Решение № 597 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100500767 по описа за 2026 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 127300/17.12.2025 г., уточнена с молба вх. № 127830/18.12.2025 г., на длъжника Я. С. Б. срещу отказ за прекратяване на изп.д. № 20258510403727 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, обективиран в съобщение № 68680/01.12.2025 г. и приетите за събиране в същото съобщение разноски по изпълнението и такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/ в размер на 364,38 евро (712,65 лева).

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Поддържа, че е погасила доброволно всички задължения по изпълнителния лист на 20.11.2025 г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело и това плащане е сторено преди уведомяването й за образуване на производството и преди получаване на покана за доброволно изпълнение, поради което не дължи такси по изпълнението. Твърди, че след извършеното плащане взискателят неправомерно е поискал налагане на възбрани по изпълнителното дело и на 21.11.2025 г. е наложена такава върху единствения притежаван от нея недвижим несеквестируем имот, което е несъразмерно с размера на задължението й. Твърди незаконосъобразно двукратно да е наложена запор върху вземания по банковите й сметки. Сочи, че на 28.11.2025 г. е поискала съдебния изпълнител да прекрати делото, поради погасяване на дълга чрез плащане и със съобщение № 68680/01.12.2025 г. е постановен отказ. Последното твърди да е формално незаконосъобразено, поради посочване в него и на друг длъжник, който няма отношение 1 към вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, както и поради погасяване на вземането на присъединения взискател. Отправя искане за отмЯ. на отказа и за определяне на дължимите такси в минимален размер или пропорционално на дълга, както и намаляване на адвокатското възнаграждение до минимален размер.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя И.Г.Р., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

В мотивите си съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20258510403727 е образувано по молба от 19.11.2025 г. на И.Г.Р. въз основа на изпълнителен лист от 12.11.2025 г., издаден по гр.д. № 50246/2022 г. по описа на СРС, срещу Я. С. Б. за сумата от 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 22.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 1 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 12.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 1 176,20 лева разноски в първоинстанционното производство и 500 лева разноски във въззивното производство. С молбата за образуване на изпълнителното дело е пожелано прилагане на конкретни изпълнителни способи при съобразяване на наложен запор върху вземания по банкови сметки като обезпечение на предявените искови претенции и е поискано приемане за събиране на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Представени са доказателства, че правната защита на взискателя е договорена като безплатна.

На 19.11.2025 г. съдебният изпълнител е издал постановление за разноски, с което е приел за събиране в изпълнението такси и разноски, както следва: по т.1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело 24 лева/12,28 евро; по т.2 от ТТР към ЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ 60 лева/30,67 евро; по т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, прение от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК 24 лева/12,28 евро, по т.9 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК 72 лева/36,82 евро, по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане 591,97 лева/302,67 евро; по т.31 от ТТР към ЗЧСИ за допълнителни разноски 24 лева/12,28 евро и 500 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

На 26.11.2025 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на дълга с приетите с горепосоченото постановление разноски.

На 19.11.2025 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху 2 вземания по банкови сметки на длъжника, открито по „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД и по микросметки в „Изишей“ АД.

С молба от 20.11.2025 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти.

На 20.11.2025 г. длъжникът е погасила чрез плащане към сметка на процесуалния представител на взискателя сумата от 5 429,75 лева (2 776,19 евро).

С електронно съобщение от 24.11.2025 г. взискателят е уведомил съдебният изпълнител за извършено плащане от длъжника на 20.11.2025 г. и е поискал приспадане на платеното от размера на дълга.

Със съобщение от 26.11.2025 г. съдебният изпълнител е присъединил за събиране в производството вземане на държавата в размер на 400 лева (204,52 евро).

С молба от 28.11.2025 г. длъжникът е поискала прекратяване на изпълнителното делото, поради плащане преди образуването му и вдигане на наложените запори и възбрана.

Със съобщение № 68680/01.12.2025 г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното дело, поради липса на основание по чл.433, ал.1 ГПК и е съобщено, че при съобразяване на извършените погашения размерът на дълга възлиза на 1 827,98 лева/934,65 евро, от които главница в размер на 712,74 лева/364,42 евро, законна лихва в размер на 2,59 лева/1,32 евро за периода 20.11.2025 г. – 01.12.2025 г., такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 712,65 лева/364,38 евро и присъединени публични вземания в размер на 400 лева/204,52 евро. Съобщението е връчено на длъжника на 03.12.2025 г.

В случая не са налице твърдените от жалбоподателя предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, доколкото плащането на сумата от 5 429,75 лева (2 776,19 евро) е сторено на 20.11.2025 г. (виж платежно нареждане на л.35 от изпълнителното дело) или ден след образуване на изпълнителното дело, а моментът на получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника и срокът за становище, даден от исковия съд по молба с правно основание чл.403 ГПК (л.42 от изпълнителното дело), са ирелевантни за приложението на чл.433, ал.1 ГПК.

По делото липсват доказателства в подкрепя на твърдението на жалбоподателя, че присъединеното за събиране публично вземане в размер на 400 лева/204,52 евро е било заплатено, още по – малко преди образуване на изпълнителното производство.

Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си (т.2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, какъвто не е настоящият случай. Таксите по изпълнението се събират за извършване на 3 изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл.78, ал.1 ЗЧСИ).

В случая в съобщение № 68680/01.12.2025 г. липсва прието за събиране адвокатско възнаграждение, по твърденията за чиято прекомерност съдът да се произнесе.

Съгласно т.1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се събира такса в размер на 20 лева, като сумата е без включен ДДС. Доколкото към датата на образуване на изпълнителното дело не е било налице доброволно плащане на сумите по изпълнителния лист, то таксата по т.1 от ТТР към ЗЧСИ е дължима.

Според т.2 от ТТР към ЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, се събира такса 50 лева, като сумата е без включен ДДС. След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е изготвил справка за банкови платежни сметки и банкови сейфове на длъжника, за семейно положение, родство, адресни регистрации, за действащи трудови договори, за подадени декларации за осигурени лица, за вписвания, отбелязвания и заличавания при всички служби по вписванията, поради което правилно и законосъобразно е начислена такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ.

Поканата за доброволно изпълнение от 19.11.2025 г. до длъжника е връчена чрез негов служител, поради което се следват разноски по т.5 от ТТР към ЗЧСИ.

С оглед наложените запори, то правилно е определена таксата по т.9 от ТТР към ЗЧСИ. Във връзка с възраженията за наличие на наложен запор на вземания на длъжника по банкови сметки в производство по чл.389 ГПК следва да се посочи, че същото обслужва нуждите на обезпечителното производство и не рефлектира върху задължението на съдебния изпълнител по образуваното след уважаване на исковите претенции изпълнително производство да наложи искания от взискателя изпълнителен способ за събиране на дълга.

По изпълнителното дело не се доказва наличие на основания за начисляване на разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ.

В случая пропорционалната такса следва да се определи по реда на т.26, б. „в“ ТТР към ЗЧСИ и на база сумите по изпълнителния лист без таксите и разноските по самото изпълнително дело. Това следва от забележка по т.4 към чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в паричното вземане, съобразно което се изчислява пропорционалната такса.

Поради изложеното пропорционалната такса възлиза на сумата от 543,58 лева с включен ДДС.

С обжалвания акт на ЧСИ П. са приети разноски в размер от 712,65 лева или в по4 нисък размер от сбора на установените по - горе.

Допуснатата техническа грешка, свързана с посочване в обжалвания акт на трето за изпълнението лице, не съставлява основание за отмЯ. на отказа за прекратяване на изпълнението или за намаляване на начислените такси по ТТР към ЗЧСИ.

Противни изводи не следват от налагането на възбрана върху по твърдения несеквестируем имот на длъжника, доколкото не рефлектира върху правилността и законосъобразността на обжалвания акт. Вън от горното, съгласно дадените в т.1 от ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия.

По изложените съображения сезиралата съда частна жалба е неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 127300/17.12.2025 г., уточнена с молба вх. № 127830/18.12.2025 г., на длъжника Я. С. Б. срещу отказ за прекратяване на изп.д.

№ 20258510403727 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, обективиран в съобщение № 68680/01.12.2025 г. и приетите за събиране в същото съобщение разноски по изпълнението и такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 364,38 евро (712,65 лева).