Решение № 288 от 13.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Плевен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20264430201277 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №26-1772-000094 от 04.06.2026г. *** Група в ОДМВР-Плевен, РУ 01 Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на Б. И. Г. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к. „Дружба“ ***, административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01лв, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Б. И. Г., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя Г. адв. М.Б. изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното 1 наказателно постановление.

За въззиваемата страна *** Група в ОДМВР-Плевен, РУ 01 Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА №4878412 от 07.05.2026г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 08:02 часа в гр.Плевен, ул. *** до *** до М., с посока на движение към фирма ***, жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № ***, собственост на Н.П.Й. с ЕГН **********. Водачът е изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARРМ – 0777, като на 07:28 часа уредът отчете положителен резултат 0,58 промила алкохол в издишания от водача въздух. На водача беше издаден талон за медицинско изследване с номер 296769 и осем броя холограмни стикери А122303 за сигурност и валидност пробата.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Р. И. Й. и свидетеля Р. И. И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – талон за изследване №296769/07.05.2026г., протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв №А-60/08.05.2026г, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или/и наркотични вещества или техни аналози от 07.05.2026г. на MСО при УМБАЛ „Д-Р Георги Странски” ЕАД Плевен. От показанията на актосъставителя Й. и свидетеля И. се установява, че на 07.05.2026г. около 08:02 часа в гр.Плевен, ул. *** до *** до М., с посока на движение към фирма ***, жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № *** след употреба на алкохол. Според показанията на актосъставителя Й. и свидетеля И. жалбоподателят Г. бил изпробван с техническо средство с Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARРМ – 0777, който отчел положителен резултат от 0,58 промила алкохол в издишания от 2 водача въздух. Според актосъставителя Й. и свидетеля И. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол – над 0,5 на хиляда, и издаден талон за изследване №296769/07.05.2026г. и 8 броя холограмни стикера за валидност и сигурност на пробата с № А122303. Актосъставителят Й. и свидетелят И. в качеството си орган за контрол и регулиране на движението са изпълнили предвидените в разпоредбата на чл.6 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, задължения и в съставения акт за установяване на административно нарушение за констатиране на употребата на алкохол от жалбоподателя. Актосъставителят е вписал часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство, попълнен е и талон за медицинско изследване, който е връчен на водача срещу подпис. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Й. и свидетеля И., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя, изпробването му с техническо средство за употреба на алкохол и отчитането на проба от 0,58 на хиляда. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Г. в нарушение, което не е извършил. От приобщения като писмено доказателство по делото протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв №А-60/08.05.2026г. на Базова научнотехническа лаборатория при ОДМВР–Плевен се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Б. И. Г. се доказа етилов алкохол в количество 0,44 промила.

Талонът за медицинско изследване е издаден на 7.05.2026 г. в 7:20ч, с указание за явяване до 45 минути, а в протокол за медицинско изследване е отразено, че на 7.05.2026 г., в 8:10ч. е взета кръв. Факт е, че този нормативно определен срок не е спазен, вместо което жалбоподателят е дал кръвна проба с 5 минути закъснение. Това закъснение не следва да бъде квалифицирано като неявяване в хипотезата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата, в който случай концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията 3 на техническото средство. В действителност закъснението в рамките на само 5 минути е доказателство, че нарушителят е предприел необходимото, за да пристигне навреме във болничното заведение, а просрочието е пренебрежимо малко (дори само с оглед мястото на проверката /ул. *** до *** до М. /, разстоянието от там до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в центъра на града и обичайния трафик в гр.Плевен в работен ден през пролетния сезон). Следва да се възприема като допустимо отклонение от указания срок за явяване.

Ноторно известно е, че организацията по вземане на кръвна проба е сложна, като на практика тя не би могла да бъде взета незабавно след пристигане в болничното заведение, тъй като е необходимо попълване на определени от наредбата документи, в това число и Протокол за медицинско изследване.

Това закъснение се явява пренебрежимо малко. Закъснение с такава продължителност за даване на кръвна проба не би могло обективно да се отрази на изследваното наличие на алкохол в кръвта на водача, поради което не е основание за дискредитиране на резултата от проведеното химическо изследване. С оглед изричното предвиждане на Наредбата административният орган е бил длъжен да съобрази именно резултата от изследването на кръвната проба на жалбоподателя, а не този от техническото средство. Следователно от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят Г. на 07.05.2026г. е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 0,44 на хиляда, установена с медицинско изследване.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Б. И. Г. е извършил нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбподателят Г. е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 0,44 на хиляда, установена с медицинско изследване.

Административнонаказващият орган неправилно е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно - чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съгласно 4 която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух“. Незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е наложил на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя Г. административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки. Според съда от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол и е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,44 на хиляда, установена с медицинско изследване, но това е под предвидения в санкционната разпоредба размер над 0,5 на хиляда.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, както и дадената правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-1772-000094 от 04.06.2026г., с което *** Група в ОДМВР-Плевен, РУ 01 Плевен е наложил на основание 5 чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на Б. И. Г. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к. „Дружба“ ***, административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01лв, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6