Решение № 215 от 25.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Русе, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520103131 по описа за 2023 година

Ищцата Г. Д. Д. твърди, че на 05.08.2022 г. сключила Договор за паричен заем № 5843154 с ответното дружество „Вива Кредит“ АД с предишно наименование „Вива Кредит“ ООД. Страните се договорили отпуснатия заем да е в размер на 800 лева, като вноската бил месечна, броя на погасителни вноски бил 9. В договора било посочено че годишен лихвен процент бил в размер на 40,32 %, а ГПР в размер на 49,50 %. В чл. 1, ал. 3 от Договора било уговорено, че кредиторът предоставил на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя щяла да бъде начислена допълнителна такса в размер на 479,07 лв., която щяла да бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4, ал 1 от същия, страните уговорили, че заемателят се задължавал в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължал неустойка в размер на 319,41 лв. Уговорено било тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска щяла да бъде в размер на 193,20 лв., а общото задължение по кредита щяло да бъде в размер на 1738,80 лв. Счита, 1 че процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Счита, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представи с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. На ищцата не било предоставено копие от Общите условия и погасителен план, което било пряко нарушение на императивните правила, установени със ЗПК, както и договорът не бил подписан на всяка страница.

Смята, че Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.

11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗКП, тъй като не бил налице посочен ГПР, какво включва. Той бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посоченият в договора ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В него не била включена таксата за експресно разглеждане, неустойка за непредоставяне на поръчител, застраховка и т. н., като по този начин ищцата нямал реалната възможност да изчисли реалният ГЛП и ГПР. В договора единствено бил посочен ГПР по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Заявява, че действителния ГПР бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден ЗПК. Заявява, че неустойката също била нищожна, като счита, че било налице заобикаляне на закона по смисъла чл. 26, ал. 1 от пр. 2 от ЗЗД, тъй като тази неустойка се явявала уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите.

С нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредставен поръчител, от което обаче не произтичало вреди. Тази клауза била нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Клаузата за заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане била нищожна и противоречаща на закона, в пряко противоречие на ЗПК. Счита, че договора за потребителски кредит бил нищожен, тъй като клаузите за възнаградителна лихва била нищожна поради противоречия с добрите нрави.

2

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено на основание чл. 1, ал. 3 от процесния договор, клаузата с която била начислена такса „експресно разглеждане“ за нищожна, както и на основание чл. 4, ал. 2, неустоечната клауза също била нищожна по Договор за потребителски кредит № 5843154.

Ответникът Вива Кредит“ АД счита предявения иск за неоснователен.

Предявява насрещен иск, в който заявява, че по процесния договор от 05.08.2022 г., Г. Д. усвоила сума в размер на 800 лв., като тя се била задължила да върне заемната сума на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 157,71 лева. Тази сума била отпусната при фиксиран лихвен процент 40,32 %, ГПР 49.50 %, като общ размер на плащанията с включената такса за експресно разглеждане на документи била 1419,39 лева, от които сума 800 лева – главница, 479,07 лева – такса експресно разглеждане и 319.41 лева – договорна лихва. Таксата за експресно разглеждане била разпределена за плащане на равни части с всяка вноска. Поради непредоставяне на допълнително обезпечение била начислена неустойка в размер на 319.41 лева.

Заявява, че ищцата на 03.05.2023 г. заплатила сума в размер на 150 лева, с която били погасени разходи за събиране на просрочени вземания. На 02.06.2023 г. също отново била платила сума в размер на 150 лева, от която сума 40 лева били начислени разходи за събиране на просрочени вземания със сумата от 110 лева частично била погасена първа погасителна вноска. На 05.07.2023 г. била заплатена сума в размер на 100 лева, от която сумата от 83,20 лева и 304 дни забава изцяло била погасена първата погасителна вноска, а със сумата от 16.80 лева частично била погасена втората погасителна вноска. На 04.08.2023 г. била заплатена сума в размер на 100 лева, с която сума частично била погасена втората погасителна вноска. По този начин били платени 81.41 лева – главница; 51,15 лева договорна лихва за периода от 04.09.2022 г. до 04.10.2022 г., 70,98 лева – неустойка; 106,46 лева – такса за експресно разглеждане на документи и 190 лева – разходи за събиране на просрочени задължения.Към момента на депозиране на насрещната искова молба, заявява, че заемателят дължал на заемодателя сумата в размер на 1428,80 лева, от които главница 718,59 лева; договорна лихва 89,17 лева за периода от 03.11.2022 г. до 02.05.2023 г.; неустойка 248,43 лева неизплатен остатък, разпределен по вноски от 03.11.2022 г. до 02.05.2023 г.; такса експресно разглеждане на документи – 372,61 лева неизплатен остатък, 3 разпределен по вноски от 03.11.2022 г. до 02.05.2023 г.

Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена ответницата по насрещен иск да заплати на ищеца по насрещен иск сумата от 718,59 лева – главница по Договор за паричен заем № 5843154/05.08.2022 г.;

89,17 лева – начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем № 5843154/05.08.2022 г. за периода от 03.11.2022 г. до 17.10.2022 г.

В отговора на насрещния иск, ответницата Г. Д. Д. счита иска за неоснователен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С Договор за паричен заем № Standart 30 с № 5843154 от 05.08.2022 г. , бил предоставен от ответника на ищеца кредит в размер на 800 лв.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 479.07 лв.Предоставеният кредит следвало да се изплати на 9 вноски, годишен процент на разходите бил 49.50%, годишен лихвен процент- 40.32 %.

В чл. 4, ал. 2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 319.41 лв., като тя трябвало да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска, като дължимата вноска ставала 193.20 лв., и общото задължение по договора било 1738.80 лв.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебноикономическа експертиза към датата на депозиране на 16.08.2023 г. ищцата била заплатила по процесния договор общо сумата от 500 лв., а към момента на депозиране на заключението били внесени още 600 лв., или тя била заплатила общо сумата от 1100 лв. При включване на посочените в договора процесни неустойка и такса експресно разглеждане на документи ГПР бил 720,08%.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Изхождайки от предмета на процесния Договор за паричен заем № Standart 30 с № 5843154 от 05.08.2022 г., и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът 4 приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.

Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не 5 изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната странаответника- кредитор клаузи на договора/.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.