Решение № 2440 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2440 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. М. УРУМОВ като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110203872 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-019521 от 01.08.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП, на Т. Д. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева, на основание чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал санкционираният субект Д., който го обжалва в законоустановения срок. В жалбата сочи, че домашното животно куче не попада в обхвата на нормата, която е посочена като нарушена от АНО. Иска отмяната на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и иска от съда да постанови решение, с което да приложи закона и да отмени издаденото НП. Сочи, че кучето не било блъснато. Разноски не са претендирани.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. Постъпило е писмено становище, в което е направено искане за потвърждаване на издаденото НП, като се сочи, че нарушението било доказано.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 21.07.2025 г., около 18:45 часа, свидетелят Д. М. управлявал своя лек автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', като се движил по ул. „Бяла Черква“, сс посока на движение към бул. „Петко Ю. Тодоров“. След като престоял на светофара, М. потеглил плавно и на няколко метра след светофара, в указаната посока на движение, до № 1 на ул. „Бяла Черква“, непоследствено след пешеходната пътека в указаната посока на движение, на пътното платно изскочило куче, което било без повод и каишка. За да предотврати настъпването на ПТП, М. задействал спирачната система на автомобила и успял да спре, без да удари с автомобила въпросното животно. От рязкото спиране обаче се задействали въздушните възглавници на лекия автомобил, като по последния настъпили щети, а именно спукано челно стъкло, както и щети по предния капак, в резултат на излизането на еърбега, който се ударил в него, и т.н.

Кучето било собственост на жалбоподателя Д., който поради неустановени причини не упражнил контрол върху него и се стгинало до излизането му на пътното платно.

На мястото била изпратена полиция, като полицейските служители намерили, че Д. не е упражнил контрол върху домашния си любимец, поради което кучето, излизайки на пътното платно без надзор, станало причина за ПТП, и съставили на Д. за нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП.

На базата на издадения АУАН, АНО е издал и обжалваното НП № 254332-019521 от 01.08.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.

106, ал. 1 от ЗДвП, на Т. Д. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева, на основание чл.

184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – Д. И. и Д. М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели са еднопосочни и се подкрепят от писмените доказателства по делото, поради 2 което им дава вяра изцяло. Напрактика свидетелят М. е очевидец на деянието.

Той заяви ясно пред съда, че кучето на жалбоподателя е изскочило на пътното платно без повод и каишка, поради което е задействал рязко спирачната система на автомобила и е последвало отварянето на еърбеците.

По делото няма доказателства, които да оборват твърденията на свидетеля М., а тъкмо обратното – целият наличен доказателствен материал ги подкрепя.

Освен това, самият жалбоподател не оспорва обстоятелството, че кучето е негово и че същото е излязло на платното за движение без повод и каишка. Т.е. фактическите обстоятелства по делото са безспорни между страните, като спорът е по прилагане на материалното право.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че издадените АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити, връчени са редовно на нарушителя и са издадени от компетентни органи.

Съдът намира, че твърденията на жалбоподателя, че описаното е АУАН нарушение не касае случаи като процесния, е неправилно. Нормата на разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП (както към датата на нарушението, така и към настоящия момент) сочи следното: „Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.“

Разбира се, че домашно куче не попада в първата хипотеза – ППС с животинска тяга, както и в третата хипотеза на нормата – „стадо/а“.

То обаче попада в хипотезата „животни“. Тук е важно да се уточни, че законът не прави разлика между каквито и да било животни – домашни, ездитни, впрегатни и т.н. На практика всяко животно, което е собственост на дадено лице, следва да бъде направлявано така, че да не създава пречки и опасности за движението. В конкретния случай жалбоподателят не е упражнил достатъчен контрол върху домашния си любимец, като не го е водил 3 на повод и каишка, поради което кучето безконтролно е излязло на пътното платно и е станало причина за инцидента, от който М. е претърпял имуществени вреди. Независимо дали е налице удар или сблъсък между кучето и автомобила, по делото се явява доказано, че в резултат на рязкото спиране на автомобила, за да се избегне удар в кучето, е настъпило отваряне на въздушна възглавница на автомобила и от там са настъпили други имуществени вреди за М., т.е. налице е ПТП, съгласно дадената легална дефиниция на понятието в ЗДвП. Ето защо, бездействието на жалбоподателя в случая е съставомерно като нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е преценил АНО.

Тук обаче следва да се посочи, че нормата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т. Д., не е относима към процесното нарушение. Разпоредбата на чл. 184, ал. 5 от ЗДвП сочи, че когато в резултат на нарушения по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в размер 200 лв. Следва обаче да се посочи, че ал. 1, т. 1 е със следното съдържание - водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата. Очевидно е, че кучето не попада в хипотезата на тази норма, защото то не е нито ездитно, нито товарно, нито впрегатно животно. Това напрактика означава, че АНО е наказал жалбоподателя с наказание, което не е предвидено за това нарушение.

Съдът намира, че в конкретния случай законът за движение по пътищата не е предвидил конкретно наказание специално за този вид нарушение. Ето защо, приложима се явява общата норма на чл. 185 от ЗДвП (в редакцията към си към датата на извършване на нарушението), която гласи: „за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“ Поради това, съдът намира, че следва да измени НП в частта относно основанието за налагане на наказанието и да намали размера на наложеното наказание от 100 лева на 20 лева (10,23 евро) .

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Н П № 25-4332-019521 от 01.08.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП, на Т. Д. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева, на основание чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 100 лева на 20 лева (10,23 евро) и ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието - от такова по чл. 184, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в такова по чл. 185 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5