Решение № 1113 от 19.08.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Русе, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20224520100766 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът В. П. В. твърди, че с ответницата живели на семейни начала от 2007г., като тя има родено дете от предходен брак, което живеело с тях. Двамата сключили граждански брак на 23.08.2016г. в гр.Русе, който е първи за ищеца и втори за ответницата, а на 09.11.2016г. им се родило малолетното дете Г. В. В. Установили се да живеят в общинско жилище на адрес: гр.Р***, ул.”Й***” № 3, бл.52, вх.3, ет.3, ап.6. В началото отношенията им били добри, но постепенно се влошили. Ответницата станала раздразнителна, лесно губела контрол над себе си, всичко я дразнело, предизвиквала конфликти почти ежедневно и упреквала съпруга си за всичко. Каквото и той да сторел било подлагано на унищожителна критика. С времето съпругата му започнала да демострира и непоносимост към неговите близки – майка и сестра. Ищецът и роднините му имали наследствена къща в с.К*** и когато майка му се върнала в България след доста години работа в Гърция, тя се установила в тази къща. Това станало основен повод за конфликти, тъй като преди това двамата съпрузи често пребивавали там. Майката на ищеца била толерантен човик и приела добре Р., но тя винаги била недоволна. При едно от посещенията им на село, ответницата дори си позволила да направи опит да бие свекърва си, при което се наложило ищецът да се намеси.

Упреквало го, че дори и след като тя отказала да идва на село, а ищецът продължавал да ходи там, макар и по работа. Съпругата му винаги е била психически лабилна, дори и преди тяхното запознанство. Това станало известно на ищеца от бившия съпруг на ответницата, с когото бил в добри отношения. Той винаги се стараел да подкрепя съпругата си, да я 1 разбира, да й помага и да й бъде опора. На няколко пъти ответницата провеждала медикаментозно лечение за депресивните си състояния. В тези периоди именно ищецът бил този, който всячески демострирал подкрепа и разбиране. Депресивното й състояние станало причина дори да бъде освидетелствана от ТЕЛК. С експертно решение № 59/22.03.2021г. била преосвидетелствана, като й е определена намалена работоспособност 60% поради установената диагноза: Рецидивиращо депресивно разстройство, умерено тежък епизод.

Отношенията между съпрузите особено се влошили през лятото на 2021г. Поради ангажименти, ищецът трябвало да прекарва повече време в с.К***, но тогава съпругата му не пускала детето с него, въпреки, че дъщеря му се чувствала добре на село. Той се съобразил с нейното желание и не спорил с нея. С времето обаче съпругата му ставала все по-конфликтна и отчуждена от него. Дори и когато си бил в къщи, тя прекарвала повече време в дома на нейни познати, които наричала приятели. Ищецът лично не познавал тези хора, но според него са били от ромски произход и в малък двустаен апартамент живеели 67 човека. При гостуванията на ответницата в дома им, тя вземала и детето Г. и стоели там с часове наред. Веднъж детето му споделило за необичайна ситуация, която на ищеца прозвучала твърде смущаващо, а именно: докато то си играело в една от стаите, съпругата му не била при него. Г. отишла да я търси в другата стая и като влязла видяла, че единият от мъжете живеещи в този дом на име М. лежал на леглото, а майка й била върху него и когато детето влязло, те се уплашили и му се скарали, че влиза така. После му обяснили, че майка й разтривала М., а детето било много притеснено, когато разказало това на баща си. Разказът на дъщеря му предизвикала у ищеца резонни въпроси, които след като задал на съпругата си, положението в дома им станало непоносимо, а малко след това тя заговорила за развод.

Причината за развода на ответницата с първия й съпруг също била изневяра от нейна страна.

Именно като изневяра ищецът възприел случилото се, за което детето му разказало. След като заговорили за развод, ходили да се консултират с адвокат, който съпругата му била избрала, за да се разведат по взаимно съгласие. Договорили условия, които според ищеца били разумни и предстояло образуване на дело. Тогава съпругата му започнала да си сменя позицията почти всеки ден. Поставяла нови и нови условия и когато той ги приемел, тя пък ги отхвърляла, а пък били предложени от нея. Това направило невъзможно разводът им да бъде по взаимно съгласие. Дори и след като разбрал за изневярата на съпругата си, ищецът се постарал да преодолее болката си от този факт в името на това да запазят семейството си и да продължат да градят съвместния си живот. Ответницата обаче ставала все по-студена, дистанцирана и отчуждена. Още повече се отдалечила от него, а и от детето. Дъщеря им също не се чувствала добре в тази обстановка, тъй като също била пренебрегвана от майка си. Виждала огромната промяна в негативен аспект в поведението на майка си, нейното отчуждение и незаинтересованост от семейството им. Ищецът многократно правил опити да разговаря със съпругата си, за да изяснят отношенията си, както и да говорят за бъдещето им като семейство, но тя му заявявала, че имала право на личен живот и че при него нищо не я задържало. Твърди и че през целия им семеен живот правел усилия за изграждане на пълноценна връзка и адекватно партньорство, но съпругата му не търсела във връзката им взаимност. С времето ответницата все по-явно му показвала равнодушие, отчужденост, 2 поставяла бариери в общуването с него, не искала и не зачитала мнението му. Не получавал от нея близост, взаимност и грижа. Независимо от всичко, той проявявал търпимост и се надявал с времето тя да промени отношението си към него и детето, което не се случило.

Ищецът бил посветен на семейството и детето, като участвал активно в семейната издръжка, а и е полагал грижи за детето и семейството. Като свое дете приел и детето от предходния брак на съпругата му, до момента, в който тя го настроило срещу него, а това се опитвала да направи и с дъщеря им. Детето било раздвоено и объркано. Своята лабилност, ответницата пренасяла и в отношенията си с детето. Вменявала му, че то трябвало да се грижи за нея, което дъщеря им приемала като отговорност, но и тежест. Детето е привързано към баща си и емоционалната им връзка е много силна. От раждането му ищецът полагал грижи за него, разбира се наред с майката. Дни наред дъщеря му е била само с него и твърди, че може да полага пълноценни грижи за него, така както е правел и до сега.

Счита, че той е по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо малолетното им дете, тъй като той е именно родителят, който дава на детето сигурност и стабилност.

Съпругата му неведнъж е споделяла, че се затруднява в грижите за децата, като това е споделяла и пред лекуващите я лекари в продължение на години. Този факт е отразен и в раздел „анамнеза” на експертно решение № 59/22.03.2021г. на ТЕЛК. По отношение на съпругата си е демонстрирал лоялност и уважение. Не е предизвиквал конфликти и не се е дезинтересирал от бащински или съпружески задължения. Към ответницата проявявал привързаност, уважение, всеотдайност, подкрепял всяко нейно начинание, правил редица компромиси с изразената й склонност да доминира и налага мнението си за всичко.

Проблемите им с ответницата се коренят в различните им ценностни системи и разбирания за отношенията между съпрузите, които различия с времето станали непреодолими. Тя демонстрирала към ищеца превъзходство, изтъквала преимуществата си, омаловажавала грижите му, била вечно недоволна и неудоволетворена. Налагала своите разбирания и правила, обезличавала съпруга си като мъж и личност, а наред с това поддържала извънбрачни връзки. От м.октомври 2021г. със съпругата му са във фактическа раздяла, когато след скандал, ищецът напуснал семейното им жилище и се установил да живее в апартамента на майка си в гр.Русе. В това жилище има изключително добри битови условия за живот на детето им. По тези съображения твърди, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от смисъл, съдържание и съществува само формално, като вината за това е изцяло нейна. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака на страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпругата; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Г. В. В. да бъде определено местоживеенето на детето да е при бащата; на майката да бъде определен режим на лични контакти и отношения с дъщеря й, както следва: да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, разпределени по следния начин: 15 дни през м.юли от 01. до 15 юли и 15 дни през м.август от 01. до 15. август, 3 дни по време на Коледните празници на всяка четна календарна година и 3 дни на Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година, 3 определени за официални почивни дни с постановление на Министерски съвет, от 10.00 часа на първия от трите дни до 18.00 часа на третия ден, както и по всяко друго време по предварителна уговорка между родителите; ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в минималния размер на 177.50 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване. Няма претенции за предоставяне ползването на семейното жилище в гр.Р***, ул.”Й***” № 3, бл.52, вх.3, ет.3, ап.6, което е собственост на Община – гр.Русе, както и няма възражение ответницата да запази брачното си фамилно име. Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата Р. П. П. не оспорва, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Твърди обаче, че вината за разстройството на брачните отношения е на ищеца.

Претендира да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права по отношение на детето и местоживеенето му да бъде определено да е при майката; на бащата да се определи режим на лични контакти и отношения с детето, както следва: да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък с преспиване до 12.00 часа в неделя; 20 дни през лятната ваканция с преспиване, по предварителна уговорка между родителите, в период, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година за Коледните празници от 12.00 часа на 24 декември до 12.00 часа на 26 декември; всяка нечетна година за Новогодишните празници от 12.00 часа на 31 декември до 18.00 часа на 1 януари; бащата да бъде осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещо до нейното изменение или прекратяване; бащата да бъде осъден да заплати на дъщеря си издръжка за минало време – за периода от 13.12.2021г. до 08.03.2022г. включително, също в размер на 200.00 лева месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; да бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на Община – гр.Русе, находящо се в гр.Р***, ул.”Й***” № 3, бл.52, вх.3, ап.6, на майката Р. П. П.; да бъде осъден съпруга В. П. В. на основание чл.145 от СК да заплаща месечна издръжка на съпругата си Р. П. П. в размер на 180.00 лева за срок от две години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира и направените по делото разноски. Твърди, че проблемите между съпрузите са започнали, поради лошото отношение, което ищецът е имал към сина на съпругата си. Ответницата винаги и осъзнавала, че не е лесно да бъде прието чуждо дете и то от ревнив и властен мъж, какъвто е В.В.. По тази причина тя била изключително толерантна към онтошението му във времето. Многократно във времето е наричал сина й с обидни думи, упреквал го и вдигал скандали с повод и без повод.