Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4083 от 14.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13710/2025
Вид
Решение № 4083
Подписан
14.06.2026
Състав
Евгени Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4083 гр. София, 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100113710 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] Н. Т. е заявил в искова молба от 04.12.2025 г., че на 23.10.2023 г. е участвал в пътно-транспортно произшествие, от което е получил телесни увреждания. Към този момент той е бил застрахован по застраховка злополука, настъпила при или по повод изпълнението на служебните му задължения, която работодателят му Министерството на отпраната (МО) е бил сключил с ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД (ДЖЕНЕРАЛИ).

На 21.12.2023 г. НОИ е приел злополуката за трудова, а на 11.04.2025 г. на Н.

Т. е била определена 100% трайно намалена работоспособност поради невъзможността му да се придвижва самостоятелно.

[2] Н. Т. е поискал от ДЖЕНЕРАЛИ изплащането на обезщетение по застраховката злополука, но ДЖЕНЕРАЛИ е отказал, тъй като Експертното решение (ЕР) на ТЕЛК е било издадено повече от една година след 1 злополуката. Н. Т. заявява, че ЕР не е могло да бъде издадено по-рано поради невъзможността му да се придвижва. Затова Н. Т. моли съда да осъди ДЖЕНЕРАЛИ да му заплати:

- 30 000,00 лева застрахователно обезщетение;

- законната лихва върху него от 21.10.2023 г. до окончателното изплащане;

- разноски по делото (исковата молба, л. 2-6).

2. По писмения отговор на ответника

[3] ДЖЕНЕРАЛИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че не са налице две условия за изплащане на обезщетението, уговорени в застрахователния договор. Те са:

1. трайната нетрудоспособност на Н. Т. не е била установена от Цетралната военно-медицинска комисия;

2. инвалидизацията на Н. Т. е била обявена повече от една година след настъпването на ПТП. Затова ДЖЕНЕРАЛИ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 70-71).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[4] Не се спори, че по договор за застраховка между ДЖЕНЕРАЛИ и Министерство на отбраната (МО) срещу заплащането на премия от МО ДЖЕНЕРАЛИ е застраховал риска от злополука с военнослужещите (вж. и договора, л. 38-41). Срокът на договора е бил от 01.03.2021 г. до 29.02.2024 г.

ДЖЕНЕРАЛИ се е задължил да изплати на военнослужещ при трудова злополука 30 000,00 лева обезщетение, умножено по процента на загубената работоспособност, установена от Централната военно-медицинска комисия (ЦВМК) (т. 3.2. от полицата, л. 72-75). Злополуката е следвало да е била настъпила в срока на покритие на застраховката, а решението на ТЕЛК/НЕЛК да е било издадено до една година от злополуката (т. 99 от Общите условия, л.

2

42-47).

[5] На 23.10.2023 г. Н. Т. е участвал в ПТП, от което е получил: полифрагментна фрактура на гръден прешлен ТХ11 с тежка компресия и контузия на гръбначния мозък; епидурален хематом в областта на гръдни прешлени ТХ11-ТХ12; фрактури на телата на гръден прешлен ТХ 12 и лумбални прешлени Л3 и Л5/А1; фрактури на трансверзалните израстъци на гръдни прешлени ТХ2 вляво и ТХ10 вдясно; тежка контузия на гръдния кош с фрактури на ребра от четвърто до седмо включително, 11-то и 12-то вляво и вдясно. Не се спори, че към този момент Н. Тихимов е бил военнослужещ.

НОИ е признало случилото се по отношение на Н. Т. за трудова злополука (разпореждането, л. 8).

[6] На 11.04.2025 г. ТЕЛК при ВМА – ЦВМК е издала решение, с което е признала на Н. Т. 100% трайно намалена трудоспособност поради уврежданията от трудовата злополука от 23.10.2023 г. В решението си ТЕЛК е вписала 11.04.2025 г., като начална дата на инвалидността, но и изрично е посочила, че забавянето на медицинската документация не е било по вина на Н. Т. (решението, л. 36-37).

[7] Н. Т. е поискал от ДЖЕНЕРАЛИ да му изплати обезщетение. С писмо от 20.05.2025 г. ДЖЕНЕРАЛИ му е отказал (писмото, л. 53). Съдът е освободил Н. Т. от заплащането на държавна такса и разноски (определението, л. 63). Н. Т. е бил представляван безплатно от адвокат (л. 7). ДЖЕНЕРАЛИ не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[8] Н. Т. е предявил иск по чл. 448, ал. 7, връзка с чл. 459, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка злополука.

3

1. По иска по чл. 448, ал. 7 от КЗ, връзка с чл. 459, ал. 1 от КЗ [ 9 ] Съгласно чл. 459, ал. 1, от КЗ, д оговорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука. При настъпване на застрахователно събитие право на пряк иск към застрахователя има само лицето, което има право да получи застрахователната сума (чл. 448, ал. 7 от КЗ).

[10] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Н. Т. да е претърпял злополука при или по повод на изпълнението на служебните си задължения;

2. тази злополука да е била призната за трудова;

3. вследствие на работоспособността си; злополуката

Н.

Т. трайно да е загубил

4. към момента на злополуката Н. Т. да е бил застрахован по договор за застраховка злополука с ответника ДЖЕНЕРАЛИ;

5. по този договор да е било уговорено изплащането на Н. Т. на 30 000,00 лева застрахователно обезщетение;

6. ДЖЕНЕРАЛИ да не е заплатил на Н. Т. това обезщетение.

[11] Съдът установи, че:

1. Н. Т. е претърпял злополука, която е била по повод на изпълнението на служебните му задължения;

2. тази злополука е била призната за трудова;

3. вследствие на злополуката работоспособността си на 100%;

Н.

Т. трайно е загубил

4. към момента на злополуката Н. Т. е бил застрахован по договор за застраховка злополука с ответника ДЖЕНЕРАЛИ;

5. по този договор е било уговорено изплащането на Н. Т. на 30 000,00 лева застрахователно обезщетение;

4

6. ДЖЕНЕРАЛИ не е заплатил на Н. Т. това обезщетение. Налице са всички предпоставки за уважаването на иска. Затова съдът осъжда ДЖЕНЕРАЛИ да заплати на Н. Т. 30 000,00 лева обезщетение.

[12] ДЖЕНЕРАЛИ е възразил, че не дължи обезщетение, тъй като не са налице следните две условия за изплащане на обезщетението, уговорени в застрахователния договор. Те са:

1. трайната нетрудоспособност на Н. Т. не е била установена от Цетралната военно-медицинска комисия;

2. инвалидизацията на Н. Т. е била обявена повече от една година след настъпването на ПТП.

[13] Съдът установи, че решението, с което е била призната 100% трайно намалена трудоспособност на Н. Т., е било издадено от ТЕЛК към ЦВМК. Следователно първото възражение на ДЖЕНЕРАЛИ е неоснователно.

[14] Не е основателно и второто възражение на ДЖЕНЕРАЛИ, защото съдът установи, че забавянето в издаването на решението от ТЕЛК към ЦВМК не се е дължало на Н. Т.. Абсурдно е да се откаже плащане на застрахования поради забавяне на издаването на решение от ТЕЛК, което не се е дължало на застрахования, а съдът не може да допуска абсурдни резултати.