Определение № 39583 от 27.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39583 гр. С., 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118156 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 203737/25.06.2026 г., подадена от „ТТ.С.“ ЕАД против Д. Д. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 317/2026 г. по описа на Районен съд – Б..

Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указание с разпореждане № 2276/08.06.2026г. по ч.гр.дело № 317/2026 г. по описа на Районен съд – Б..

Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 317/2026 г. по описа на Районен съд – Б., намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ГПК.

Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

По отношение на длъжника Д. Д. К., видно от находящите се в заповедното производство данни и отрязък от съобщение, призовкарят е посетил посочения в заявлението адрес - гр. С.*****************, общ. С., обл. С. (столица) на дати 18.03.2026 г., 29.03.2026г., 16.04.2026 г., като е посочено, че никой не отговаря на позвънявания, а входната врата е заключена. При направена справка за регистрирани постоянен/настоящ адрес на длъжника заповедният съд е установил такъв - гр. С., ***************** , общ. С., обл. С. (столица), като от находящите се в заповедното производство отрязъци от съобщения се установява, че адресът е посетен на дати – 23.04.2026 г., 02.05.2026 г., 28.05.2026 г. и 29.05.2026 г., като лицето не е намерено на адреса, а по данни на собственика на имота – Е.П. длъжникът не живее на този адрес. Въпреки тези констатации на призовкаря по заповедното дело липсват данни на някой от посочените адреси призовкарят да е залепил 1 уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК, от който момент тече срок за явяване в съда и получаване на книжата по делото.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК спрямо длъжника К. (на каквито се е позовал заповедният съд в разпореждане № 2276/08.06.2026г.), доколкото по делото липсват данни заповедта за изпълнение да е надлежно връчена на длъжника, респективно срокът за подаване на възражение от този длъжник не е започнал да тече.

Ето защо и доколкото заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника Д.

Д. К. настоящото производство спрямо него се явява преждевременно образувано и следва исковата молба да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото - да бъде прекратено.

Тъй като с разпореждане № 94259/03.08.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е разпоредил на основание чл. 131 ГПК да бъдат връчени на този ответник препис от ИМ и приложенията към нея са налице основанията по чл. 253 ГПК за отмяна на това разпореждане.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

След стабилизиране на определението, препис от същото следва да се изпрати по частното производство на състава на РС- Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника К..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 203737/25.06.2026 г., подадена от „ТТ.С.“ ЕАД против Д. Д. К. и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18156/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 179 състав.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заповедния съд по ч.гр.д. № 317/2026 г. по описа на Районен съд – Б. препис от настоящото определение след влизането му в законна сила и отбелязване за това обстоятелство върху акта, за продължаване на съдопроизводствените действия по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника Д. Д. К..

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК свое разпореждане № 94259/03.08.2026 г., постановено по настоящото дело, с която съдът е разпоредил на основание чл. 131 ГПК да бъдат връчени на ответника Д. Д. К. препис от ИМ и приложенията към нея.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2