат отменени присъдените в полза на ищцовото дружество разноски и бъдат присъдени такива в полза на С. Н..

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „Стара Сокс“ ЕООД чрез пълномощник адв. Бъчварова. Същата излага съображения за неоснователност на жалбата. Излага, че първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че дружеството „Стара Сокс“ ЕООД е кредитор на ответника, но е отхвърлил иска поради извършено след завеждане на делото плащане от страна на С. Н.. Съдът обаче не е посочил основанието за отхвърляне на иска в диспозитива на съдебния си акт, което е станало причина дружеството да поиска поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо искът да бъде отхвърлен като недоказан, да се посочи, че е неоснователен поради извършено в хода на процеса плащане.

Молбата за поправка на Решението е отхвърлена, но дружеството обжалва горното определение. Излага се, че настоящото производството следва да бъде спряно до произнасяне по частната жалба срещу отказа да се извърши поправка на ОФГ.

Наред с горното се излагат основания по същество на спора, обосноваващи качеството кредитор на дружество, както и че това качество е възникнало поради сключения договор за цесия с първоначалния кредитор „Уникредит Булбанк“ ЕАД, с който договор се прехвърля вземането не само по отношение на първоначалния длъжник- „Фантазия-21“ ООД, но и по отношение на солидарните длъжници, измежду които е и жалбоподателят Н..

Моли жалбата да бъде оставена без уважение и присъдени разноски.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Поради изложеното, жалбата е допустима.

По същество същата е неоснователна, поради следното:

Видно от гр.д. № 2140/19г. по описа на ОС-Варна, производството пред същия е било образувано по предявен от "СТАРА СОКС" ЕООД, ЕИК 201339500, чрез процесуалните си представители по пълномощие адв. С.

Бъчварова - АК Варна и адв. Маргита Тодорова - АК, против С. К. Н., ЕГН **********, и Милена В.а Герова-Н. с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетните Н.С. Н., ЕГН:**********, родена на 20.06.2006г. в гр.Варна и К.С. Н., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, и предявен в условията на евентуалностчл.135, ал. З от ЗЗД и цена на иска 84 624,20 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник С.

К. Н., като вземането на ищеца произтича от Договор за прехвърляне на вземания от 12.04.2018 год., с нотариална заверка на подписите акт № 94, том № V, рег.№ 9433 от 12.04.2018 год. на нотариус Милена Георгиева, рег.№ 622 в НК и район на действие РС-София, сключен на основание чл. 99 и следващите от ЗЗД, по силата на който "Уни Кредит Булбанк" АД е прехвърлил на ищеца "СТАРА СОКС" ЕООД парични вземания, дължими от кредитополучател 2 "ФАНТАЗИЯ -21" ООД и солидарните длъжници Й.М.Й. и С. К. Н., произтичащи от Договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24 от 06.12.2012г., изменен с Анекси от № 1 до № 8 и Договор за банков револвиращ кредит № 7 от 21.02.2014 г., изменен с Анекси от №1 до №10. Общият размер на цедираният дълг по горепосочените два договора за кредит и последващите анкси към тях към 30.03.2018 год. възлиза общо в размер на 490 075,38 лева, от които просрочена главница 463 368,23 лева и дължими лихви 26 707,15 лева. С уведомление с нотариална заверка на подписите, per. №9910 от 18.04.2018г., цедентът е уведомил за извършеното прехвърляне на вземания и ответника С. К. Н., в качеството му на солидарен длъжник по цедираните вземания. Уведомлението е получено от първия ответник на 27.04.2018 год.

След прехвърляне на вземанията с договора за цесия от 12.04.2018 год. задължените лица не са извършвали плащания по дълга. След възникване на вземанията по гореописаните Договор за овърдрафт солидарният длъжник С.

К. Н. се е разпоредил с притежаваните от него имущества, като по този начин е увредил кредитора по вземанията. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, рег.№1421, дело №52 от 22.08.2017г. на нотариус Калоян Иванов, първият ответник С. К. е дарил на малолетните си деца втория и третия ответник - Н.С. Н. и К.С. Н., двете представлявани заедно и поотделно от тяхната майка и законен представител Милена В.а Герова - Н., ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент №3 с административен адрес град ***, със застроена площ от 78.01 квадратни метра, заедно с ИЗБА №3 (три), с площ от 4.32 квадратни метра, ведно с 11.4495 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, като дарителят С. К. Н. си е запазил вещното право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия недвижим имот. И доколкото ищцовото дружество е кредитор на ответника - прехвърлител по сделката, а посочената разпоредителна сделка е увреждаща за кредитора-ищец с оглед нейната безвъзмезност и приложното поле на чл.135, ал.2 от ЗЗД, то и разпоредителната сделка следва да бъде обявена за относително недействителна, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД.

В евентуалност, ако съда приеме, че не са налице предпоставките на чл.135, ал.1 ЗЗД, то ищеца твърди, че искът следва да бъде уважен на основание чл.135, ал.З от ЗЗД, тъй като извършената безвъзмездна разпоредителна сделка с имущество на длъжника в полза на малолетните му деца, е увреждаща за кредитора и е била предназначена от длъжника и лицето, с което той е договарял да увреди последния.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. К. Н., с който счита иска за неоснователен.

Оспорва качеството на кредитор на ищцовото дружество „Стара сокс" ЕООД. Сочи, че спрямо лицата, за които в представените договори е посочено, че са солидарни длъжници, не следва да се прилагат общите правила за солидарността, а регламентацията на института на поръчителството и по специално нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща отговорността на поръчителя след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е 3 предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Твърди, че кредиторът „Стара сокс" ЕООД е поискал издаване на заповеди за изпълнение срещу „Фантазия" ООД на парично задължение, съответно на 08.06.2018г и 25.06.2018г., при падежиране на вземанията по двата договора - 31.10.2017г. и преклузивният шестмесечен срок, определен в разпоредбата на 147 от ЗЗД е изтекъл. Затова и "СТАРА СОКС" ЕООД е загубило качеството си на кредитор по отношение на солидарния длъжник С. Н., предвид обстоятелството, че правото на ищеца да претендира вземането си от ответника се е преклудирало, поради непредявяване на иск към главния длъжник „Фантазия" ООД в шестмесечен срок от падежиране на вземането. Сочи, че към датата на извършване на дарението - 22.08.2017 год., вземането на „Уникредит Булбанк“ АД, макар и съществуващо, не е било изискуемо. Кредитополучателят Фантазия ООД не е бил длъжник към момента на извършване на разпоредителната сделка, а предвид акцесорния характер на задължението на солидарния длъжник по банковия кредит, то последният също няма задължение да престира. Освен това се излага, че сделката не е увреждаща правата на кредитора. Видно от представените от ищеца договори за учредяване на ипотека, придобитото от ищеца вземането е обезпечено с първа по ред и единствена ипотека върху имущество на стойност, значително надхвърляща размера на вземането, предвид което извършеното дарение не е увреждаща кредитора сделка.

Моли съда, да отхвърли предявения от ищеца иск и присъди направените по делото разноски. В съдено заседание ответникът лично и чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

По делото е назначена СИЕ, от която се установява, че към датата на исковата молба общото задължение по двата договора за кредит е възлизало на 621 910,08 лв. Към датата на изготвяне на заключението – 23.02.2024г. задължението по двата кредита след приспадане на сумите от извършената от синдика на длъжника-кредитополучател „Фантазия-21“ ООД реализация на цялостното имущество на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, възлиза на 15 722,25 лв. Посочено е, че цялото имущество на кредотополучателя, включено в масата на несъстоятелността, е осребрено и е реализирана сумата от 936 054,99 лв. От представена от С. К. Н. вносна бележка от 09.02.2024 г. с уникален рег.№ 553УБ-0000059127 е видно, че същият е внесъл по банкова сметка с титуляр „Стара Сокс" ЕООД при Банка „ПРОКРЕДИТБАНК"АД сумата от 15 628.85 лв. с основание: „Пл.главница и лихва от 12.12.23г. до 09.02.24г.по д-р за кр.№7/21.02.14".

Установява се от представените по делото писмени доказателства, а и от изложеното по делото от вещото лице в открито съдебно заседание от 15.05.2024г., че всички задължения по двата кредита са погасени след извършеното плащане от длъжника Н.. От представено от „Стара Сокс"ЕООД, Потвърждение за плащане извършено на 21.02.2024 г. е видно, че на същата дата са превели, предходно получената от С. К. Н. сума в размер на 15 628.85 лв., по сметка, с титуляр „Фантазия-21"ООД /в несъстоятелност/ при Банка „Алианц банк България" АД с основание „Плащане по т.д.113/2018 г. по описа 4 на СлОС във вр. с чл.646, ал.1, т.1 ТЗ". С извършеното плащане е погасено задължението на ищеца.

Горните доказателства са представени и приети от ОС-Варна в последното по делото съдебно заседание, като в пледоарията си по същество ответникът Н. чрез процесуалния си представител е поддържал оспорването на иска, като е поддържал идентични аргументи, като изложените в исковата молба. Счита, че отговорност за разноски не носи. Същата теза е поддържана и в писмените бележки.

Въз основа на описаните доказателства с решение № 260015/14.05.2024 г. съставът на Варненски окръжен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на „СТАРА СОКС“ ЕООД против С. К. Н., Н.С. Н. и К.С. Н. с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, да се обяви за относително недействителен спрямо ищеца договор, обективиран в НА №66, том I, рег. № 1421, дело № 52 от 22.08.2017 г. на нотариус Калоян Иванов, с рег. № 336 на НК. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен и предявения евентуален иск между същите страни, по отношение на същата увреждаща сделка на основание чл. 135, ал.3 от ЗЗД. За да формира горния извод, съдът е зачел по реда на чл. 235 от ГПК извършено на 21.02.2024 г. плащане от ответника С. Н..