Решение № 380 от 20.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20235300100866 по описа за 2023 година

Искове с правна квалификация чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2, чрез процесуалния си представител твърди, че при ПТП на *** в ****, виновно причинено от Р. Н.

А., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Хонда ...“ с рег.

№**** в пияно състояние, е починала М.М.М.. С влязла в сила присъда по НОХД №277/2015г. на Окръжен съд *** А. би признат за виновен в извършване на това деяние в пияно състояние. Посочва се, че към момента на деянието за автомобила е била налична застраховка „гражданска отговорност” с ищеца посредством застрахователна полица №*** със срок на действие 16.04.2013г. – 15.04.2014г., прекратена предсрочно на 02.08.2013г.

Близките на пострадалото лице заявили пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, по повод на което била образувана преписка по щета №****. Твърди се, че ищецът е заплатил следните обезщетения: на съпруга на починалата – А.М.М. на 26.07.2017г. била заплатена сумата 151 000,00 лева; на дъщерята Е.А.Б. на 26.07.2017г.

1 била заплатена сумата 141 000,00 лева; на бащата М.А.Г. на 27.03.2017г. била заплатена сумата 119 292,73 лева, а на 02.04.2018г. – още 113 660,00 лева; на майката А.А.Г. на 28.03.2017г. било заплатено обезщетение в размер на 119 179,40 лева, а на 02.04.2018г. – още 113 660,00 лева.

Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати посочените суми с покана, връчена на 15.09.2021г., но плащане не последвало. Ето защо от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, описани в уточняваща молба с вх.№32672/26.10.2023г., а именно: 8 184,00 лева – частичен иск от общо заплатеното на А.М.М. обезщетение от 151 000,00 лева и 133,00 лева – обезщетение за забава в изплащане на претендираната главница за периода 16.09.2021г. – 10.01.2022г.;

7 620,00 лева – частичен иск от общо заплатеното на Е.А.Б. обезщетение от 141 000,00 лева и 123,83 лева – обезщетение за забава върху претендираната главница за периода 16.09.2021г. – 10.01.2022г.; 12 100,00 лева – частичен иск от общо заплатеното на М.А.Г. обезщетение от 232 952,73 лева и 196,64 лева обезщетение за забава върху претендираната главница за периода 16.09.2021г. – 10.01.2022г.; 12 096,00 лева – частичен иск от общо заплатеното на А.А.Г. обезщетение от 232 839,40 лева и 196,58 лева обезщетение за забава върху претендираната главница за периода 16.09.2021г. – 10.01.2022г. Главниците по частичните искове се претендират ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът Р. Н. А. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че същите са погасени по давност, както и че не се ангажират доказателства за наличие на предпоставките за успешно провеждане на регресните искове. Оспорва размера на платените обезщетения като несъобразени с действителната фактическа обстановка и със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от представения препис от присъда по НОХД №277/2015г. на Окръжен съд ***, влязла в сила на 03.11.2015г., Р. Н. А. е признат за виновен в това, че на *** в ****, при управление на лек автомобил „Хонда ***“ с рег.

№**** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил 2 смъртта на М.М.М., която е настъпила на ****, като деянието е извършено в пияно състояние.

Съдът приема, че към датата на ПТП за автомобила, управляван от ответника А. е имало сключена застраховка „гражданска отговорност” с ищеца за периода ****г., което се установява от публично достъпната информация, съдържаща се на сайта на Гаранционен фонд. Същата информация се установява и от представената по делото справка от Гаранционен фонд, приложена на л.177 от делото на Районен съд ****.

Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Община ****, наследници по закон на М.М.М. са съпруг А.М.М. и дъщеря Е.А.М..

Видно от представените доклади, във връзка със заявени претенции на наследниците, при ищцовото дружество е образувана щета под №****.

Предвид подписаните на ***г. между наследниците и застрахователя споразумения, последният е изплатил следните обезщетения: на ***г. по банков път на А.М. е платена сумата 151 000,00 лева /видно от преводно нареждане от същата дата, приложено на л.68 от делото на Районен съд ****/; на ***г. по банков път на Е.Б. е платена сумата 141 000,00 лева /видно от преводно нареждане от същата дата, приложено на л.66 от делото на Районен съд ****/. Тези плащания са потвърдени като извършени с приетата експертиза на вещото лице Б. В.. От кого се е представлявало ищцовото дружество към момента на сключване на споразуменията за изплащане на обезщетения на посочените лица е въпрос без значение за спора, тъй като е безспорно установен факта на плащане на обезщетенията от страна дружеството.

Съгласно представените преписи от Решение №8868/08.12.2016г. по гр.д.№16 739/2015г. на *** съд и Решение №665/20.03.2018г. по въззивно гр.д.№1830/2017г. на *** съд ***, „ЗАД Армеец”АД е осъдено да заплати: на М.А.Г. /баща на пострадалата при процесното ПТП М.М./ обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 150 000,00 лева; на А.А.Г. /майка на М.М./ обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 150 000,00 лева.

Експертизата на вещото лице В. установява, че ищецът е изплатил на родителите на пострадалата обезщетения, както следва: на ***г. на М.Г. е платено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева, а на ***г. са му платени още 70 000,00 лева; на А.Г. на ***г. е платено 3 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева, а на ***г. са платени още 70 000,00 лева.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпване на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо да са налице следните предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” с деликвента, настъпване в срока на договора на събитие, съставляващо покрит риск – ПТП по вина на застрахования, в резултат на което са причинени вреди на трето лице, плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото лице, управление от застрахования на моторното превозно средство в пияно състояние.

Предвид задължителната сила на Постановление №7/77г. на Пленум на ВС, а също така и на трайно установената практика на ВКС, регресните искове на застрахователя против деликвента се погасяват с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В настоящия случай ищецът е платил обезщетенията в периода от 27.03.2017г. до 02.04.2018г. От 27.03.2017г. до подаване на исковата молба на 11.03.2022г. не са изминали пет години, поради което исковете не са погасени по давност.

Всички визирани по-горе предпоставки за приложение на нормата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ в случая са налице, поради което ищецът има право да получи от ответника платените обезщетения. Частичните искове за главниците в претендираните им размери, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, са напълно съобразени с тежестта на понесените вреди от близките на починалото лице, поради което като основателни и доказани по размер тези искове ще се уважат, като се присъдят ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба на 11.03.2022г. до окончателното изплащане.

Тъй като отговорността на застрахования спрямо застрахователя не почива на договорно основание с уговорен срок за плащане, за да бъде поставен в забава, длъжникът трябва да бъде поканен /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. В 4 този смисъл е налице произнасяне на ВКС с Решение №18/22.03.2017г. по т.д.

№1935/2015г., II т.о. Такава покана ответникът Р. А. е получил от ищеца на 15.09.2021г. С нея застрахователното дружество му е определило четиринадесетдневен срок за изпълнение, при което положение лихви за забава върху изплатените обезщетения се дължат не от датата на получаване на поканата, а от изтичане на дадения срок за изпълнение, а именно от 30.09.2021г. Изчислени /с помощта на електронен калкулатор/ от тази дата до 10.01.2022г., размерите на лихвите за забава по акцесорните претенции са, както следва: 234,15 лева върху главница 8 184,00 лева, платена като обезщетение на А.М.; 218,02 лева върху главница 7 620,00 лева, платена на Е.Б.; 346,19 лева върху главница 12 100,00 лева, платена на М.Г.; 346,08 лева върху главница 12 096,00 лева, платена на А.Г.. Тъй като ищецът претендира по-ниски от посочените суми, акцесорните искове ще се уважат в пълните им предявени размери. Тези искове също не са погасени по давност, тъй като тригодишният давностен срок по чл.111, б.”в” от ЗЗД е започнал да тече с изпадане на ответника в забава на 30.09.2021г. и към датата, до която се претендират – 10.01.2022г. не е изтекъл.

Тъй като лихви за забава се претендират от 16.09.2021г. - денят, следващ този на получаване на поканата, към който момент ответникът все още не е бил в забава с оглед дадения му срок за изпълнение, акцесорните искове ще се отхвърлят за периода от 16.09.2021г. до 29.09.2021г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1950,00 лева, от които: 1650,00 лева – държавна такса и 300,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД Р. Н. А., ЕГН ********** от ****, общ.**** да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2 сумите:

- 8 184,00 лева – частичен иск от общо заплатено от застрахователя на 5

А.М.М. обезщетение от 151 000,00 лева за неимуществени вреди от смъртта на М.М.М., настъпила при ПТП на *** в ****, общ.****, виновно причинено от Р. Н. А., ВЕДНО със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, КАКТО и сумата 133,00 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.;

- 7 620,00 лева – частичен иск от общо заплатено от застрахователя на Е.А.Б. обезщетение от 141 000,00 лева за неимуществени вреди от смъртта на М.М.М., настъпила при ПТП на *** в ****, общ.****, виновно причинено от Р. Н. А., ВЕДНО със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, КАКТО и сумата 123,83 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.;

- 12 100,00 лева – частичен иск от общо заплатено от застрахователя на М.А.Г. обезщетение от 232 952,73 лева за неимуществени вреди от смъртта на М.М.М., настъпила при ПТП на *** в ****, общ.****, виновно причинено от Р. Н. А., ВЕДНО със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, КАКТО и сумата 196,64 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.;

- 12 096,00 лева – частичен иск от общо заплатено от застрахователя на А.А.Г. обезщетение от 232 839,40 лева за неимуществени вреди от смъртта на М.М.М., настъпила при ПТП на *** в ****, общ.****, виновно причинено от Р. Н. А., ВЕДНО със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, КАКТО и сумата 196,58 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.