Решение № 83 от 27.05.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велики Преслав, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. В. като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100509 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от „ю.б.“ АД, представлявано по закон от Д.Ш. и П.Д. – изпълнителни директори срещу Т. И. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 4300,00 лева, дължима за периода от 02.03.2022 год. до 25.07.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2022 год. до окончателно плащане на сумата и мораторна лихва в размер на 84,24 лева, дължима за периода от 02.04.2022 г. до 25.07.2022 г. , за които суми има издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 217 от 05.08.2022 год. и изпълнителен лист № 173 от същата дата по ЧГД № 408/2022 г. по описа на РС – Велики Преслав.

Ищецът твърди, че с ответника се намират в договорни отношения по Договор за кредит с № FL1156759 от 02.02.2021г. с разрешен кредитен лимит в размер на 4300,00 лева и краен срок за ползване и погасяване - 02.02.2026 г. Излага, че на дата 02.03.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, като е изпаднал в забава. Допълва, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава - 02.03.2022 г. Поддържа, че предвид допуснатото просрочие кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем на дата 13.07.2022 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита, но към настоящия момент длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница, такси и разноски по сключения договор с „ю.б.".

Настоява, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 13.07.2022 год. и изрично изразява воля за обявяване на вземанията по процесния Договор за кредит с № FL1156759 от 02.02.2021г. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

1

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.

Преди съдебното заседание е депозирано становище по чл. 143 от ГПК, в което ищецът заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответницата чрез назначения й особен представител заявява, че намира исковата претенция за допустима, но за неоснователна. Заявява, че ответницата не е кандидатствала за отпускане на кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19, тъй като съгласно чл.13 от представения от ищеца договор - „Неразделна част от този договор са: искане за отпускане на кредит и пагосителен план, искане за кредит по Програмата, както и Правила на Програмата“, като нито един от така посочените документи не е приложен към исковата молба. Настоява, че ответницата не е получила кредит в размер на 4300лв., тъй като в чл.2 от договора е заложено, че разрешеният кредит се отпуска по сметка в банката на името на кредитополучателя, за откриването на която е необходимо сключване на отделен договор , какъвто не е приложен по делото. Оспорва твърдението на ищеца, че на посочената в исковата молба дата, както и към датата на подаване на заявлението от страна на кредитора за издаване на заповед за изпълнение е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена надлежно на ответника, тъй като счита, че волеизявлението на банката за настъпила предсрочна изискуемост на кредита не е досигнало до Т. И. М.. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.60 ал.2 ЗКИ, поради което не е настъпила и твърдяната предсрочната изискуемост на кредита към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.

Обръща внимание, че в исковата молба е посочено, че кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница на 02.03.2022 год., но счита, че от изложеното не става ясно колко вноски е изплатил дължника, респ. колко са непогасените.

Предвид всичко изложено настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 с № FL1156759, сключен на 02.02.2021г. между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 4300 лева.

От ангажирания погасителен план към договора се установява, че кредитът е следвало да бъде погасен след 60 месеца (падеж на последната вноска 02.02.2026 год.), при размер на вноските от 89,58 лева, с изключение на последната изравнителна в размер на 89,74 лева.

Договорен годишен лихвен процент възлиза на 0% като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора кредитополучателят ползва гратисен период от 12 месеца, считано от сключване на договора до м. февруари 2022 год.

От приложената покана за изпълнение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК чрез ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ с район на действие ОС – Шумен е видно, че ищцовото дружество е изпратило уведомление на ответницата, с което я известява, че поради неплащане на задълженията по договора кредии, същият се обявява за предсрочно изискуем. Предоставен е 1 – месечен срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение на задължението.

По делото е представена фактура № 2000046646 от 01.07.2022 год., изд. от ЧСИ Д.З. за 2 сумата от 138 лева – такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявления от взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, с получател ищцовото дружество.

От представеното бордеро от 02.02.2021 год. се установява, че сумата от 4300 лева е била усвоена от ответника по делото на посочената дата.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспоено от страните по делото, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 02.02.2021 год. ищцовото дружество е превело сумата в размер на 4300 лева по разплащателната сметка на ответницата, като основание за извършената операция е посочен сключеният договор между страните, приложен по делото. Вещото лице е посочило, че по кредита не са били извършвани никакви плащания. Вещото лице е изчислило, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК са падежирали 6 месечни вноски или са били дължими 537.48 лева – главница. Посочено е, че към датата на заявлението при настъпила предсрочна изискуемост на вземането и съгласно счетоводнитге извлечения на банката дължимата сума е в размер на 4324,46 лева, от които 4300 лева – главница и 24,46 лева – лихви. Допусната е техническа грешка от вещото лице, като в таблицата към въпрос 4 от експертизата, на ред 7 е посочило „лихви върху главницата…. до 25.07.2023 год.“ Видно от приложение 2 към експертизата вещото лице коректно е изчислило лихвата за посочения период, а именно до 25.07.2022 год., касае се за техническа грешка. Констатирано е, че в счетоводното извлечение на банката е посочена е сумата от 60 лева – такса за съдебни разноски. Според вещото лице размерът на цялото задължение към датата на на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПКпри настъпила предсрочна изискуемост на 13.07.2022 год. възлиза на 4308,93 лева. Вещото лице е изчислило размера на цялото задължение по пера и към датата на връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника, възлизащо на 5120,44 лева, от които 4300 лева – главница и 820,44 лева – лихва. Експертът е посочил, че актуалният размер на дължимите суми към датата на изготвяне на заключението е в размер на 5248,91 лева – 4300 лева предсрочно падежирала главница, 8,93 лева – законна лихва върху всяка една от падежиралите 5 вноски за периода от 02.03.2022 год. до 02.07.2022 год., 939,98 лева – лихви върху главницата за периода от 13.07.2022 год. до 30.04.2024 год.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай, че възражението на особения представител на ответника, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем е основателно, то към датата на връчване на препис от исковата молба на особения представител – 12.02.2024 год. са падежирали 24 погасителни вноски за главница в размер на 2149,92 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „ю.б.“ АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Т. И. М. , в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 217/ 05.08.2022 год. по ч. гр. д. № 408/2022 г. на ВПРС и изпълнителен лист от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № 742/25.09.2022 год., постановено по ч. гр. д. № 408/2022 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в 3 законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

Заявена е претенция с правно основание на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница и лихви по договор за кредит.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника.

В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В настоящия случай от представените писмени доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена по сметката на кредитополучателя. Предвид изложеното, възражението, релевирано от особения представител, че ответницата не била кандидатствала за отпускане на посочения в исковата молба кредит и съответно процесната сума не е била усвоявана от нея, се явява неоснователно и недоказано, напротив – това възражение се опровергава от събраните доказателства. Обстоятелството, че по делото не бил приложен отделен договор, сключен между ищеца и ответника за откриване на банкова сметка, по която да бъде преведена сумата от 4300 лева, е ирелевантно при наличието на категорични данни, че сумата е била преведена на ответницата по посочената в бордерото, респ. в заключението на вещото лице банкова сметка и е била усвоена от М..