Решение № 540 от 18.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Б***, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20261210100711 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Д. Х., с ЕГН **********, адрес гр. Б***, ул. „Р*** чрез адвокат А. Д. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. С***, представлявано от З***.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за недействителен Договор за кредит № 9828962009 / 07.01.2026, сключен между Б. Д. Х. ЕГН: ********** в качеството и на Кредитополучател и "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458 в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

При условие, че се отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, да се прогласи за недействителна клаузата на т.3 от Споразумение във вр. условия на Договор за кредит № 9828962009 / 07.01.2026, сключен между Б. Д. Х. ЕГН: ********** в качеството и на кредитополучател и "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458 в качеството му на кредитодател, на основание чл.10а ал.2 от ЗПК и чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал.4 ЗЗД.

При условие, че се отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, да се прогласи за недействителна клаузата уреждаща възнаградителната лихва в Договор за 1 кредит № 9828962009 / 07.01.2026, сключен между Б. Д. Х. ЕГН: ********** в качеството и на кредитополучател и "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458 в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Претендират се сторените разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка IBAN:

BG*** Титуляр: А. Д..

Твърди се в исковата молба, че на 07.01.2026 г. между ищцата и ответното Дружество е сключен Договор за кредит № 9828962009 / 07.01.2026, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Процесният договор по същество съдържа само условията на кредита и общите условия на ответното дружество. Съобразно условията по договора, на ищцата е предоставена сумата от 600.00EUR / 1173.50BGN със срок на връщане 30 дни. Лихвен процент за срока на кредита е 40.58%.

Лихвата по кредита е 20.01EUR / 39.14BGN. Годишният процент на разходите е 49.1 %. В договора е посочено, че общата дължима сума по кредита е 620.01EUR / 1212.63BGN. Към договора е налице и Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 07.01.2026. Поддържа се, че от споразумението към Договора обаче, става ясно, че реално дължимата сума от потребителя е 739.02 евро.

Сочи се, че съгласно т. 1 от Споразумението е уговорено следното:

„Кредиторът предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото от него Искане за отпускане на кредит. С подписването на това Споразумение Кредиторът се задължава:

1) да разгледа подаденото от Кредитополучателя Искане за отпускане на кредит и да предостави отговор на Кредитополучателя в рамките на 15 (петнадесет) минути от подписването на това Споразумение;

2) ако Искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на Кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 (петнадесет) минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден.“ Съгласно т.3 от Споразумението „Кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 119.02EUR /232.78BGN със срок до 06.02.2026.“

Твърди се, че към момента на входиране на исковата молба, ищцата е погасила сума в размер на 600 евро, но не разполага с платежни и не може да се снабди с такива.

Твърди се, е ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Законът за 2 потребителския кредит (ЗПК).

Поддържа се, че Договор за кредит № 9828962009 / 07.01.2026 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, поради следните причини:

1) Таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР, което води до неправилно посочване на ГПР. Поддържа се, че изискваната от ищцата такса за бързо разглеждане на кредита представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не е извършено тъй като таксата се явява 20.63 % от главницата, с което ГПР би нараснал над посочения в договора размер, а оттук следва, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Сочи се, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Сочи се, че към момента на сключването на процесният договор / 07.01.2026 г./ законната лихва за забава е 10.15 %, поради което максималният размер на ГПР е 50.75 %. Съобразно легалните дефиниции в чл.19 ал.1 от ЗПК и пар. 1 т.1 от ЗПК, разглежданата клауза трябва да се включи в ГПР, понеже представлява разход по кредита. Ако въпросната такса се добави към ГПР, то същия ще надхвърли нормативно уреденият максимум от 50.75 %, което води до нищожност на целия договор.

Твърди се, че таксата за бързо разглеждане се явява скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включат в ГПР. В случая това не е направено, поради което е налице неправилно посочен ГПР, което съдебната практика приравнява на липсващ ГПР.

Позовава се и на съдебна практика, включително и на такава по дело С714/22, по дело C-453/10.

С оглед изложеното се поддържа, че нищожен се явява целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК.

2)

На следващо място се твърди, че е налице бланкетно посочване на ГПР. Позовава се на съдебна практика. Поддържа, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го 3 сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.

Твърди се, че в процесният договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

3)

На следващо място се твърди, че няма посочен лихвен процент на ден и е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито ОУ, има посочен лихвен процент на ден. Посочени са лихвени проценти, но те са на годишна база, и за нито един от тях не е посочен лихвен процент на ден. А чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвения процент на ден. Това в случая не направено.

Поради това се твърди, че е налице недействителност на договора поради неспазеното изискване на член 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

С оглед горното и предвид липсата на посочен конкретен лихвен процент на ден в процесния договор се твърди, че на основание чл. 22 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, същият се явява недействителен.

IV. По отношение на евентуалните искове

Твърди се, че уредената таксата за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредита представлява установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент. Сочи се, че съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното 4 и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за бързо разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране, поради което се твърди недействителност на клаузата по т.3 от Споразумението във вр. условия на Договор за кредит № 9828962009 / 07.01.2026, поради противоречие с Чл.10а ал.2 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал.4 ЗЗД.

Сочи се още, че така определеният размер на таксата - 119.02EUR / 232.78BGN е непропорционален спрямо получената услуга и размера на кредита, с оглед на което води и до значителна неравноправност между правата и задълженията на страните по процесния договор, поради което и клаузата, предвиждаща нейното заплащане е нищожна.

По отношение на иска за недействителна клаузaта в Договора за кредит, предвиждащ Лихвен процент за срока на кредита в размер на 40.58%. Сочи се, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Действително към датата на уговаряне размера на лихвата няма императивни разпоредби, които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Позовава се на правната доктрина и съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби.