Решение № 271 от 19.08.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. гр. Червен бряг, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20244440100836 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

В Районен съд - Червен бряг е постъпила молба от Н. В. Ц., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „*** и А. Ц. П., с ЕГН ********** против Ц. И. П., с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, ул. „*** В молбата се излага, че ответникът е бивш съпруг на ищцата и бракът им е прекратен с Решение № 1142/20.09.2023 г. постановено по гр.д. № 852/2023 г. по описа на Районен съд – ***. Родителските права върху общото им дете А. П. са присъдени на майката, а бащата Ц. П. има определен режим от съда за лични контакти със сина си. Молителката твърди, че след прекратяване на брака им, ответникът не е спирал да налага психически тормоз и заплахи към нея. Навеждат се оплаквания, че Ц. П. подава непрестанно множество жалби до различни институции срещу ищцата. В молба се поддържа, че от м. ноември 2022 г. до настоящия момент Ц. П. се опитва публично да я злепостави и осъди за домашно насилие. Молителката твърди, че ответникът отказва да вижда сина си, както и да взема участие в заплащане на терапии за детето,тъй като последното е диагностицирано с умерена умствена изостаналост и значително нарушение на поведението, което изисква грижи и лечение. Поведението на ответника, Н. В. Ц. дефинира като психически и икономически терор срещу нея.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу Н. В.

Ц. и детето А. Ц. П. е упражнено домашно насилие, като издаде Заповед за незабавна защита като наложи мерки за защита по отношение на бившия й съпруг, съгласно чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу домашното 1 насилие за срок определен от съда.

В съдебно заседание молителката, не се явява, представлява се от адв. М.

М. от АК – ***,който поддържа молбата. Позовава се на писмени доказателства.Претендира съдебни разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът – Ц. И. П. редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. Д. П., която оспорва молбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 24.06.2024 г. за извършено от – Ц. И. П. домашно насилие спрямо Н. В. Ц..

С Определение № 312 от 05.07.2024 г. по гр. дело № 836/2024 г. Районен съд -Червен бряг е оставил без уважение молбата на Н. В. Ц. и А. Ц. П. срещу Ц. И. П. като неоснователна и е отказал да издаде заповед за незабавна защита.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителката Н. В.

Ц. и А. П. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 ЗЗДН, възпроизвежда фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на молбата за упражнено насилие спрямо нея от страна на ответника Ц. И. П..

В съдебно заседание молителката уточнява, че периодът, за който се твърди осъщественото домашно насилие е от 24.05.2024 г. и продължава до настоящия момент.

Молбата за защита от домашно насилие е постъпила в съда на 05.07.2024 г., описаните действия, които се твърди, че са били осъществени от ответника са в периода от 24.05.2024 г. до настоящия момент и са в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. По делото няма спор, че страните са бивши съпрузи, поради което молбата се явява процесуално допустима. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр.

Червен бряг.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Страните не спорят относно обстоятелството, че бракът им е прекратен с развод с Решение № 1142/20.09.2023 г. постановено по гр.д. № 852/2023 г. на Районен съд - ***, като по отношение на малолетния А. Ц. П., с ЕГН **********, са предоставени родителските права на майката Н. Ц., определено е местоживеене на детето да бъде при нея, а на бащата е определен режим на лични контакти.

В депозираната молба за защита от домашно насилие и в приложената към нея декларация по ЗЗДН, се излагат твърдения за извършено от Ц. И. П. домашно насилие през периода от 24.05.2024 г. до настоящия момент, изразяващо се в психически и икономически тормоз чрез подаване на различни жалби, сигнали до различни институции – съдилища, Дирекция 2

„Социално подпомагане“, Закрила на детето“ и др., неспазване на точните часове за предаване на детето, злоупотребяване с постановения режим на лични отношения между ответника и сина му. Чрез горните действия се твърди, че Ц. И. П. е осъществил актове на домашно насилие.

По делото са приобщени социален доклад от ДСП-Червен бряг-отдел „Закрила на детето“ и писмени доказателства представени от двете страни, както и изискана справка от съда от тел. 112 за подавани сигнали от страните.

В хода на съдебното производство не се доказаха твърденията на молителката за упражнено домашно насилие върху нея и малолетния А. Ц. П..

Това, че ответникът се е опитвал да види детето си при определения му режим на лични контакти и чрез покани за доброволно предаване на детето чрез държавен съдебен изпълнител, не може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие вкл. „икономически или психически терор“. По твърдението на молителката за осъществено домашно насилие, изразяващо се в подаване на множество жалби от страна на ответника срещу нея до различни институции в това число съдилищата в страната, Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, частни съдебни изпълнители, подаване на сигнали до спешен тел. 112, съдът намира,че на всички граждани на Р.България е гарантирано конституционното им право по арг. чл.45 Конституцията на Р.България да търсят защитата при нарушаване на техните права и свободи. Описаните действия не може и не следва да бъдат ограничавани, нито попадат в характеристиките на акт на домашно насилие по чл.2, ал.1 ЗЗДН.

Изследвайки отношенията между страните, съдът извежда извод, че поведението на ответника, дори и да е създало негативни емоции у молителката, не може да бъде дефинирано като осъществено домашно насилие спрямо нея или А. Ц. П..

Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и съставомерно по реда на ЗЗНД ще е само такова противоправно и обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на 3 дееца за приемлива. Действията на ответника по категоричен начин изключват определянето им като акт на домашно насилие. По оплаквания на ищцата за осъществено икономическото насилие спрямо нея и детето А. Ц. П., настоящият състав намира същите за несъстоятелни. В ЗЗДН, законодателят не е дефинирал значението на икономическо насилие, но същото следва да бъде прието като всяко действие, насочено към подчиняване на пострадалия, като подтисникът използва превъзходстващо финансово положение като оръжие, например укриване на доходи, разпореждане с доходите на пострадалия, стремеж се да попречи на пострадалия да има някакъв доход или да осигури средства, когато пострадалият е изпълнил желанието на насилника.

Нито от изложеното в молбата, нито в хода на производството се констатира поведение на ответника спрямо гореописаното в смисъла на икономическо насилие.

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват осъществени често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/.

Тази норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН 11 следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактът, че ответникът действително е подавал жалби /до Окръжен съд-Плевен, ДСИ при Районен съд-Червен бряг/ и сигнали /до тел. 112, до Дирекция "Социално подпомагане","Закрила на детето/ срещу молителката, но посочените действия са в рамките на гарантираните му права от закона, които позволяват на всеки гражданин при съмнение за нарушение да сигнализира държавните институции.

По делото е изискан и пробщен социален доклад от Дирекция „Социално подмогане“ – Червен бряг, „Закрила на детето“, от който съдът извежда извод, че молителката полага необходимите грижи за отглеждането на своя син разполага с нужните битови условия, вкл. води детето на всички изискуемите прегледи заради заболяването му, но възпрепяства съзнателно срещите между ответника и детето му.

От приложената по делото справка рег. № 305 екз. №2/02.08.2024 г. на 4

МВР, дирекция „Национална система 112“, съдът констатира, че както ответникът, така и ищцата са търсили съдействието на служители на ОД на МВР чрез телефонни обаждания. Действително се установяват обаждания от ответника до тел. 112, в часовете след 19:00 ч., но подобно поведение няма характеристиките на акт на насилие, а житейски оправдано е такива сигнали да бъдат подавани след работно време, тъй като обикновено касая спешни случаи, които не търпят отлагане.

В хода на производството е изслушан свидетелят ***, чиито показанията съдът кредитира като логични, непротиворечиви и неоспорени от страните.От свидетелските показания на П. *** се установява, че същият е присъствал на 07.06.2024 г.,21.06.2024 г. и 19.07.2024 г., когато заедно с ответника са отишли до дома на ищцата с цел Ц. П. да взема сина си, но не са намерили никой на адреса, поради което на посочените дати ответникът е подал сигнал до тел.

112.

Преценени в съвкупност приложените доказателства установяват по категоричен начин конфликтни отношения между страните. По делото липсват обаче доказателства, успешно обосноваващи изводите на решаващия състав за реализиран спрямо молителката и детето А. П. акт на домашно насилие. Конфликтните отношения между страните, по съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл.

2, ал. 1 ЗЗДН. Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл. 4 от специалния законов ред, страните да уреждат отношенията си във връзка с упражняването на родителските права спрямо общите им деца. Нужно е да се отбележи, че отсъствието на бащата от живота на детето би могло да създаде риск и предпоставки за проявление на нарушения и по-големи отклонения в емоционалното и в психическото му здраве в дългосрочен план, поради което ангажимент и на двамата родители е да гарантират правилното и здравословно развитие на подрастващия като се осигури участието на бащата в живота на малолетния А..