Решение № 260513 от 10.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

260513 гр. Пловдив, 10.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 1684 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н.А.Г., чрез пълномощника ѝ адвокат Р., против Решение № 4759 от 12.12.2019 г., постановено по гр. дело № 6851 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е отхвърлен предявения против „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД, И.К.Ф. и К.Н.Ф. иск за обявяване на относително недействителен по отношение на жалбоподателката на договор, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ****, том ***, рег.

№ ****, н. д. № **** от **** г. на Нотариус М. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 473, вписан в Служба по вписванията с вх. № 29314/12.09.2016 г., Акт 25, том 79, дело № 15327/2016 г. в частта му, в която „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД продава на И.К.Ф., който към 12.09.2016 г. е в граждански брак с К.Н.Ф., следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-85/06.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. ****, с площ по скица от 4 755 кв. м., по документ за собственост 4754 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 043445, при граници и съседи:

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, който недвижим имот по документ за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том **** от 29.01.2008 г. на Служба по вписванията – ****, представлява имот № 043574, отреден за жилищно строителство, находящ се в землището на с. ****, местност „Захариево”, с площ 4 754 дка., съставляващ УПИ 043445 – жил. сгр., при граници и съседи: имот № 043573 – полски път на А. Х. Г., имот № 043446 - нива на С. А. Г. и др., имот № 043513 – нива на „БГ Пропъртис" ООД, имот № 043042 – нива на В. Г. Л. и др., имот № 043041 - нива на насл. на Е. П. А., имот № 043005 – нива на С. Д. З.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания акт. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че вземанията, за които ищцата – въззивник в настоящото производство, се е снабдила с изпълнителни листове по ч. гр. д. №№ 16736/16 г. и 16873/16 г., са отречени с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 2194/11 г. на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателката счита за неправилен и извода на съда, че у приобретателя по процесния договор за покупко-продажба не е било налице знание относно увреждането на кредитора на прехвърлителя. Поддържа, че знанието за увредата е било налично, тъй като приобретателят е знаел за вписаната върху имота възбрана и поради това уговорената продажна цена е била тридесет пъти под пазарната. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от ищцата Н.А.Г. против „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД, И.К.Ф. и К.Н.Ф. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договор, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ****, том ****, рег. № ****, н. д.

№ **** от **** г. на Нотариус М. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ****, вписан в Служба по вписванията с вх. № 29314/12.09.2016 г., Акт ****, том ****, дело № ****/**** г. в частта му, в която ответнотно дружество продава на останалите ответници следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-85/06.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. ****, местност „Захаридево”, с площ по скица от 4 755 кв. м., по документ за собственост 4754 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 043445, при граници и съседи:

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, който недвижим имот по документ за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том **** от 29.01.2008 г. на Служба по вписванията – ****, представлява имот № 043574, отреден за жилищно строителство, находящ се в землището на с. ****, местност „Захариево”, с площ 4 754 дка., съставляващ УПИ 043445 – жил. сгр., при граници и съседи: имот № 043573 – полски път на А. Х. Г., имот № 043446 - нива на С. А. Г. и др., имот № 043513 – нива на „БГ Пропъртис“ ООД, имот № 043042 – нива на В. Г. Л. и др., имот № 043041 - нива на насл. на Е. П. А., имот № 043005 – нива на С. Д. З.

В исковата си молба ищцата навежда твърдения, че е в договорни отношения с ответното дружество и че в качеството си на кредитор на последното се е снабдила с изпълнителни листове, издадени съответно на 31.01.2017 г. по ч. гр. д. № 16736 по описа на Районен съд – Пловдив за 2016 г. за сумата от 12782,20 евро и на 02.02.2017 г. по ч. гр. д. № 16873 по описа на Районен съд – Пловдив за 2016 г. за сумата от 12782,20 евро, дължими по силата на чл. 4 от Анекс № 1/02.04.2009 г. към Договор от 04.03.2008 г. Посочва, че с Определение № 1808 от 05.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1861 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2011 г., е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу ответното дружество чрез налагане на възбрана върху гореописания недвижим имот, като в нейна полза е била издадена обезпечителна заповед, вписана в Служба по вписванията под № ****/**** с Акт № ****, том. ****. Твърди още, че на 12.09.2016 г. ответното дружество е продало гореописания имот на И.К.Ф. и К.Н.Ф., които го придобили в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа, че тази сделка е целяла увреждането ѝ, като видно от записаното в т. 2 от договора, на приобретателите е било известно това обстоятелство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците И.К.Ф. и К.Н.Ф. са подали писмен отговор, в който оспорват предявения иск по основание и размер. Посочват, че им е било известно, че върху процесния недвижим имот е била вписана възбрана като обезпечение на бъдещ иск, но също така им е било известно, че тази обезпечителна мярка се е явявала неоправдана, тъй като искът, чието обезпечаване е било допуснато, е бил отхвърлен с влязло в сила на 20.11.2013 г. решение, поради което обезпечението е следвало да бъде отменено, тъй като противозаконно е ограничавало правната сфера на ответното дружество – продавач. Твърдят, че в деня на сключване на договора за покупко-продажба същото е подало молба за отмяна на обезпечението, като с Определение № 2329 от 18.10.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1861 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2011 г., обезпечението е било отменено, а впоследствие е била заличена и вписаната възбрана.

От страна на ответника „ИТАЛИАН

БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД не е подаден писмен отговор.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения иск. В същото са изложени съображения, че вземанията, за които са издадени заповеди за изпълнение по ч. гр. д. №№ 16736/2016 г. и 16873/2016 г. по описа на РС – Пловдив, представляват част от едно вземане в размер от 130 000 евро, произтичащо от чл. 7, ал. 1 от сключен между ищцата и ответното дружество на 04.03.2008 г. договор, което вземане е отречено с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 2194/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив. По тази причина според съда снабдяването на ищцата с изпълнителни листи въз основа на влезлите в сила заповеди за изпълнение по горепосочените частни граждански дела не може да има за последица признаване на ищцата на качеството кредитор по отношение на ответното дружество. В допълнение, първоинстанционният съд е изложил съображения, че извод за наличието на знание у приобретателя не може да бъде направен единствено въз основа на на съдържащото се в т. 2 от нотариалния акт декларативно изявление на ответното дружество – продавач, доколкото обезпеченият иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение на 20.11.2013 г., т.е. преди сключване на атакуваната сделка, и поради това още към тази дата е отпаднала обезпечителната нужда.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

С Определение № 1808 от

05.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1861/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на ищцата Г. против ответното дружество за заплащане на сума в размер на 40000 евро, представляваща частична претенция от 60000 евро, дължимо, но неплатено възнаграждение на ищцата съгласно чл. 7 от сключен между нея и дружеството на 04.03.2008 г. договор за поръчка чрез налагане на възбрана върху описания по-горе поземлен имот. Въз основа на това определение е издадена обезпечителна заповед, вписана в Служба по вписванията – ****. В указания в определението срок ищцата е подала до Окръжен съд – Пловдив искова молба, с която е предявила иска си против „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД. По така подадената искова молба е образувано гр. д. № 2194 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2011 г., приложено за послужване по делото. С постановеното по горепосоченото дело решение, влязло в сила на 20.11.2013 г., претенцията на ищцата е отхвърлена като неоснователна.

По делото не се спори, а и се установява от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ****, том ****, рег. № ****, н. д. № **** от **** г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № ****, че на 12.09.2016 г. е сключен и договор за покупко-продажба, по силата на който ответното дружество е продало на ответника И.Ф. два недвижими имота, между които и процесният, за сумата от 9900 лв. Между страните не е спорно, че към горепосочената дата ответниците И.Ф. и К.Ф. са в граждански брак.

На 12.09.2016 г. от ответника „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД е подадена молба до ОС – Пловдив за отмяна на допуснатото по ч. гр. д. № 1861 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2011 г. обезпечение на бъдещ иск, като с влязло в сила на 03.02.2017 г.

Определение № 2329 от 18.10.2016 г., постановено по същото дело, допуснатото обезпечение е отменено. Видно от направеното върху определението отбелязване, същото е вписано в Служба по вписванията – **** с вх. рег. № 26767/09.08.2018 г., Акт № ***, том ****.

Въз основа на подадено от ищцата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 16736 по описа на РС – Пловдив за 2016 г., по което на 07.12.2016 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД да заплати на кредитора Н.Г. сумата от 12782,20 евро – главница, представляваща част от общо дължима главница от 130 000 евро – неизпълнено задължение по чл. 4 от Анекс № 1 от 02.04.2009 г. към Договор от 04.03.2008 г., което съгласно чл. 6, ал. 2 от Анекса е основание за възникване на задължение по чл. 7, ал. 1 от Договор от 04.03.2008 г., ведно със законната лихва от 05.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК – чрез залепване на уведомление, като след влизането ѝ в сила, въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на подадено от ищцата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 16873 по описа на РС – Пловдив за 2016 г., по което на 20.12.2016 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ“ ООД да заплати на кредитора Н.Г. сумата от 12782,20 евро – главница, представляваща дължима сума по чл. 4 от Анекс № 1 от 02.04.2009 г. към Договор от 04.03.2008 г., ведно със законната лихва от 07.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК – чрез залепване на уведомление, като след влизането ѝ в сила, въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.