Решение № 508 от 01.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20252100101491 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по молба на Я. Д. З., ЕГН ********** от ******* чрез адв. Звезделина Неделчева- БАК, със съдебен адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Автогара Сл. бряг, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2 против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Малинова долина“, ***, представлявано от Райна Иванова МитковаТодорова за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 90 000лв., представляваща разликата над сумата от 13 152.

75 лева /по уважения изцяло частичен иск по гр.дело №121/23г. по описа на РС-гр.Царево/ до пълния размер на дължимата като главница сума от 103 153,57лв. по изпълнителен лист от 17.11.2011г., издаден по ч.гр.д. № 1545/2011г. по описа на Районен съд-гр. Царево като погасена по давност.

Ищецът твърди, че съгласно заповед за изпълнение на парично задължение №506 от 16.11.2011г. по ч.гр.дело № 1545/2011г. по описа на Районен съд Царево, издадена по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 17.11.2011г. длъжниците И.С.Д., ЕГН ********** и Я.

Д. З., ЕГН ********** следвало да заплатят солидарно на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД /ОББ АД/, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от Стилиян Вътев и Радка Тончева изпълнителни директори , следните суми: 1.119 878,77 лева - главница по банков кредит;

2.10 257,33 лева- договорна лихва за периода от 25.10.2010г. - 14.11.2011г.; 3. 129, 18леванаказателна лихва от 25.10.2010г. до 14.11.2011г. и 4.4708,48 лева - разноски по делото.

Касаело се за задължение по договор за банков кредит № MG***.

След снабдяване с изпълнителен титул в полза на кредитната институция и образуване на изпълнитеилно дело № 20128020400558 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, peг.

1

№ 802 на камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен съд Бургас на солидарните длъжници И.С.Д., ЕГН ********** и Я. Д. З., ЕГН ********** били изпратени покани за доброволно изпълнение и предприети изпълнителни действия по инициатива на банката.

Последното изпълнително действие, извършено от взискателя било налагане на запор на притежаваните от длъжника И.Д. банкови сметки в „ОББ” АД. След 20.09.2017г.

„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД не е депозирала искания до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжниците.

С молба вх. №18573 от 04.06.2018г. и след сключен договор за цесия с кредитната институция, „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Рачо Петков Казанджията” №6, представлявано от Райна Миткова-Тодорова, поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. С резолюция от 04.06.2018г. съдебният изпълнител разпоредил да се конституира цесионера „ЕОС Матрикс”ЕООД като взискател по изпълнителното дело, след представяне на доказателства за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Към молба с вх. №18573/04.06.2018г. цесиоиерът „ЕОС Матрикс”ЕООД не представил доказателства, удостоверяващи връчването на уведомленията за цесия на длъжниците.

Независимо от казаното след 04.06.2018г. „ЕОС Матрикс”ЕООД депозирало молби за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците, а съдебният изпълнител незаконосъобразно предприемал такива, за което не са уведомявани длъжниците.

Едва на 06.02.2023г. последният изпратил уведомително писмо с изх.

№4799/06.02.2023г. до Я. З. и уведомително писмо с изх. №4818/06.02.2023г. до И.Д., с които им съобщил, че по силата на договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 31.01.2018г. в правата на „ОББ” АД/цедент/ като взискател по изпълнително дело №20128020400558 /ведно с всичките му принадлежности/ е встъпил „ЕОС Матрикс”ЕООД /цесионер/. Към писмо с изх. №4818/06.02.2023г. до И.Д. от съдебния изпълнител било приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. №МА 00032094/18.05.2018г. Към писмо с изх. №4799/06.02.2023г. до Я. З. липсвало приложено уведомление от „ОББ”АД до нея за извършеното прехвърляне. Изпратените от съдебния изпълнител уведомителни писма от 06.02.2023г. били още една индиция, че длъжниците не са уведомени за извършената цесия към 04.06.2018г. - датата на депозиране на молбата на „ЕОС Матрикс” ЕООД за конституирането му като взискател по изпълнителното производство.

Ищцата счита, че всички изпълнителни действия по изпълнително дело №20128020400558, предприети по депозирани от „ЕОС Матрикс”ЕООД молби са незаконосъобразни, доколкото дружеството не било легитимирано да иска изпълнение на вземането. Следователно считано от 04.06.2018г. наложените запори от съдебния изпълнител нямали действие по отношение на длъжниците. Исканията на ответника „ЕОС Матрикс”ЕООД от 04.06.2018 г. и след тази дата за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на ищците не можели да имат за правен ефект прекъсване на давността, тъй като не почивали на съществуваща и валидна облигационна връзка между страните.

2

Последното изпълнително действие предприето от взискателя по изпълнителното производство

„ОББ”АД било на

20.09.2017г./запорно съобщение с изх.

№316989/20.09.2017г./ Считано от 21.09.2017г. до 21.09.2022г. е изминал петгодишен период, през който легитимният взискател по изпълнителното дело „ОББ”АД не е поискало извършването на изпълнителни действия. Следователно вземанията по изпълнителен лист от 17.11.2011г., въз основа на който е образувано изп.дело №558/12г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, били погасени по давност.

Съгласно чл.125 ал.1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Следвало да се има предвид, че спрямо Я. З. последно с молба от 07.09.2016г. на взискателя „ОББ”АД бил поискан опис на движими вещи, като същият не бил извършен от съдебния изпълнител.

Следователно спрямо нея вземанията на взискателя по издадения изпълнителен лист от 17.11.2011 г., по който е образувано изп.дело №558/2012г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, били погасени по давност към 07.09.2021г.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ). В процесния случай, следвало да се има предвид, че с молба за образуване от 12.03.2014г. взискателят „ОББ”АД не е възложила на частния съдебен изпълнител да извършва изпълнителни действия на основание чл. 18 от ЗЧСИ и не можело да се приеме, че наложените запори на банкови сметки на длъжниците след 04.06.2018г. са по инициатива на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ. От значение било единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност.

Ищцата имала правен интерес от водене на делото срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като с уведомителните писма с изх. №4818/06.02.2023г. и изх. №4799/ 06.02.2023г., съдебния изпълнител сочил като взискател именно „ЕОС Матрикс” ЕООД. Уведомителните писма били получени от длъжниците и новия кредитор занапред можел да претендира вземанията по изпълнителния лист. Цесионерът придобил вземането с всичките му принадлежности по чл.99 ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права.

В случая цесионерът занапред, считано от 13.02.2023г./датата, на която Я. З. е получила уведомително писмо с изх. №4799/06.02.2023г./ нямал право на принудително изпълнение спрямо ищцата, тъй като вземанията по изпълнителния лист, по който е образувано изп.дело №20128020400558 , са погасени по давност.

Ищцата била предявила частичен иск за признаване на установено, че не дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, сумата от 13 153.75 лева, представляваща част от цялата дължима главница в размер на 103 153.75 лева по изпълнителен лист от 17.11.2011г. по ЧГД 1545/2011г. по описа на PC Царево, въз основа на който е образувано изпълнително дело 3

№558/12г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№802 на КЧСИ, поради погасяване по давност.

С решение №5/17.01.2024г. по гр.д.121/23г. по описа на PC Царево, влязло в законна сила на 07.03.2024г., съдът приел за установено, че Я. Д. З. не дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, сумата от 13 153.75 лева, представляваща част от цялата дължима главница в размер на 103 153.75 лева по изпълнителен лист от 17.11.2011г. по ЧГД 1545/2011г. по описа на PC Царево, въз основа на който е образувано изпълнително дело №558/12г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№802 на КЧСИ, съгласно сметка за размера на дълга от 21.03.2023г. поради погасяване по давност. Поради гореизложеното за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът с отговора на исковата молба счита иска за недопустим. Цитира и съдебна практика.

В случай, че претенцията се приеме за допустима, признава същия за основателен, тъй като процесното вземане действително е погасено по давност спрямо ищеца, обстоятелство, което не се оспорвало и в настоящия отговор.

На следващо място и предвид признанието на иска по отношение на вземанията, предмет на събиране по процесния изпълнителен лист, както и предвид обстоятелството, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78 ал. 2 ГПК, направените по делото разноски следвало да останат в тежест на ищцовата страна.

Ищецът винаги имал интерес да бъде установено действителното правно положение в отношенията си с ответника, но право на разноски би имал само ако предприетата съдебна защита е необходима, не само с оглед неговия интерес и преценката относно средствата за защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на вземанията. Цитира съдебна практика и в този смисъл.

Във връзка с така направеното признание на исковете ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието.

При съобразяване на казаното и искането на ищеца съдът е прекратил съдебното дирене и е указал, че ще се произнесе с решение в законовия срок.

Налице са условията на чл. 237 ал. 1 ГПК за уважаване на предявения иск- съдът го намира за основателен и доказан с оглед направеното от ответника признание, като съгласно чл. 237 ал. 2 ГПК не следва да излага други мотиви, същевременно не са налице пречки по чл. 237 ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. В настоящия случай признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

По искането за присъждане на разноски съдът намира следното:

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение №242/31.05.2018г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV ГО, определение №1220/05.12.2023г. по ч. гр. д. № 1809/2023 г. на ВКС, ІI ТО, и др., предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато 4 искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ол.2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в рамките на исковия процес. Независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване, на което причина е поведението на кредитора. Последното е така, тъй като правата по изпълнителния лист могат да се реализират по пътя на принудителното изпълнение и при постановено съдебно решение за уважаване на частичен иск, отчитащо изтеклата давност, доколкото вземането е с отпаднало основание само в тази му част. Данни и доказателства, че ответникът не би упражнил в пълен обем правото си на принудително изпълнение за останалия размер на вземането не са налични. Счетоводното отписване на дълга не е в състояние да изиграе такава роля, при наличие на документ във фактическата власт на кредитора, който гарантира безпрепятствено започване на принудително изпълнение.