Решение № 273 от 10.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Бургас, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100500423 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ответника „ВАЛМАР ОЙЛ” ЕООД, с ЕИК: 200937092, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Кооператор” № 54, действащ адв. И. Найденов – БАК против решение № 173 от 27.01.2025 г., постановено по гр. дело № 4379/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: **** сумата о т 933лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2024г., дължимо по сключен помежду им трудов договор № 13 от 30.09.2021г., прекратен на 31.05.2024г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 500 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РСБургас – държавна такса в размер на 50 лв.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, с твърдения, че е немотивирано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, непълен доказателствен материал и допуснати процесуални нарушения. Възразява се, че по никакъв начин по делото не се установява уговорения размер на трудовото възнаграждение на ищеца, както и дали същия е престирал труд през въпросния месец. Счита, че представената справка за трудови договори не доказва, че оспорените подписи са положени от съответните лица, респ., че трудовия договор е валидно сключен и изпълняван от ищеца, а доказва само, че е подадено заявление за регистриране на трудов договор. На следващо място се сочи, че дори и да се счете за доказано какъв е размера на уговореното брутно трудово възнаграждение /БТВ/, се възразява, че принципно работодателят дължи на работника нетното трудово възнаграждение, т.е. сумата, явяваща се 1 остатък след удържане на личните здравно-осигурителни вноски и ДОД, доколкото той се явява платец по тях, като в подкрепа на доводите си сочи съдебна практика на ВКС.

Възразява се, че с присъждане на БТВ се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника, поради което заявява, че дори и да се приеме, че БТВ на ищеца е 933лв., незаконосъобразно районният съд го е присъдил в пълен размер.

На трето място се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на разпитания свидетел, който също води дело срещу ответника, поради което в жалбата се възразява, че показанията му са пристрастни. Възразява се, че изложеното от този свидетел не доказва нито в кое дружество работи ищеца, нито каква е заплатата му. Развиват се и оплаквания за неправилен отказ за уважаване на искането на ответника по чл. 176 от ГПК. В заключение се прави извод, че въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не е доказал да е престирал работна сила за ответника през м. май 2024г., нито какъв е бил уговорения размер на трудовото му възнаграждение. На последно място се навеждат оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е отказал допускане на искането му по чл. 176 от ГПК, поради което моли това доказателствено искане да бъде допуснато във въззивното производство. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанции.

В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител. Представя писмено становище, в което поддържа въззивната си жалба и моли за присъждане на разноските в настоящото производство. Направено е и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият С. С. С., чрез упълномощения си процесуален представител адв. К. Киров- САК е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в която е изразил становище за неоснователността й. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила при аргументирана и всеобхватна оценка на доказателствения материал и правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Сочи, че от събраните доказателства, в т.ч. и от масивите на НАП и НОИ е доказано, че между страните е възникнало и изпълнявано трудово правоотношение, като преди датата на възникване на правния спор работодателят доброволно внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци на ищеца. В тази връзка и позовавайки се на нормата на чл. 75 от КТ се считат за неоснователни възраженията в жалбата за недействителност на трудовия договор между страните. В писмения отговор се сочи, че районният съд внимателно и процесуално обосновано е съобразил събраните по делото писмени доказателства, които водят до извод, че между страните е съществувал сключен трудов договор, определен е размера на дължимото възнаграждение и са събрани доказателства за реалното полагане на труд. Заявява се, че доколкото ответника не е провел успешно насрещно доказване за твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение на ищеца съобразно изискванията на чл. 270, ал. 3 от КТ, то при липса на доказателства за извършено плащане, иска се явява основателен. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемият, чрез адвокатския си представител поддържа писмения си отговор. Моли за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск от С. С. С. за осъждане на ответника „ВАЛМАР 2

ОЙЛ” ЕООД да му заплати основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД /след направено уточнение/ сумата от 933 лв. – главница, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. по сключения помежду им трудов договор № 13 от 30.09.2021г., прекратен на 31.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата подаване на исковата молба – 28.06.2024г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен писмен трудов договор от 30.09.2021г., надлежно регистриран в НАП, по силата на който ищецът е заемал длъжността „общ работник“ при първоначално уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., платимо до 25-то число на следващия месец, при 0.6% допълнително трудово възнаграждение за всяка прослужена година. Ищецът сочи, че с последващи допълнителни споразумения, трудовият договор е изменян досежно размера на основното трудово възнаграждение, като с последното споразумение от 29.12.2023г. същото е увеличено на 933лв. Излага се, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му за м. май 2024г. трудово възнаграждение, чието присъждане претендира в брутен размер за сумата от 933 лв., ведно със законната лихва за забавеното му плащане от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество е представило писмен отговор, в който е оспорило исковата претенция. Възразява, че между страните не е съществувало трудово правоотношение, с мотив, че трудовият договор, представен от ищеца не е подписан от представител на работодателя. Ответникът сочи, че е възложил дейностите по оформяне на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвяне на ведомости за заплати и т.н. на трето лице - счетоводна къща „ДФК АКАУНТ“ ЕООД, от чийто офис са били иззети от прокуратурата счетоводни документи и компютърни системи, между които и архиви на ответника. Заявява, че поради тази причина той няма как да провери дали ищецът е бил назначен като негов работник, на каква заплата и длъжност. Предвид това е поискал ответникът е поискал откриване на производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на автентичността на положените за работодателя подписи в представения от ищеца трудов договор, длъжностна характеристика и допълнителни споразумения. Възразява също, че ищецът не е полагал труд за исковия период. На следващо място се сочи и, че трудовото възнаграждение е изплатено на ищеца в брой,поради което същото вече не е дължимо. В тази връзка е направено доказателствено искане по чл. 176 от ГПК. В допълнително становище по повод уточнението на ищеца, че претендира присъждане на брутно трудово възнаграждение /БТВ/ ответникът възразява, че на ищеца следва да се присъди нетното възнаграждение, доколкото удръжките, които работодателят следва да направи по ДОД и осигурителни вноски не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 от КТ, а са публично-правни задължения към Държавата и размерът им следва да се приспадне от БТВ. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

От фактическа страна по делото е установено следното:

По делото е представен писмен трудов договор № 13 от 30.09.2021г., сключен между страните, с положени подписи, по силата на който ищецът е приел да изпълнява в предприятието на ответното дружество- работодател длъжността „общ“, при пълно работно време, срещу основно месечно възнаграждение от 650 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, с допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0.6% за всяка година. Договорът е сключен със срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, като няма данни в същия срок трудовото правоотношение да е прекратено. Предвид това на основание чл. 71, ал. 2 от КТ се счита, че трудовият договор е продължил своето действие – като такъв за неопределно време.

Видно от представените допълнителни споразумения, трудовият договор е изменян четири пъти като е увеличаван размера на основното месечно трудово възнаграждение на 3 ищеца, така, че с последното споразумение от 29.11.2023г. същото е уговорено в размер на сумата от 933 лв. Представено е платено нареждане от 30.04.2024г. за изплатена от ответника на ищеца сума в размер на 767.42 лв. с основание „заплата за м.04.2024г.“ Приложена е и справка по чл.62, ал.5 от КТ от 01.10.2021 г. за прието уведомление от ответния работодател до НАП относно сключения с ищеца трудов договор, като видно от извършената от първоинстанционния съд служебна справка в регистрите на НАП фигурира вписване на процесното трудово правоотношение с начална дата -01.10.2021г. и с дата на прекратяване -31.05.2024г. Във връзка с оспорване съществуването на трудово правоотношение между страните и изпълняваната от ищеца трудова дейност за исковия период по делото са ангажирани свидетелски показания чрез разпита на св. Ц., който е също работил в ответното дружество. В показанията си свидетелят сочи, че и двамата с ищеца са работили през последните години „във фирмите на Каравълчев“, като заплатите им ги изплащали по банков път. Излага, че ищецът е работил като общ работник при възложени различни задачи, които не изискват някакви специални знания и умения при работно време от понеделник по петък от 08.00 до 17.00 часа. Заявява, че през м. май 2024г. ищецът е бил на работа всеки ден при изпълнение на трудовите си задължения, но и на двамата не им били платени заплатите за м. май 2024г. Заявява, че понастоящем били преназначени при друг работодател, но пак изпълнявали същите задължения.

С обжалваното решение, районният съд изцяло е уважил предявените искове. Приел е, че между страните е било налице трудовото правоотношение за исковия период, поради което на ищеца се следва дължимото му брутно трудово възнаграждение, което въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не е доказал, че го е заплатил. Поради това е присъдил претендираната сума от 933 лв. като дължимо брутно трудово възнаграждение за м. май 2024г. на основание чл. 128, т. 2 от КТ, ведно с акцесорната претенция за забавеното му плащане по чл. 242 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.