Решение № 888 от 10.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Пазарджик, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220100587 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

Ищецът И. Т. И., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,***** чрез пълномощника си адвокат Б. Г. Й. от Софийска адвокатска колегия твърди, че е сключил с ответника „К. Кредит М.“ ЕАД, ЕИК 202376220, седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, район ,,Илинден“, ж.к. ,,Света Троица“, ул.

,,Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 договор за потребителски кредит тип ,,Кредитна линия – премиум“ № 3-1-20798-328935/10.02.2025 г. при следните параметри и условия: минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита: 300,00 лева, кредитен лимит: 6 000,00 лева, лихвен процент: 36,00 %, ГПР: до 50 %, обезпечение: поръчителство на две физически лица, отговарящи на конкретно посочени в договора условия, одобрено от кредитора дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция, като според клаузите на договора същият ще породи действие, само ако кредитополучателят предостави в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит исканото обезпечение, а за поемането на задължение за поръчителстване кредитополучателят заплащал възнаграждение.

Също така на 10.02.2025 г. ищецът сключил с втория ответник ,,Кредит Г.“ ЕООД, ЕИК 201281666, седалище и адрес на управление: гр.

София, общ. Столична, обл. София, район ,,Възраждане“, бул. ,,Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7 договор за възлагане на поръчителство, по 1 силата на който поръчителят поел задължението да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя по договора за потребителски кредит срещу заплащане на възнаграждение, чийто размер съгласно погасителния план бил в размер на 7 985,28 лева, платимо разсрочено, заедно с месечните погасителни вноски по кредита.

Намира договора за потребителски кредит за недействителен поради противоречие със закона, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК за посочване на размер на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Счита, че в общия разход по кредита е следвало да се включи дължимото от потребителя възнаграждение в полза на поръчителя, доколкото се касае за разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, но това не било сторено. По този начин договорът за потребителски кредит само формално отговарял на законовите изисквания, но реално посочените в същия размери на ГПР и на общата дължима сума не съответствали на действителните такива.

Изтъква на следващо място, че в договора за потребителски кредит не било ясно и разбираемо посочено какъв е размерът на ГПР, тъй като същият не бил в определен конкретен размер, а била посочена само максималната му стойност. Счита, че подобна конструкция прикрива действителната цена на кредита и грубо нарушава изискванията за прозрачност и добросъвестност в потребителските договори, а също така заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР по кредита.

С оглед недействителността на договора за потребителски кредит намира за нищожен поради липса на основание и договора за възлагане на поръчителство, който имал акцесорен характер и нямало друга причина за сключването му, освен да служи като обезпечение на кредита. Цитира съдебна практика в тази насока.

С оглед изложеното моли да бъде постановено решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен, а договорът за възлагане на поръчителство – за нищожен.

Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „К. Кредит М.“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Х. е подал отговор на исковата молба, с който намира исковата молба за неоснователна и я оспорва по основание и размер.

Твърди, че нарушения на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК (каквито не са наведени от ищеца) не могат да бъдат основание за недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като не са посочени в чл. 22 от ЗПК.

Поддържа, че при договори за потребителски кредит, тип ,,кредитна линия“ могат да се усвояват различни суми за различни периоди на 2 погасяване, като в конкретния случай били налице 156 различни комбинации от суми и срок и размерът на ГПР при всяка от тях бил посочен в приложение № 1 към договора за потребителски кредит.

Оспорва твърдението, че в ГПР е следвало да бъде включено възнаграждението, дължимо на поръчителя, като поддържа, че същото не му е било известно към момента на сключване на договора за потребителски кредит, като се позовава на различните дати на сключване на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство между ,,К. Кредит М.“ ЕАД и ,,Кредит Г.“ ЕООД.

Излага съображения за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 11 и 20 от ЗПК, за липсата на противоречие на договорната лихва с добрите нрави, за действителност на клауза от договора за потребителски кредит, макар в исковата молба да не са изложени такива доводи.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Не сочи доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредит Г.“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат Д. Д. от Софийска адвокатска колегия е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения против него иск като неоснователен.

Признава сключването на договор за възлагане на поръчителство с ищеца, но счита, че доводите за недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушение на разпоредби на ЗПК са неотносими към договора за възлагане на поръчителство, който се основавал на чл. 143 и следващите от ЗЗД.

Намира за неоснователни и неправилни доводите за нищожност на договора за възлагане на поръчителство поради нееквивалентност на насрещните престации и наличие на неравноправни каквито доводи обаче не са изложени в исковата молба.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Не сочи доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че между ищеца и ответника ,,К. К. М.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип ,,Кредитна линия – премиум“№ 3-1-20798-328935/10.02.2025 г., при следните параметри и 3 условия: кредитен лимит: 6 000,00 лева; лихвен процент: 36,00 %, обезпечение: поръчителство от две физически лица, неотменима и безусловна банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитодателя дружество; ГПР: 42,73 %; обща сума, дължима от потребителя: 8 502,72 лева (24 вноски х 354,28 лева месечна вноска).

Не е спорно също така, а и се установява от писмените доказателства по делото, че на 10.02.2025 г. между ищеца и ответника ,,К. Г.“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който ответникът в качеството на поръчител е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца в качеството на клиент за всички негови задължения при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип ,,Кредитна линия – премиум“ № 3-1-20798-328935/10.02.2025 г., а ищецът се е задължил да заплати възнаграждение за оценяването и поемането на задължението за поръчителство по кредита в размер на 7 985,28 лева, платими разсрочено съгласно погасителен план, приложен към договора за потребителски кредит.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, който е с правно основание чл. 22 от ЗПК, кумулативно съединен с установителен иск за нищожност на договор за поръчителство поради липсва на основание, който е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сочените от него пороци на договора за потребителски кредит, сключен с първия ответник ,,К. Кредит М.“ ЕАД, водещи до неговата недействителност.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания, в случая поради противоречие със закона.

По фактите страните не спорят.

Ответникът ,,К. Кредит М.“ ЕАД признава сключването на договора за потребителски кредит с ищеца при посочените в исковата молба параметри и условия, както и факта, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението за поръчителство.

Това възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит.

4

Предоставянето на някое от обезпеченията по договора за потребителски кредит представлява задължително условие за отпускане на съответния вид кредит. На практика се оказва, че потребителят е лишен от възможността да получи кредита без обезпечение, както и да избере някоя от останалите две възможности за обезпечение – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, понеже същите са много трудно осъществими от потребителя с оглед поставените конкретни условия, на които трябва да отговорят, и не е реалистично да се очаква, че ще бъдат осигурени от него. По този начин на потребителя е било наложено от страна на търговеца да сключи договор за възлагане на поръчителство, при това с конкретно одобрено от кредитора юридическо лице и срещу задължение да заплаща на поръчителя възнаграждение. Размерът на възнаграждението за поръчителство е бил предварително определен и известен на кредитора към момента на сключване на договора за потребителски кредит, тъй като погасителният план за разсроченото плащане на възнаграждението за поръчителство е приложен към самия договор за потребителски кредит с посочване на броя, датите на плащане и размера на месечните погасителни вноски.

Следователно възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство попада в обхвата на понятието ,,общ разход по кредита за поръчителя“ и негова стойност е следвало да бъде отчетена при изчисляване на размера на ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Непосочването или невярното посочване на такъв съществен елемент от договора за потребителски кредит като ГПР противоречи на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като подвежда потребителя относно цената на финансовата услуга, която му се предлага, и го поставя в невъзможност да прецени реалната икономическа тежест на поетото задължение.

В този смисъл е и последователната практика на СЕС – например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, в което се приема, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по договора за потребителски кредит, също както непосочването на ГПР. По тези съображения съдът приема, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 2 от ДР на ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че когото в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочени разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че 5 обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.