Решение № 8919 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8919 гр. *****, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110147539 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано e по предявен от „М.“ ЕООД срещу „А1 Б.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № ******* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2161 услуги. Твърди, че ответникът е издал фактура № 465625820 за периода от 28.02.2023 г. – 27.03.2023 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за услуги ********* – 13,20 лева без ДДС.

Поддържа, че е заплатил сумата по фактура, но е установил, че е надплатил сумата от 0,44 лева без ДДС. Поддържайки, че сумата е платена без основание, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 0,52 лв. с ДДС по фактура № 465625820 за периода от 28.02.2023 г. – 27.03.2023 г.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не оспорва облигационната връзка между страните. Поддържа, че за процесния период и за процесната мобилна услуга не е действало представеното от ищеца Приложение № 1 от 3.12.2021 г., тъй като по отношение на тази услуга тарифният план не е бил А1 клас VIP M, както се поддържа в исковата молба.

Оспорва ищецът да е заплатил цената на процесната фактура, като твърди, че ищецът не е ползвател на всичките 2161 услуги и услугите са ползвани от лица, които не са служители на ищеца и не са свързани с него, като твърди, че сумата по фактурата е заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата, поради което то е легитимирано да получи даденото без основание, ако се установи такова. Счита, че исковете следва да се 1 отхвърлят.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесните суми, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: налице са договорни отношения между „А1 Б.“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „М.“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № ******* за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *********; във връзка с договор № ******* за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********* ответното дружество е издало фактура № 465625820 за период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.02.2023 г. – 27.03.2023 г. за сумата 13,66 лв.; сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е платена на доставчика – ответник по делото.

По делото е представено Приложение № 1 към Договор № *******/03.12.2021 г. (л.4-6). Няма данни същото да намира приложение спрямо процесната мобилна услуга, тъй като в него са посочени цените и месечните абонаментни планове, както и параметри на тарифни планове и пакети за следните тарифни планове: А1 М клас – XXS, XS, S, VIP 20.

Съгласно фактура № 0465625820/07.04.2023 г., издадена за периода 28.02.2023 г. – 27.03.2023 г. (л. 2 6 и сл.) за услуга № ********* е начислена сумата от 13,66 лева без ДДС, от които 13,22 лева месечна такса за плана „А1 М клас 2XL“, 0,44 лева за пакет „Плюс 6000 MB на максимална скорост“.

Следователно приложимия към процесната мобилна услуга е „А1 М клас 2XL“, който не е предмет на приложение № 1, представено от ищеца.

Видно от представената фактура, ответникът е начислил сума както за месечна такса в размер от 13,22 лв., така и за допълнителен пакет. По делото обаче не са представени доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест за това, че между страните е налице споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, нито какъв е редът за предоставяне на такива услуги – т.е. не е доказано основанието за начисляване и респективно получаване на сумата в размер от 0,44 лв. без ДДС за допълнителен пакет.

От така установената фактическа обстановка следва изводът, че във фактура № 0465625820/07.04.2023 г. ответникът без основание е начислил на ищеца сумата от 0,44 лева без ДДС за пакет „Плюс 6000 MB на максимална скорост“, какъвто пакет няма данни ищецът да е заявявал.

При това положение, недължимо платена се явява сумата от 0,44 лв. без ДДС или 0,52 лв. с включен ДДС. Същевременно, ответникът не доказа, че е налице основание за задържане на получената сума.

2

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като плащането е използвано за погасяване на задължения на „М.“ ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представител.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 0,52 лева, представляваща недължимо платена сума с включено с ДДС, с равностойност 0,27 евро.

С молба от 10.03.2026 г. ищецът е направил и искане за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Това искане е основателно, предвид основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република Б. е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република Б.). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като присъди претендираната сума в евро, а с цел яснота посочи и левовата равностойност в диспозитива на решението.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 50 лева /25,56 евро/ държавна такса (л. 17) и 200 лева адвокатско възнаграждение (л. 2).

Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните съображения:

Производство по настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в проведеното по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, не е извършван разпит на свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 500 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по различни фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1,00 лев /респ. 0,51 евро/. С цел да не се допуска злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22, член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден 3 задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че адекватният размер на адвокатското възнаграждение е 25 евро. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50,56 евро разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „******“ № 1, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ж.к. „********“, бл. 22, вх. 2, ап. 8, по предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 0,27 евро /с равностойност в лева 0,52 лв./, платена без основание сума по фактура № 0465625820/07.04.2023 г. за периода 28.02.2023 г. – 27.03.2023 г. за мобилна услуга *********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: **********, да плати на „М.“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,56 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4