Решение № 65 от 20.04.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Варна , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора Боряна Здравкова Маринова (РП-Варна) Мария Светославова Терзииванова (РП-Варна) като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Частно наказателно дело № 20213110201357 по описа за 2021 година

Варненска Районна Прокуратура е внесла искане на основание чл.157 от ЗЗ за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза на М. С. М. - ЕГН ********** с оглед установяване на някое от заболяванията по чл.146 от ЗЗ и евентуалното му лечение по принудителен ред.

В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло така направеното предложение.В пледоарията си по същество сочи, че с оглед заключението на съдебнопсихиатричната експертиза лицето не следва да бъде настанявано на задължително лечение, тъй като не е налице медицинския критерий за това .

Осв.

М.М. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален представител. Същият разказва, че е лежал в психиатрични болници, като за последно е бил на лечение през м.02.2021г. Осв. М. признава, че след това е пил алкохол и е употребявал наркотични вещества, макар да е приемал и предписаните му медикаменти. М. разказва още, че действително се кара с майка си , макар нищо да не й прави. В последната си дума той заявява, че няма да употребява алкохол и наркотици и ще се опита да си наеме квартира,за да не дразни родителите си.

По съществото на делото процесуалния представител на лицето, чието настаняване се иска се присъединява към становището на представителя на ВРП и 1 моли съда да откаже лечение по принудителен ред.

Въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Осв.

М.М. през 2007г. бил диагностициран с диагноза „ параноидна шизофрения“.От тогава до м.февруари 2021г. той бил настаняван няколко пъти на задължително лечение по реда на ЗЗ в психиатрични заведения, както и постъпвал доброволно на лечение.За последен път бил изписан през м.февруари 2021г. След това осв. М. приемал изписаната му поддържаща терапия, но същевременно с това употребявал и алкохол , и наркотични вещества.В такова състояние ставал вербално агресивен към майка си –св.Р.М., с която се карал. Поради това и тя депозирала жалба до ВРП и било образувано настоящото производство.

Според заключението на изготвената и приложена по делото съдебнопсихиатрична експертиза,поддържана от вещото лице в съдебно заседание и кредитирана от съда е видно, че освидетелстваният М.М. страда от параноидна шизофрения и вредна употреба на алкохол и наркотични вещества.Понастоящем той е в медикаментозна ремисия в резултат на продължителното стационарно и последващо амбулаторно лечение. В обективното състояние на М. към момента не са били установени сериозни афективни колебания и налудности, които да променят качествено съзнанието му.Поведението му не е болестно мотивирано от психотична продукция . При осв. М. са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол и наркотични вещества.Тази вредна употреба или зависимост към алкохол и психоактивни вещества, неусложнена с психоза, не е сред заболяванията, предвидени в чл.146 от ЗЗ.Според вещото лице поведението му в последно време не е болестно мотивирано и не представлява опасност за себе си или за околните. Поради това , със заключението по СПЕ е прието, че не е налице медицинския критерий за приемане на мярка по смисъла на чл.155 от Закона за здравето.

При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните съдът прие от правна страна , че искането на ВРП е неоснователно и не следва да бъде уважено.Не е налице кумулативното наличие както на медицинския критерий по смисъла на чл.146 от ЗЗ, така и социалния такъв.

Съобразно разпоредбата на чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата с психични разстройства по смисъл ана чл.146 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните , за обществото или застрашава сериозно здравето им.

2

Медицинския критерий - основание за настаняване на задължително лечение е рамкиран в чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗ –е психично заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностово разстройство/ или тройна психична увреда в резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че осв.

М.М. страда от параноидна шизофрения и вредна употреба на алкохол и марихуана.

Съотнесено към разпоредбата на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ заболяването му , което е психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и попада сред визираните в текста хипотези.Въпреки това, безспорно се установява, че към момента не е налице медицинския критерий за постановяване на задължително лечение, доколкото поведението на М. не е болестно мотивирано, а лошото му отношение към роднините му се дължи на личностовите му особености и употребата на алкохол и наркотични вещества.

С оглед изложеното съдът намира, че спрямо освидетелстваният М.М. не са налице основания да бъде настанен на задължително лечение по смисъла на чл.162 ал.1 от ЗЗ.

Водим от изложеното и на осн. чл.162 ал.2 от ЗЗ, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на ВРП за настаняване на задължително лечение на основание чл. 155 от ЗЗ в специализирано здравно заведение лицето М. С. М.- ЕГН **********.

Решението може да се обжалва или протестира от заинтересованите лица в 7дневен срок пред ВОС от датата на обявяването му в с. з.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3