Решение № 1360 от 26.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330103387 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Д. К. П. срещу А.М ЕООД, с която се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че съществуват трудови правоотношения между тях от *** г. до ***г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е постъпила при ответника на работа на *** г. на длъжност продавач-консултант, като управителката на ответното дружество е обеща да я назначи на трудов договор като ищцата е предоставила трудовата си книжка. Твърди, че на *** г., отивайки до работното си място пред магазина, в който работи на ул. „***“ № ** , се е спънала на стърчаща от земята метална тръба и паднала на земята като си ударила дясната ръка, от което е претърпяла описаните подробно в исковата молба наранявания.

Твърди, че е уведомила незабавно управителя на ответното дружество, но получила отговор, че никога не е назначавана на трудов договор и няма как да работи във фирмата , щом е със чупена ръка.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, не е постъпил такъв от ответното дружество.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 КТ, връзка чл. 124, ал. 1 ГПК Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

По допустимостта: С оглед приетото с Решение № 309 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е. Т., следва да се счете, че макар и за установяване на факт, предявеният иск е допустим на осн. чл. 124, ал.4 изр. второ, тъй като възможността за предявяване на такъв иск произтича от специалната разпоредба на чл. 357, ал.1 от КТ приложима относно трудовите спорове. От друга страна, както е прието в постановеното по чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата Решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., интерес от искова защита ще е налице и когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна 1 степен. Наред с това въпросът за съществуването на трудово правоотношение има обуславящо значение и за други права на ищеца по КТ, заради което той има правен интерес да получи съдебно произнасяне по този въпрос. Ето защо няма законова пречка съществуването на трудовото правоотношение да бъде предмет на установителен иск и той се възприема за допустим.

По основателността: Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустим само в предвидените от закона случаи. Както вече се посочи, възможността за предявяване на иск за установяване съществуването на трудово правоотношение произтича от специалната разпоредба на чл. 357, ал.1 от КТ, приложима относно трудовите спорове.

В светлината на изложеното и с оглед събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, може да се изведе, че искът в случая е основателен. Довод в т.см. може да се взме и от нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ, според която отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От друга страна дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя от това дали обективно извършва действия, които са характерни за нея. В същото време от особения характер на трудовия договор следва, че се престира работната сила ако се упражнява конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Именно тези елементи от трудовото правоотношение са установени, респ. не са спорни в случая.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по реда на чл. 50 ал.4 ГПК.

Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна –от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 1000 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производство, на 2 основание чл. 78 ал.6 ГПК следва ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 50 лева, представляваща дължима държавна такса в производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че за периода **** г. до *** г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Д. К. П.

ЕГН********** е полагал труд при работодателя *** ЕООД ЕИК ***.

ОСЪЖДА ***ЕООД ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. П. ЕГН********** сторените деловодни разноски в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА *** ЕООД ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, по сметка на ВСС чрез сметката на ПдРС, сумата в общ размер на 80,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3