Решение № 130 от 15.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ловеч, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254300600353 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 10/17.06.2025 г., постановена по НОХД № 208/2022 г.

Тетевенският районен съд, е признал подсъдимия Г. П. Г., ЕГН ********** от с.Р., обл. Ловешка, за виновен в извършване на престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК, като на основание чл. 78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, платими в полза на държавата.

На основание 304 от НПК подсъдимият Г. Г. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.

Осъдил е подсъдимия Г. П. Г. да заплати на гражданския ищец Г. Л. Г., ЕГН ********** от ***, сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран размер на сумата от 10 000 /десет хиляди /лева, съдът е отхвърлил като 1 неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Г. Г. да заплати по сметка на Районен съд – Тетевен сумата от 602,35 лева разноски по делото, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г. П. Г., чрез пълномощника му адв.

Т. Ц. от ЛАК. В жалбата се иска настоящата инстанция да измени горецитираната присъда в гражданскоправната й част, като моли съда да намали присъденото обезщетение до „наистина справедлив размер“, със законните последици от това. Счита, че с противоправното си поведение гражданския ищец е допринесъл за противоправния резултат и е следвало първоинстанционният съд да редуцира размера на обезщетението за неимуществени вреди в по-нисък такъв от установения от съдебната практика за подобно телесно увреждане, когато същото е причинено умишлено.

Срещу горецитираната жалба е подаден отговор на жалба и насрещна жалба от Г. Л. Г., с ЕГН **********, от с. Р., обл. Ловешка, чрез повереника му адв. С. П. от САК. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от Г.

Г. болки и страдания от причинените му средна и леки телесни повреди, е в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Моли настоящата инстанция да измени първоинстанционната присъда в частта на гражданския иск и да определи справедливо обезщетение като осъди подсъдимия Г. Г. да плати на Г. Г. сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на нанесената му средна телесна повреда, заедно с дължимата лихва за периода от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, излага аргументи в тази връзка.

В съдебно заседание въззивникът Г. П. Г., редовно призован, не се явява, не се явява и неговият защитник – адв. Т. Ц..

В съдебно заседание въззиваемият Г. Л. Г., редовно призован се явяват лично и със своя повереник – адв. С. П.. Заявява, че поддържа това, което е казал адвокатът му. Твърди, че той не е изричал думата „****“, че това е лъжа от страна на подсъдимия Г.. Моли последният да бъде осъден, защото всички факти показват това и да си плати обезщетението, което е поискал макар, че съдът го е намалил наполовина.

Повереникът моли настоящата инстанция да остави без уважение 2 въззивната жалба срещу присъдата на РС – Тетевен. Счита, че по делото е доказано, че Г. Г. е нанесъл средна телесна повреда на пострадалия Г. Л., като му е счупил ръката с удар с тояга. Счита, че определеното обезщетение е справедливо, тъй като Г. Л. е отишъл при Г. да му се извини за това, че неволно, чистейки поляната си, е запалил купата му и да му плати обезщетение. Счита, че твърденията на Г., че го бил нарекъл „****“, от което се почувствал много обиден и това е била причина за състоянието на афект, при което бил нанесъл телесната повреда е негова защитна теза, защото няма логика човек който отива да се извини и да предложи обезщетение, да опитва по някакъв начин да обиди човека при когото отива. Изтъква, че Г. Л. си е признал, че е допуснал грешка и за това е отишъл да се извини и да плати обезщетение, но не е начина да уредят отношенията са като му счупят ръцете и го пребият от бой. Счита, че размерът на обезщетението не само не е завишен, а е справедлив.

В заключение моли въззивната инстанция да остави в сила обжалваната присъда и да им присъдите сторените разноски съобразно договора за правна помощ.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор П. дава становище да бъде постановено решение, с което да се остави без уважение въззивната жалба на Г. Г., тъй като счита същата за неоснователна. Намира, че присъдата на РС – Тетевен е правилна, обоснована в частта относно предявения граждански иск и обезщетение на пострадалия в наказателното производство. Счита, че съдът е съобразил всички обстоятелства по делото, както и съдебната практика при този вид престъпления и моли настоящата инстанция да остави присъдата в сила в частта относно обезщетението на гражданския иск.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, отговора на жалбата и насрещната жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Тетевен и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

На 29.03.2022 г., преди обед, пострадалият Г. Г. почиствал имота си, находящ се в мах. „Б.“, землището на с.Р., обл. Ловешка и палел огън /л.61/.

Така по непредпазливост той запалил купа със сено, собственост на подсъдимия Г. Г.. Пожарът бил зад къщата и по - точно зад паркинга и колата 3 на св. М. Д.. Последната видяла пушека, огъня и извикала съседите си. След подаден сигнал, на място дошли служители на РСПБЗН – Тетевен, които овладели пожара. Купата на Г., обаче била изгоряла. Пристигналите на място полицейски служители отвели Г. в РУ – Тетевен, за снемане на обяснения и изясняване на случая.

Около 15,30 ч. на същата дата Г. Г. бил пуснат. Прибрал се в дома си в с. Р., взел велосипеда си и с него отишъл в мах. „Б.“, за да прибере колата си, която останала сутринта там. По пътя срещнал подсъдимия Г., с когото започнали разправия, относно изгореното сено. Пострадалият Г. се опитал да обясни, че иска да заплати изгорялото сено, но не се разбрали за цената и нарекъл подсъдимия „****“, поради което Г. ударил Г. 3-4 пъти по ръката. След това боят бил преустановен, като се разбрали на другия ден да се видят в кметството, за да се заплати цената на сеното. Г. си тръгнал, а Г. с бутане качил велосипеда в колата си и с нея отишъл във ФСМП – Тетевен, където бил прегледан. Заявил, че е бил бит от Г. Г.. На място били извикани и полицейски служители, които снели сведения. На Г. му била оказана първа помощ, като били обработени раните му и тъй като имало съмнение, че ръката му е счупена, бил насочен за преглед на другия ден при д-р К..

На 30.03.2022 г. Г. Г. бил прегледан от травматолог – д-р К., който констатирал травматично счупване на лакетната кост на лява ръка, поради което същата била гипсово имобилизирана. Установени били и други наранявания по главата и тялото, за което на Г. били издадени 2 бр. медицински свидетелства за пред съда от д-р И. К. и д-р И. Л.. Същият ден, пострадалият Г. бил призован по телефона да се яви в РУ МВР – Тетевен. След като му били снети сведения по случая, Г. се срещнал с Г. в кабинета на Началника на РУ – Тетевен И. Н.. Г. платил на Г. сумата от 250 лева /л.6 ДП / като обезщетение за изгорялото сено, след което двамата си тръгнали. По отношение случая с изгореното сено в РП – Ловеч, ТО – Тетевен, е заведена пр. № 1432/2022 г., приключена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство /л.86 и сл./.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза (л.34 – л.39 от ДП), на базата на издадените медицински документи на името на Г. Л. Г., се установява разкъсно-контузна рана по челото с дължина около 3 см. с неравни ръбове, травматичен оток на меките тъкани на двете очни орбити с насиняване и хиперемия, травматични хематоми по гърба и дясно бедро, 4 установено е лява предмишница, дистална трета – оток и хематом по дорзоулнарната повърхност с надлъжно – кос ход и размери 20/5 см., ограничени движения в гривнената става, рентгенография – фрактура на лакътната кост в дисталния отдел. Движения в гривнената става, рентгенография – фрактура на лакътната кост в дисталния отдел. Според вещото лице счупването на лява лакътна кост е причинило трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за не по-малко от два, два и половина месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Останалите увреждания сами по себе си причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От представената и приета по делото съдебнопсихиатрична експертиза, назначена по време на съдебното следствие от РС – Тетевен (л.241 – л.249 от НОХД) се установява, че подс. Г. Г. е психично здрав, но по време на деянието е изпаднал в състояние на физиологичен афект, тъй като пострадалият го е нарекъл „****“.

Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.

В настоящия случай оплакванията в жалбата касаят само гражданскоправната част на присъдата и по-конкретно размерът на присъденото от решаващия съд обезщетение, като по отношение на наказателноправната й част, не са релевирани възражения.

По време на разпоредителното заседание пред РС – Тетевен на основание чл.84 от НПК пострадалият Г. Л. Г. е бил конституиран като граждански ищец в процеса. В тази връзка съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство предявения от пострадалия Г. срещу подсъдимия Г. Г. граждански иск за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.129, ал.1 от НК, 5 ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В мотивите на обжалваната присъда първостепенният съд е приел, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е било установено, че подсъдимият Г. е причинил виновно на пострадалия Г. средна телесна повреда, предвид което съдът е преценил, че предявеният граждански иск е доказан по основание. Досежно размера на иска обаче, контролираният съд е счел, че същият е завишен. Преценил е, че е справедливо претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на деянието да бъдат обезщетени от подсъдимия със сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на деянието 29.03.2022 г., поради което е осъдил последния да заплати на ищеца посочената сума ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. При определяне размера на иска освен вида и характера на претърпените телесни увреждания съдът е отчел и приноса на пострадалия Г. за настъпилия резултат, тъй като последният също е допринесъл за настъпването на неблагоприятния вредоносен резултат. В тази връзка съдът правилно е приел, че неговото неправомерно поведение е провокирало неправомерните действия на подсъдимия, вследствие на които е настъпил вредоносния резултат.