Решение № 1813 от 26.04.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1813

Хасково, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20247260700315 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А. Ш. - [държава], с посочен по делото адрес: ТЦ – Пъстрогор, [населено място], [община], срещу Решение №УПП-165/25.03.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието му, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект в М., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване в страната си на произход. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13 ал.1 т.2 от ЗУБ. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в М., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в М.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, ТЦ – Пъстрогор (Б. К.), в представен чрез пълномощник писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ с вх. №105450-1000/12.03.2024г. (с името А. Ш. от М.) и подадена чрез ТЦ – [населено място] към ДАБ под вх. №213/14.03.2024г., заведени в ДАБ под рег. №УП 16001/14.03.2024г., А. Ш. от М. е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. Ш., [държава], роден на [дата]. в М., [населено място], р-н Сус-маса, неженен.

Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-16001/14.03.2024г. като А. Ш., гражданство М., етническа принадлежност – други (допълнително е записано б.), роден на [дата]. в М., [населено място], р-н Сус-маса, със същия постоянен адрес, професия – земеделец, с основно образование, религия – с., неженен, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-16001/14.03.2024г. на ДАБ, Директор на ТЦ – [населено място] е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 14.03.2024г. с А. Ш. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-16001/14.03.2024г. Чужденецът заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал М. на 15.04.2023г. легално, с паспорт, със самолет в посока Турция. Там работил малко и решил да отиде в Италия. В Турция работил в хлебозавод, занимавал се с боядисване на дрехи и като общ работник при производство на хартия, в строителството. Не останал там, защото имало расизъм. Нямал проблеми с властите в Турция, но не се държали добре с чужденци. Оставил паспорта си при човека, където бил отседнал. Относно пристигането си в България разказва, че били четири човека, с помощта на трафикант преминали нелегално границата през телената мрежа. Били пет дни в гората. С кола стигнали до София. Отново с кола тръгнали за сръбско-българската граница, но трафикантът ги отвел до Румъния и се предали на българските власти. Това се случило преди 15 дни. Ако не били го арестували, крайната му цел била да стигне през Сърбия до Италия. Заявил, че в Италия ще работи. Искал да учи и да работи в областта на електрониката. Напуснал М., за да учи и да работи, това била една от причините. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал М., защото искал да подобри материалното си положение. В М. имало бедност, родителите му били възрастни, искал да работи и да им помага. В М. работел в земеделието от три месеца, понякога работел и в строителството. Земята не била негова, при чужди хора работел. На ден получавал по 7 евро. Относно образованието си заявил, че учил до 9 клас. Искал да запише специалност – електроника, но нямал пари да учи и прекъснал. На въпроса това ли е причината да напусне страната си, има ли друга причина, отговорил, че не са защитени правата им като трудещи се, работели до 11 часа, а заплащането било малко. Работил различни неща на брега на морето, но заплащането било ниско навсякъде. Получавал финансова помощ от семейството си – майка, братя, роднини. Според него, за да живее добре в М., били необходими около 1500 евро на месец. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход, искал да подобри материалното си положение. На въпроса как ще го подобри, отговорил, че в Европа има защита, няма дискриминация, има по-добри условия и места за работа. Подал молба за закрила в Република България, защото тук се отнасяли по-добре, отколкото в М.. Не е членувал в политически партии или организации. Нямал неприятности с власти, армия или полиция в страната си. Не е получавал заплахи от някого. Срещу него не било упражнявано физическо насилие.

С Решение № УПП-165/25.03.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на А. Ш. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 26.03.2024г., а жалбата е подадена на 27.03.2024г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Б. А. К., младши експерт в Транзитен център – [населено място], определена със Заповед № ЦУ-РД05-69/22.03.2023г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 14.03.2024 г., а оспореният акт е издаден на 25.03.2024г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – [населено място] при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49d53100-4cf6-4a5a-8ac6-58c6c15759d6