Решение № 76 от 16.06.2023, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Панагюрище, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря И.ка П. Палашева като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20235230100015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 432 КЗ

Производството по делото е образувано по повод предявен Ф. Г. Г.а срещу „ЗД Бул Инс" АД, иск с правно основание чл. 432 КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 9 000 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди – обезщетение за повреда на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ ДКН ** **** ** претърпение от инцидент - ПТП от 21.01.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 10.01.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 21.01.2022г. около 08:10 часа на път III-606 Копривщица- Стрелча- Красново- Голям Чардак, км. 50, посока на движение към с. Красново се реализирал ПТП между МПС „Мерцедес“, модел Ц 220, собственост на К. И., застрахована по ГО в ответното дружество и МПС „Тойота Хайлукс“ ДКН ** **** ** собственост на ищеца Г.. Излага се, че инцидента е причинен от К. И. управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц 220 загубил управлението върху лекия автомобил и навлязъл в насрещното движение, като се блъснал челно с управлявания от ищеца Г. автомобил на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ ДКН ** **** **. За случилото се на К. И. бил съставен АУАН серия АД № 150627 от 21.01.2022 г. от служител на РУ Хисаря, както и Костативен протокол за ПТП № 2022-1024-114 от 21.01.2022 г. В исковата молба се излага, че ищецът предприел последващи действия, като завел преписка пред ответника, като бил уведомен, че в случая се касае до тотал щета на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ ДКН ** **** **, за което му било изплатено обезщетение в размер на 15 661,17 лева.

Ищецът сочи, че стойността на автомобила възлиза на 24 500 лева, поради което ответникът дължи заплащане на още 9000 лева. Моли се да се уважи предявения иск.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се излагат доводи за неоснователност на предявената искова претенция. Посочено е, че не се оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц 220 с рег. № ** **** **. Оспорва, механизмът на настъпилото ПТП, като се сочи, че същият не се установява по категоричен начин от субраните по делото материали.

Излага се, че е налице случайно събитие, като за водача не е било налице възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Под евентуалност се сочи се, че е налице съпричиняване, като настъпилите увреждания по автомобила на ищеца са резултат и на поведението на водача на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ ДКН ** **** **, който също навлязъл в насрещното платно и се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Оспорва се и размерът на предявения иск, като се сочи, че обезщетение се дължи в размер съобразно разпоредбата на чл. 390 КЗ, като претендираното обезщетение надвишава пазарната стойност на увредената вещ, като не е представено и удостоверение за прекратена регистрация на процесното МПС.

Моли се да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд- Панагюрище е сезиран иск с правно основание чл 432 КЗ.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно –заплащане на обезщетение по подадено искане от увреденото лице, с който размер същият не е съгласен. В случая в производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на делинквента с представяне на всички необходими документи на основание чл. 498, ал. 2 КЗ, по която 2 е образувана щета и застрахователното дружество е заплатило обезщетение, с размера на което увреденото лице не е съгласно. Като писмено доказателство е прието по делото писмо от ответника от 02.06.2022 г., от което се установява, че ответникът е потвърдил размера на определеното обезщетение за автомобил Тойота Хайлукс, с оглед направено възражение от ищеца. Това не се оспорва от ответника, видно от заявеното в отгорова на исковата молба, поради което съдът намира, че исковата молба е предявена при спазване на императивните правни норми на КЗ, респ. същата е процесуално допустима.

На 21.01.2022 г. около 08:10 часа на път III-606 Копривщица- Стрелча- КрасновоГолям Чардак, км. 50 посока на движение към с. Красново между лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ ДКН ******** управляван от К. И. и лек автомобил „Тойота Хайлукс“ ДКН ******** управляван от Ф. Г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1024-114. В резултат на настъпилото ПТП на автомобил „Тойота Хайлукс“ са нанесени щети във връзка с което ищецът е подал претенция пред застрахователя „ЗД Бул Инс“ АД (застраховател на виновното лице) и е заведена щета № 2210002403, която щета е приключена с определяне на обезщетение за тотал щета по см. на чл. 390 КЗ на автомобил „Тойота Хайлукс“ в размер на 15661,17 лева. Недоволен от размера на определеното обезщетение ищецът подал искане до застрахователя за преразглеждането му, като с писмо от 02.06.2022 г. застрахователят потвърдил така определения размер.

От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните се установява, че гражданката отговорност на водача на автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ ДКН ******** към 21.01.2022 г. е обезпечена при ответното търговско дружество „ЗД Бул Инс“ АД.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. И.. При разпита си свидетелят посочва, че действително на 21.01.2022 г. е участвал в ПТП като е управлявал автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, като на десен завои автомобилът му поднесъл и влезнал в насрещната пътна лента, където се ударил с движещия се там автомобил „Тойота Хайлукс“. Свидетелят посочва, че след реализираното ПТП и двата автомобила не са можели да се движат на собствен ход. Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно случилото се.

По делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, в заключението на която се посочва, че скоростта на движение и на двата атомобила преди удара е били около 90 км.ч., като предвид внезапно възникналата ситуацията управляващите автомобилите не са имали възможност да предотвратят настъпването на ПТП. Изяснява се от вещото лице, че при завой на дясно лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, достигайки близо до лявата (за ищеца) граница на пътя. В заключението е посочено, че действителната пазарна стойност на автомобил „Тойота Хайлукс“ е 25665 лева, като стойността на запазените бързоликвидни части – 4 броя колела с алуминиеви джанти и нови гуми е 3

940 лева, като вещото лице в съдебно заседание с оглед поставени от ответника въпроси уточнява, че въпросът за запазените части е доста сложен, тъй като те са трудно продаваеми/ликвидни, освен това се налага направата на разходи, за да бъдат отделени, поради което следва да се приеме, че запазените части са в размер от 2% до 5%, като в конкретния случай следва да се приеме, че са 1300 лева -5 %, като сумата, която би се получила за скраб от автомобила е 650 лева, поради което следва да се приеме, че пазарната стойност е в размер на 22 500 лева. Вещото лице при изслушването си посочва, че неправилно при определяне пазарната цена на автомобила застрахователят е посочил, че автомобилът е изминал 300 000 км., а всъщност изминатите км са 171 000, освен това неправилно застрахователят е посочил, че автомобилът не разполага с климатроник, а всъщност има такъв, което е довело до фактът, че ответникът застраховател е приел минимална цена за автомобила съобразно оборудването което има. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-автотехническата експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси, като вещото лице в съдебно заседание изключително подробно разясни механизмът на изчисляване на запазени части и възможността за реализирането им. Вещото лице изрично посочи причините, поради които неправилно застрахователят е приел по-ниска стойност на процесния автомобил, като неправилно е приел изминатите километри (пробег) и налично оборудване в автомобила, поради което направените от ответника възражения в тази насока се явяват неоснователни.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

Съобразно релевираните фактически твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД ( т.е. наличие на вреди, които да са причинени от деликвента, с неговото виновно и противоправно поведение) 2/ действително договорно правоотношение между деликвент и ответника по договор за Гражданска отговорност към момента на увреждането. Посочените предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца. Ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите възражения, както и възражението си за съпричиняване.

В конкретния случай, както бе посочено по-горе, между страните по делото не се спори, че към дата на ПТП-то – 21.01.2022 г. е съществувало действително договорно правоотношение между собственика на лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ – участник в инцидента и ответника „ЗД Бул Инс“ АД.

Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и със свидетелски показания. В случая участниците в пътно-транспортното произшествие са сигнализирали полицейските органи, които са осъществят проверка на местопроизшествието и са съставли протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП, както и АУАН и НП (влезли в сила) на виновното лице – свидетел К. Я.. От събраните писмени и гласни доказателства еднозначно се установява, че пътно-транспортното произшествие е причинено по следния механизъм – водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ при завой на дясно навлязъл 4 изцяло в лентата за насрещно движение, достигайки близо до лявата (за ищеца) граница на пътя където се намира автомобил „Тойота Хайлукс“ управлявана от Ф. Г., като двата автомобила са се ударили. До този извод съдът достигна и при съобразяване на заключението по приетата съдебно автотехническа експертиза и събраните гласни и писмени доказателства по делото.