Решение № 4510 от 10.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8322/2023
- Вид
- Решение № 4510
- Подписан
- 10.11.2023
- В сила
- 06.12.2023
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4510 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330108322 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на А. К. Р. , ЕГН ********** от гр. ********, ул. ******** № *** чрез адв. Н. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в размер от 301,91 лв., обективирана в чл. 11 от договор за паричен заем от 08.02.2023 г. поради противоречие с добрите нрави, накърняваща договорното равноправие, заобикаляща изискванията на ЗПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 08.02.2023 г. за сума от 1000 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-49,82%.
Съдържа се клауза за неустойка от 301,91 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника признава иска. Оспорва дължимостта на разноски по делото.
1
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки визирани в чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, а именно същия е заявил изрично преди първото по делото открито съдебно заседание, че признава иска. Искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК. Ето защо иска е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при признание на иска ответника дължи разноски само, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Липсата на постигнато съгласие между страните за игнориране на процесната клауза и включването на посочената неустойка в погасителния план съдът намира за причина за водене на делото и съответно наличие на поведение у ответника налагащо предявяване на иска. Ето защо последния следва да поеме отговорност за разноските на ищеца, които са в размер от 50 лв. за държавна такса и следва да се присъдят на ответника.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 11 от договор за паричен заем от 08.02.2023 г., сключен между А. К. Р. , ЕГН ********** от гр. ********, ул. ******** № *** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.
2
„Славянска” №29, ет.7 да заплати на А. К. Р. , ЕГН ********** от гр.
********, ул. **********№ *** , сумата от 50 лв. (петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.
„Славянска” №29, ет.7 да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. *********, ул. „*********“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3