Решение № 1381 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110164874 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 128, т. 2 КТ; по чл. 220, ал.2 КТ; по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 226, ал.2 КТ.

Ищецът М. В. Р. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор № 25/22.01.2024 г. на длъжност „готвач”. Заявява, че на 23.06.2024 г. е подал молба, с която е поискал да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие и евентуално молбата да се счита за едномесечно предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 КТ. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 04.07.2024 г., видно от Заповед № 14/04.07.2024 г. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение не са му изплатили дължимите суми, поради което е подал Сигнал (вх. № 24103741/14.08.2024 г.) до Инспекцията по труда, като след проверка на работодателя-ответник му е даден срок до 14.10.2024 г. да изплати дължимите на М.Р. суми. Заявява, че трудовата му книжка е получил едва на 03.10.2024 г., поради което не е могъл да постъпи на нова работа до 12.08.2024 г., когато е сключил Трудов договор № 290/12.08.2024 г. с „М.“ ЕООД. Претендира сумата от 50 лева (като частичен от 137.90 лева), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2024 г. до 04.07.2024 г.; сумата от 300 лева (като частичен от 551.60 лева), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за периода от 04.07.2024 г. до 26.07.2024 г.; за сумата от 300 лева (като частичен от 419.85 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 9 работни дни/за 2024 г./ и сумата от 600 лева (като частичен от 933 лева), представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от деня на предаване на трудовата книжка за оформянето и (13.07.2024 г.) до предаването и (12.08.2024 г.), ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените суми от датата на исковата молба- 31.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноските.

С Протоколно определение от 12.03.2025 г. на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на предявените искове, като искът по чл. 128, т. 2 от КТ е увеличен от 50 лева на 126.20 лева, искът по чл. 220, ал.2 от КТ е увеличен от 300 лева на 649.04 лева, искът по чл.

224, ал. 1 от КТ е увеличен от 300 лева на 419.85 лева и искът по чл. 226, ал.2 от КТ е увеличен от 600 лева на 933 лева.

Ответникът „П.“ ЕООД е получил препис от исковата молба на 09.12.2024 г. и в срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Трудов договор № 25/22.01.2024 г. ищецът е назначен на длъжността „готвач“ при ответното дружество. Договорът е сключен със срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя, като след изтичане на този срок, трудовият договор се счита за сключен за неопределено време.

Приета по делото е Молба от 23.06.2024 г., с която ищецът е пискал трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 23.06.2024 г., както и в същата е обективирано волеизявление, в случай че молбата не бъде удовлетворена, същата да се счита за писмено предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ.

По делото е представена Заповед № 14/04.07.2024 г., с която работодателят е уважил искането на служителя и е прекратил на основание чл. 326, ал. 1 от КТ трудовия договор на ищеца М. Р., считано от 04.07.2024 г.

От представения Трудов договор № 290/12.08.2024 г. се установява, че считано от 12.08.2024 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с трето за спора лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.

Работодателят по силата на чл. 128, т. 2 от КТ дължи на работника или служителя като насрещна престация за предоставената и ползвана от него работна сила заплащането на уговореното трудово възнаграждение. Последното се дължи при изпълнение от работника или служителя на задължението му да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.

В разглеждания случай от представения по делото Трудов договор № 25/22.01.2024 г. се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът М. В. Р. е заемал при ответника „П.” ЕООД длъжността „готвач”. Установено е в производството, че това трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 14/04.07.2024г. на основание чл. 326, ал.1 от КТ, поради подадено предизвестие от служителя. Доказа се по делото от направените вписвания в трудовата книжка на ищеца, установени от представения препис-извлечение от трудова книжка-страници 8-9 и кредитираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза и представляващи извънсъдебно признание за ответника, относно отработените от ищеца дни през релевантния период, че ищеца е престирал на ответника-работодател своята работна сила за периода от 22.01.2024 г. до 04.07.2024 г.

След като ищецът е изпълнил своето основно трудово задължение по трудовото правоотношение да престира на ответника-работодател своята работна сила през релевантния период, ответникът е следвало да му заплати в срок уговореното по договора трудово възнаграждение, по аргумент от чл. 270, ал. 2 КТ. По правилото по чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, ответникът не доказа по делото, че е заплатил на ищеца дължимото му трудово възнаграждение за периода от 01.07.2024 г. до 04.07.2024 г.

От съдебно-счетоводната експертиза, която се кредитира от съда се доказа, че дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.07.2024 г. до 04.07.2024 г. е в размер на 126.20 лева.

С оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за цялостния от 126.20 лева и за периода от 01.07.2024 г. до 04.07.2024 г. Законна последица от уважаването на главния иск е и присъждане на законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба - 31.10.2024 г., до окончателното й изплащане.

2

По иска с правно основание чл. 220, ал. 2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 2 от КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.

В съдебната практика се приема, че при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя, като последният не може да изразява съгласие или несъгласие по него.

Относно правните последици от подаване на такова предизвестие от страна на работника съдебната практика е категорична, че с изтичане срока на цялото предизвестие или на съответна част от него, посочена от страната, трудовото правоотношение се прекратява по силата на закона, без да е необходимо издаване на някакъв акт от страна на работодателя Решение № 357/ 03.12.2015 г. по гражданнско дело № 1656/2015 г., на IV ГО при ВКС.

Предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от едната страна по трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичането на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудовото правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. В разпоредбата на чл. 220 КТ е предвидена възможност за всяка от страните по трудовото правоотношение да не спази срока на предизвестие, задължавайки се да заплати на другата страна обезщетение. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовия договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие, но не и относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. (В този смисъл са Решение № 413/17.08.2010 г. по гражданско дело № 1804/2009 г. на IV ГО при ВКС и Решение № 873/18.01.2011 г. по гражданско дело № 1757/2009 г. на IV ГО при ВКС). Също така, законът не фиксира начален момент на неспазване срока на предизвестието, от което следва, че неспазването може да обхване и цялата продължителност на срока на предизвестие, в който смисъл е и съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 377/23.10.2013 г. по гражданско дело № 76/2013 г. на IV ГО при ВКС.

С оглед изложеното следва, че е налице валидно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326, ал. 1 КТ, ако срокът на предизвестието не е спазен и работникът не е заплатил обезщетение по чл. 220 КТ, доколкото плащането не е елемент от фактическия състав на прекратяването. (В този смисъл е Определение № 50115/22.02.2023 г. по гражданско дело № 2072/2022 г. на ВКС). В Решение № 413/ 17.08.2010 г. по гражданско дело № 1804/2009 г.; Решение № 873/18.01.2011 г. по гражданско дело № 1757/2009 г. на IV ГО при ВКС, включително и в Решение № 193/28.11.2019 г. по гражданско дело № 767/2019 г. на III ГО при ВКС, съответните касационни състави са приели, че плащането на 3 обезщетение за неспазено предизвестие, не е уредено като предпоставка за прекратяване на договора. Съобразно Решение № 203/30.05.2011 г. по гражданско дело № 832/2010 г., на ІІІ ГО при ВКС, при наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.

Съобразно Решение № 193/28.11.2019 г. по гражданско дело № 767/2019 г. на III ГО при ВКС, едностранното волеизявление има за съдържание правните последици, които желае да породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, писменото волеизявление на работника по чл. 325, ал. 1 КТ е покана за насрещно писмено съгласие от работодателя, а при прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие, писменото волеизявление по чл. 326 КТ има за съдържание прекратяване на трудовия договор. Законът не позволява волеизявлението по чл. 325, ал. 1 КТ да се конвертира във волеизявление по чл. 326, ал. 1 КТ, защото основанията за прекратяване на трудовия договор са законоустановени и същите са уредени с императивни правни норми.

Поради това, когато не се осъществи основанието за прекратяване по взаимно съгласие, работникът или служителят е необходимо да направи изрично волеизявление по чл. 326, ал.