Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 12.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 289/2023
Вид
Решение № 13
Подписан
12.01.2024
Състав
Татяна Христова Костадинова, Веселина Димитрова Джонева, Мина Цветанова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.34 ал.9 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.102 · Закон за публичните финанси
  • чл.102 ал.1 · Закон за публичните финанси
  • чл.128 · Закон за публичните финанси
  • чл.128 ал.1 · Закон за публичните финанси

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кюстендил, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. К.

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх.№2633/17.03.2023г. , подадена от Л. К. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Слатино, общ.Бобошево, ул.

„***“ №2 и съдебен адрес за призоваване гр.Дупница, ул.„***“ №1, ет.1, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв.Ю. Динева, насочена против решение №121 от 02.03.2023г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№2039/2022г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Л. К. К. срещу Община Бобошево, гр.Бобошево, ул.„***“ №3, с БУЛСТАТ ***, искове с правно основание чл.34 ал.1 от ЗМСМА и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника Община Бобошево да заплати на ищцата Л. К. К. сумата 9 287.05 лева, представляваща неизплатени възнаграждения в качеството на избран общински съветник за участие в заседанията на Общински съвет гр.Бобошево и на неговите комисии за периода от 2019г. до 2021г. /за м. ноември 2019г., м.декември 2019г., за цялата 2020г., за м.октомври 2021г., м.ноември 2021г. и м.декември 2021г. /, ведно със законната лихва до окончателното изплащане; обезщетение за забава върху дължимите възнаграждения, считано от датата, на която всяко от тях е било дължимо, до датата на депозиране на исковата молба в съда, в общ размер на 1 873.39 лева и е осъдил Л. К. К. да заплати на Община Бобошево разноски по делото в размер на 1505 лева.

Въззивницата о б ж а л в а решението с доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Счита, че в съдебния си акт районният съд неправилно и незаконосъобразно 1 приема за безспорно, че общинските съветници не са приели бюджет за 2020г., като подчертава, че такъв бюджет бил гласуван два пъти от общинските съветници, но впоследствие решенията са отменени от АС - Кюстендил. Излага становище, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неразпределение на доказателствената тежест относно обстоятелството приет ли е бюджет за 2020г. и налице ли е актуализация на бюджета за 2021г. и чия е тежестта да доказва тези обстоятелства, приемайки незаконосъобразно, че след като ответникът е направил възраженията с писмения отговор, те са по същество на спора относно приложимия закон и съдът не следва да разпределя доказателствена тежест. Възразява като неправилен и незаконосъобразен срещу довода на решаващия състав, че причините поради които бюджет 2020г. не е приет, са ирелевантни за делото обстоятелства, като акцентира върху обстоятелството, че кметът се е възползвал от своето противоправно поведение, за да не изплати възнагражденията на общинските съветници. Счита, че неоснователно съдът отхвърля довода, че ответникът е разполагал с налични бюджетни средства, подкрепен от приемането на бюджет за 2021г. и приетата съдебно – счетоводна експертиза.

Оспорва изложеното в отговора на исковата молба възражение, че след като бюджет 2020г. не е приет, то на общинските съветници не се дължат възнаграждения, обосновано с чл.34 ал.9 от ЗМСМА, и смята, че районният съд е тълкувал неправилно посочената разпоредба. Твърди, че обстоятелството, че възнагражденията не са изплатени, води до задължение за кмета да ги включи за изплащане в последващия бюджет, доколкото същите са дължими. Подчертава, че в случая общинските съветници са действали законосъобразно и са спазили срока по чл.94 ал.2 от ЗПФ за разглеждане и гласуване на внесения от кмета бюджет, а липсата на действия по повторното му внасяне за гласуване от страна на кмета след отмяната му, не може да се вмени във вина на общинските съветници.

Акцентира се върху установеното по делото обстоятелство, че е налице плащане за част от дължимото за 2020г. възнаграждение, както и, че за цялата 2020г. на общинските съветници са начислявани и плащани дължимите осигуровки, респ. налице е признание за дължимост на процесните суми, а в общинския съвет има налични средства и те са прехвърлени в следващи години.

Твърди, че решаващия състав е допуснал съществено нарушение на материалния закон като не е съобразил разпоредбата на чл.81 ал.2 от ЗЗД. Позовава се на чл.98 ал.2 ЗПФ и твърди, че средства за изплащане на възнаграждения има.

Прави се искане за отмяна на решението на ДнРС и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Бобошево, чрез пълномощника адв.И. Е. от САК, с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение. Твърди, че отговорността и задължение за приемане на бюджета на общината, както и актуализацията на текущ бюджет, е в прерогативите на Общински съвет. Подчертава се, че решенията на ОС-гр.Бобошево за приемане на бюджет 2020г. са отменени с окончателен съдебен акт на АС – Кюстендил по адм.д.№384/2020г., след приключване на касационното производство по адм.д.№170/2022г. поради незаконосъобразна процедура по приемането им от общинския съвет, а за бюджет 2019г. и 2021г. не била приета актуализация на вече утвърдения бюджет .

Акцентира върху приетите по делото доказателства за бюджет 2021г., според които неразходваният остатък е недостатъчен за изплащане на възнаграждение на общинските съветници. Твърди, че въззивницата неправилно се позовава на чл.98 ал.2 от ЗПФ, която касае делегирани от държавата дейности средства за капиталови разходи за местни дейности, а средствата за издръжка на общински съвет се кумулират само и единствено от собствени приходи.

2

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за двете инстанции.

ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С оглед естеството на оспорванията, преценени в контекста на събраните доказателства, съдът приема, че фактическата обстановка по делото е установена от районния съд в съгласие с представените писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице. Така установена, фактическата обстановка по спора е следната:

На местни избори, проведени на 27.10.2019г., Л. К. К. е била избрана за общински съветник в Общинския съвет - Бобошево. Същата е имала това качество през месеците ноември и декември 2019г., през календарната 2020г., както и календарната 2021г., включително месеците октомври, ноември и декември 2021г.

С Решение №007/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево К. е била избрана за член на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност, младежта, спорта и туризма.

Съгласно Решение №008/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево същата била избрана за председател и за член на Постоянната комисия по устройство и развитие на територията, инфраструктурата и общинска собственост и транспорт. С Решение №009/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево била избрана за член на Постоянната комисия по местно самоуправление и социални дейности, противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Видно от приложеното по делото Решение №012/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево на общинските съветници било определено възнаграждение, както следва: председателите на постоянните комисии да получават възнаграждение в размер на 70 на сто от средната брутна работна заплата на общинска администрация - Бобошево за съответния месец; членовете на постоянните комисии получават възнаграждение в размер на 60 на сто от средната брутна работна заплата на общинска администрация - Бобошево за съответния месец.

Съгласно решение №21 от 23.12.2019г. на Общинския съвет - Бобошево, изплащането на месечните възнаграждения става на 25-то число, следващо отчетния месец.

Предявените от ищцата обективно кумулативно съединени искове против Община Бобошево са основани на твърдения, че през процесните месеци – ноември и декември 2019г., през цялата 2020г. и през месеците октомври, ноември и декември 2021г. за дейността й като общински съветник са били начислявани възнаграждения, но такива не са били изплащани, поради което К. е упражнила правото си да иска да й бъдат присъдени дължимите суми, ведно с обезщетения за забава върху всяка месечна сума, считано от деня на забавата 26-то число на съответния следващ месец до датата на подаване на исковата молба в съда, както и от тази дата – 01.11.2022г., до окончателното изплащане.

Ответникът е възразил да дължи заплащане на претендираните от ищцата възнаграждения и обезщетения за забава, като е изтъкнал, че съгласно приетия бюджет на общината за 2019г. за издръжка на дейността на общинския съвет са били заложени 85 700 лева, а са били разплатени са 85 747 лева; съгласно приетия бюджет на общината за 2021г. за издръжка на дейността на общинския съвет са били заложени 71 354 лева, а са били разплатени 68 731 лева. Във връзка с тези твърдения, ответникът се е позовал на чл.102 и чл.128 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), според които не могат да се извършват разходи, надхвърлящи утвърдените по приетия бюджет. Относно претенциите за 2020г. е възразено, че Община Бобошево не е имала приет бюджет за финансовата 2020г. и приложение следвало да намери нормата на чл.34 ал.9 от ЗМСМА.

По делото е установено, че действително от предвидените в бюджета на Община 3

Бобошево средства за дейността на Общинския съвет за 2019г. – 85 700 лева, са разходвани 85 747 лева, а за 2021г. от предвидените 71 354 лева са разходвани 68 731 лева, както и, че за 2020г. Общината е останала без гласуван бюджет, тъй като решението, с което е бил приет такъв е било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на Административен съд-Кюстендил по адм.д.№384/2020г. по описа на съда. Приет е бюджет на Община Бобошево за 2021г., което е сторено с решение №151 на редовно заседание на Общинския съвет от 25.02.2021г.

От прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза е установено, че след направена справка за участието на ищцата в заседанията на общинския съвет и съответните комисии, за периода от м.ноември 2019г. до м.декември 2021г. вещото лице е констатирало, че на Л.К. са били начислявани възнаграждения за всички месеци; частично плащане е било извършено само за месец януари 2020г., но е останал дължим остатък, като неплатеното възнаграждение възлиза чисто (нето) на 9 287.05 лева, а лихвата за забава върху всяко неплатено възнаграждение, изчислена от 26-то число на съответния следващ месец до 01.11.2022г., е в размер общо на 1 873.39 лева.

С обжалваното решение РС – Дупница е отхвърлил изцяло исковите претенции като неоснователни, като е приел, че установеното по делото изчерпване на предвидените в бюджета средства за издръжка на общинския съвет за 2019г. и за 2021г., не позволява да бъдат изплатени възнагражденията на ищцата за процесните месеци от тези години, предвид императивните разпоредби на чл.102 и чл.128 от ЗПФ, както и, че липсата на приет бюджет на Общината за 2020г. не е позволило изплащане на възнаграждения за тази година, съгласно императивната разпоредба на чл.34 ал.9 от ЗМСМА.

Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.