Решение № 375 от 05.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Велико Т., 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Т. като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500395 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Община В. Т., подадена чрез пълномощника й юрисконсулт Т. против решение № 430/08.03.2024г. по гр.д. № 2518/2023г. на ВТРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца И. С. Г. сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1300 лв. – обезщетение за имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 30.09.2022г. при нападение от безстопанствено куче, както и сумата от 1051, 17 лв. – лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от увреждането – 30.09.2022г. до датата на завеждане на иска – 29.08.2023г., ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетенията от 11 300 лв., считано от датата на иска до окончателното им изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че по делото не е установено точно мястото на настъпване на деликта, което препятства възможността да се направи извод дали вредите са претърпени на територията на общината. Оспорва се, че единствено и само на субективните възприятия на ищеца е 1 прието, че е нападнат от бездомно куче и че от събраните доказателства не може да се извърши преценка дали пострадалият не е предизвикал реакция у животното. Изтъква се, че жалбоподателят е взел всички възложени му по закон мерки за овладяване популацията на безстопанствени кучета, но че не може да осигури физическо присъствие на свои служители по всички точки на територията на общината. В тази връзка се оспорва да е налице противоправно бездействие от негова страна. Възразява се, че по делото е останало неустановено конкретно животно да е съпричастно с настъпването на деликта и същото това животно да е бездомно. Излагат се съображения срещу житейската правдивост на ищцовите твърдения за начина на настъпване на вредоносния резултат. Оспорват се търпените от него вреди, предвид късното постъпване на болнично лечение и липсата на твърдения за оздравително – възстановителния период. Акцентира се, че ищецът първоначално се е придвижил сам до Бърза помощ, без да извика линейка и е отказал предложеното му в МОБАЛ гр. В.

Т. лечение, което сочи, че сам се е поставил в положение допринесло за по – бавното му и продължително възстановяване. Възразява се, че присъденото обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД и е прекомерно, както и че същото е следвало да бъде намалено поради съпричиняване. Възразява се и срещу размер на присъденото адвокатско възнаграждение. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност, ако намери същия за основателен да намали размера на дължимото обезщетение минимум наполовина.

Претендира направените във въззивна инстанция разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Развиват се съображения, че в атакувания акт районният съд при съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано е приел, че е осъществен фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. Изтъква се, че тази отговорност е безвиновна и в случая следва да се ангажира, поради противоправно бездействие на служители на ответната община и в частност на кмета й да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета, задължение произтичащо от разписаното в чл. 47, ал. 3, вр. чл. 50, т. 2 вр. чл. 41 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Посочва се, че непозволеното уреждане е настъпило на територията на ответната община, поради което същата следва да отговаря за репарирането на вредите. Излагат се доводи срещу възраженията на жалбоподателят за прекомерност на присъденото обезщетение. С тези аргументи се иска от съда да потвърди обжалвания акт, като се взема становище и по оспорвания в жалбата размер на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Претендира направените във въззивна инстанция разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като 2 съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1300 лв. – обезщетение за имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 30.09.2022г. при нападение от безстопанствено куче, както и сумата от 1051,17 лв. – лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от увреждането – 30.09.2022г. до датата на завеждане на иска – 29.08.2023г., ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетенията от 11 300 лв., считано от датата на иска до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че на 30.09.2022 г. около 17:40 - 17:50 часа управлявал велосипед със свои приятели в посока на движение от с. Плаково към гр. Велико Т., като в участъка на входа на гр.Д. от насрещните храсти излязло агресивно бездомно куче, което се насочило право към него, лаейки силно и неколкократно се опитало да го захапе. При един от опитите да го отблъсне кучето успяло да го събори от велосипеда и той паднал на земята, вследствие внезапното агресивно нападение, в резултат на което получил тежки травми в областта на дясното рамо и дясната ръка, в областта на гърдите и дясната гръдна половина и ребрата. Излага, че кучето избягало и се укрило в храстите след силните им викове. Сочи, че въпросното куче и други като него и друг път са правили опити да ги нападат и лаели агресивно срещу тях.

Навежда, че въпросното куче е бездомно и отговорността за него и другите от т.нар. глутница кучета, обикаляща този район е на ответната община. След нападението групата отишла до близкия гараж, в който работел познат на тях автомонтьор, който откарал с автомобила си ищеца до дома му в гр. В. Т., а след това съпругата му го 3 закарала до Спешна помощ. Посочва, че при направените снимки се установили описаните телесни повреди - фрактури, като се наложило да се направи оперативна интервенция в гр. София. Заявява, че и към момента не може да се обгрижва сам в пълна степен, има системно изтръпване в дясната ръка, не усеща пръстите си на моменти. Допълва, че освен това изпитва страх, има безсъние, чувства дискомфорт, болки и страдания. Твърди, че във връзка с проведеното лечение е заплащал различни суми на болничните заведения, потребителски такси, закупувал е лекарства и медицински консумативи, които съставляват за него имуществена вреда. По тези съображения иска ответната община да му заплати заместващо обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, ведно с обезщетение за забава.

Ответникът Община Велико Т. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. Твърди, че изложената фактическа обстановка се отличава с липса на житейска достоверност и няма условия за ангажиране деликтната отговорност на ответната община. Сочи, че не е изяснен точния участък, в района на който е настъпило събитието. Не се доказва, че кучето, нападнало ищеца е бездомно. Липсват твърдения относно поведението на велосипедистите, които биха могли да са предизвикали реакция на животното.

Оспорва описаните травми да са в причинно-следствена връзка с описаното нападение от куче, доколкото няма логика, ако ищецът е бил съборен на земята от кучето, то да не е осъществило намеренията си да го нападне и нахапе. Оспорва характера и интензитета на получените травми и тяхната тежест. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от лицето. Заявява, че е възложила дейностите по изпълнение на задълженията, произтичащи от нормативната уредба относно овладяване популацията на бездомните кучета на трето лице - ЕТ „ П.-Й. Й.“, което е конституирано като трето лице-помагач в първоинстанционното производство. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, а ако приеме основателност - да намали размера на обезщетението.

В хода на производството третото лице – помагач на страната на ответника не е взел становище по иска.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на изслушаната СМЕ, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото безспорно е установено, че ответникът на 30.09.2022 г. около 17:40 - 17:50 часа е управлявал велосипед в посока на от с. Плаково към гр.

Велико Т., заедно с други две лица, между които свид. Ч.. В участъка на входа на гр. Д.

4 от насрещните храсти излязло агресивно куче, което се насочило право към ищеца, като го подгонило, лаейки силно. Блъснало колелото му и се навряло между гумите му, в резултат на което съборило ищеца, който паднал на пътя и се ударил. Ищецът изпитал силна болка в дясната ключица и бил ожулен по ръцете и краката. Бил закаран до Спешна помощ в гр. В. Т.. Тези фактически изводи се подкрепят от събраните в хода на първоинстанционното производства гласни доказателствени средства – показанията на св. И. Ч., В. И. и Р. С.а.

От назначената съдебно-медицинската експертиза е установено, че в резултат на падането ищецът е получил фрактури на пето и шесто ребро в дясно по задна аксиларна линия, както и фрагментарно счупване на ключицата, довело до оперативна интервенция с поставяне на чуждо тяло /заключваща плака/, което следва да бъде отстранено с втора операция. От представената фактура с фискални бонове от 05.10.2022г. и от 18.11.2022г. се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1260 лв. за закупуване на заключващата плака за ключицата, както и сумата от 40 лв. за извършване на рентгенография. Вследствие на така претърпените телесни увреждания, ищецът е изпитвал болки с изключително силен интензитет през първите две седмици, като в продължение на 35-45 дни след операцията не е можел да движи дясната си ръка, приемал е обезболяващи и на практика е бил зависим от близките си, които са му помагали да извършва ежедневно необходимите дейности. Горното се установява и от приложената по делото медицинска документация, както и от показанията на св. Р. С.а, които изцяло кореспондират с изводите на вещото лице по СМЕ. Освен това, от заключението по СМЕ е установено, че проведеното оперативно лечение на ищеца е адекватно на получените травми, като при неосъществяване на такова би се стигнало до трайно увреждане на костно-мускулните структури на дясното рамо. Според вещото лице срокът за пълно възстановяване в случая е между 4 -6 месеца, но при извършения от него преглед на ищеца на 20.12.2023г., същият, въпреки че функционално рамото е възстановено напълно, е имал умерено изразена болка в движенията на дясна раменна става, с данни за посттравматично увреждане на ротаторния маншон.