Решение № 5102 от 10.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5102 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100500961 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от К. Ц. К. срещу решение № 20052954/1308.2022г. по гр.д. № 42761/2019г. по описа на Софийския районен съд, II г.о, 59 състав, и с което са отхвърлени предявените от него срещу УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНАИСУЛ“ЕАД искове, както следва:

-с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението извършено със заповед №93/25.02.2019г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ;

-с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на длъжността заемана от него преди незаконното уволнение, а именно “лекар-доцент“ в Клиника по очни болести към УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД ;

- с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр .чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение и за периода 02.07.2019г. - 01.01.2020г. –в размер на 9745,38 лв.;

- с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. за установяване на неравно третиране на К. Ц. К. от страна на ответника-работодател УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД по признаци „възраст“ и „лично положение“;

-с правно основание чл.71 ал.1 т. от ЗЗДискр. за осъждане на УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД да преустанови нарушението и да се въздържа от по-нататъшни нарушения;

- с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. за осъждане на УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД да заплати сумата от 9745,38 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на прекратяване на трудовото 1 правоотношиение между страните в резултат на неравноправно третиране, представляващо дискриминационно отношение по признак „възраст“ и „лично положение“;

-с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 590,64 лв. до предявения от 1181,21 лв, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на остатъка от 8 работни за периода 20.03.2019г. – 26.06.2019г.; и с което е осъден да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК на УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че първоинстанционният съд вследствие на неправилна преценка на доказателствата и тяхната стойност е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Поддържа, че изводите на районния съд относно момента на надлежно връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението с въззивника са неправилни, което е довело и до грешния правен извод, че към датата на подаване на исковата молба е изтекъл давностния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ. Сочи, че реалното уведомяване на въззивника за издадената заповед за прекратяване на правоотношението му е момента на връчването й на пълномощника му – 02.07.2019г. Счита, че по същество извършеното уволнение е незаконно, доколкото не е налице соченото основание за прекратяване на правоотношението, а именно хипотезата на чл.328 ал.1 т.10 от КТ, тъй като към датата на връчването на заповедта въззивникът няма необходимия трудов стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отделно от горното, първоинстанционният съд не е съобразил, че въпреки освобождаването му от Медицинския университет, същия запазва научното си звание „доцент“, придобито по реда на ЗНСНЗ /отм/, поради което и спрямо него не е приложима втората хипотеза на чл.328 ал.1 т.10 от КТ.

Излага съображения и за неправилно отхвърляне на акцесорните искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, доколкото е налице незаконно уволнение, същия е останал без работа за процесния период и няма пречка да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.

Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е преил, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е направил признание за дължимост на обезщетение за неползван отпуск за 8 работни дни и поради което е присъдил само за остатъка от обезщетението - останалите 8 дни, доколкото липсва реално плащане на обезщетение, а освен това за периода до 26.06.2019г. не е отчел остатъка от неползвания платен отпуск.

Във въззивната жалба са изложени твърдения, че въззивникът е уволнен и вследствие на проявено спрямо него дискриминационно отношение от страна на работодателя.

Неравноправното третиране по признак „възраст“ и „лично положение“ счита, че се установява от събраните по делото доказателства по несъмнен начин – свидетелски показания и писмени доказателства и което отношение започва да се проявява след като е подал сигнал до МЗ със съмнения за източване на НЗОК по клинични пътеки. Твърди, че е последвало уронващото достойнството и авторитета отношение към него от страна на прекия му началник, подаване на неоснователни доклади срещу него до изпълнителния директор, неоправдано водено дисциплинарно производство от работодателя, неуважаване на молби за отпуск и умишлено препядстване явяването му на научни конгреси конференции, включването му в график за дежурства в спешен очен кабинет, където нито 2 един лекар-доцент не дава дежурства, недопускане участие в научен конгрес в гр. Правец с мотива за необходимост младите колеги да участват, извършен опит от прекия му началник да провали планувана коледна почивка в Гърция края на м. декември 2018г. началото на м. януари 2019г. Освен неравно третиране, въззивникът счита, че спрямо него е извършен и тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. вкл. и чрез отправени заплахи, за което е сигнализирал прокуратурата.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което исковете се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че правилно първоинстанционният съд е счел направеното от ответника възражение за погасяване на исковете по чл.344 ал.1 т.-3 от КТ за основателно, поради осъществено надлежно връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 19.03.2019г. Въпреки горното, по същество счита уволнението е законно, тъй като работодателят след като е установил, че са налице предпоставките по чл.328 ал.1 т.10 от КТ – както придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, така и навършени 65 години от ищеца, е прекратил правоотношението. Поради неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, неоснователни са и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и изплащане на обезщетение, поради оставане без работа вследствие на незаконно уволнение. Посочва, че правилно е решението на районният съд и в частта относно произнасянето по иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ като е съобразил точния момент на прекратяване на правоотношението. Излага подробни съображения за неоснователност на претенциите по ЗЗДискр. и на фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете си. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават и мотиви на настоящия съдебен акт.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

3

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ

Не е спорно между страните, а и се установява от представения трудов договор № 501/29.11.2010г.и допълнителни споразумения към него, че към дата 25.02.2019г. между същите е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „лекар-доцент" в Клиника по очни болести в УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНАИСУЛ“ЕАД.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ със заповед № 93/25.02.2019г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД.

При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически основания посочени в нея, както и противоречието между тях до степен неяснота е самостоятелно основание обуславящо незаконността на уволнението.

В случая съдът счита, че заповед №93/25.02.2019г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАНА-ИСУЛ“ЕАД е издадена от компетентно лице, в кръга на правомощията му, в същата има изложени фактически и с цитиране на съответните приложими правни норми са посочени основанията за прекратяване на трудовото правоотношение.Тук следва да се има предвид, че дори и да е неточно посочване на правната квалификация на основанието /което в случая не е налице/, въз основа на което се прекратява трудовото правоотношение или пък да е в противоречие със словестното изложение, то няма да е основание за отмяна на заповедта на формално основание, ако по ясен и недвусмилен начин са посочени фактите, обосноваващи основанието за уволнение и именно срещу които работникът/служителят следва да организира защитата си /в т. в т.см. и постановени по реда на чл.290 от ГПК /отм/ решение№ 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС /.

Дали действително е налице соченото в заповедта основание за прекратяване на правоотношението е предмет на проверка в хода на производството и съобразно заявените от ищеца основания за незаконност на уволнението.

В разпоредбата на чл. 328 КТ е уредено субективното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/ служителя при наличие на определените в хипотезиса на цитираната норма предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори. Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено изявление/предизвестие до работника служителя, което според разпоредбата на чл.328 ал.1 вр.чл. 326 ал.2 от КТ е 30 –дневно /като в случая уговореното в трудовия договор е за същия законоустановен срок/.

В настоящият случай правоотношението е прекратено по реда на чл.335 ал.2 т.2 от КТ – без да е спазен срока за предизвестието и което е право на работодателя и което е ирелеватно за законността на уволнението, а само поражда потестативно право за работника/служителя да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ.

Правоотношението следва да се счита за прекратено от датата на връчване на процесната заповед и към този момент следва да се преценява дали са налице основания за прекратяване на същото.

Спорен между страните е въпросът кога е връчена надлежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и съответно от който момент следва да се счита, че 4 правоотношението е прекратено.

Няма спор, а и се установява от представените по делото писмени доказателства – болнични листове и справка от електронен регистър на болничните листове от НОИ, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на правоотношението ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност по болничен лист издадена на 13.02.2019г. за 20 дни т.е. до 05.03.2019г. и същия не се е явявал на работа в Клиниката по очни болести.