Решение № 2647 от 12.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2647 гр. Варна, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110115633 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с правно основание чл.127, ал.2 от и чл.149 СК от ищцата Л. С. С. с ЕГН: ********** от гр. Варна, ******, представлявана от назначен представител за осъществяване на правна помощ с решение №******2024 г. на Председателя на НББ в лицето на адв. Б. Г. от АК – Варна, против ответника И. С. Д., EГH ********** от гр. Варна, ****** представляван от адв. С. Н. от АК - Варна.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са родители на детето С.И.Д.., род. на 13.03.2019 г. Родителите живяли на семейни начала за кратко на квартира в гр. Варна, но се разделили още преди раждането на детето, като ищцата се върнала при родителите си. След раждането на детето ответникът посещавал детето и майката, като давал дребни суми за бебето. След това ответникът се установил в Германия, в Лайпциг и започнал там работа в строителството. Не изпращал редовно издръжка за детето, а през месец-два превеждал по банков път различни малки суми от 200 лв. до еднократна сума от 400 лв. за втория рожден дена на детето. Последната преведена сума от ответника за детето била на 02.11.2023 г., след което той преустановил да извършва преводи, а и ищцата не успяла да осъществи контакт с него. Ищцата трудно се справяла с разходите по отглеждането на детето. Помагали й нейните родители, като тя и родителите й живеели заедно в дома нейните баба и дядо по майчина линия. Честото боледуване на детето препятствало възможността майката да започне работа на пълен работен ден. Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителски права по отношение на детето С.И.Д. на нея, като определи и местоживеенето на детето да е при нея. Моли, ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна за детето на всяко 5 число от месеца, за който се дължи, в размер на 350 лв., по банков път в банка „БАНКА ДСК" АД, IBAN:BG****** чрез нея, като майка и законен представител на детето, считано от 1 датата на завеждане на настоящия иск Претендира също ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка за детето и за период от една година назад в същия размер. Относно режима на лични контакти на ответника с детето предлага съдът да съобрази липсата на емоционална връзка между бащата и детето, както и нуждата тепърва такава да се изгражда такава. Поради това моли съда да присъди подходящ за възрастта на детето режим, като първоначално за една календарна година времетраенето на срещите да не надхвърлят два астрономически часа при присъствена среща в дома на прародителите по майчина линия на адрес: гр. Варна, ****** както и не повече от 20 минути при видео-и аудио-конктакт на бащата с детето през мобилни приложения и устройства, когато ответникът е в чужбина, но винаги в присъствието на майката или упълномощено от нея друго лице.

В депозирания писмен отговор ответникът не оспорва, че с ищцата са родители на детето С.И.Д.. и, че са се разделили още преди раждането на детето. Твърди, че след раздялата с ищцата той сключил граждански брак с друга жена, с която живее в ****** От този брак имал две малолетни деца. Освен това имал още едно дете, което е на 12 години и живее при майка си в гр. Варна, за което и плаща месечна издръжка, т.е. общо имал четири деца. Ответникът работел като помощник готвач в заведение ****** в гр. Плевен и получавал минимална заплата от 933 лв. Твърди, че не е съгласен с предложения от ишцата режим на лични контакти с детето Стелиян, като предлага да бъде определен следния режим на контакти: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 17.00ч. същия ден, без присъствието на майката. Заявява, че не възразява родителските права относно детето да бъдат предоставени на майката. Възразява против размера на претендираната месечна издръжка от 350 лв., като счита, че може да плащам не повече от 200 лв. месечно за детето, тъй като имал още три деца за които се грижи. Поради това моли съда да отхвърли искането за заплащане на месечната издръжка от датата на завеждане на настоящия иск, както и да отхвърли искането за плащане на месечна издръжка за една година назад. Моли издръжката за бъде определена за плащане от датата на влизане на решението в сила.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са родители на детето С.И.Д., родено на 13.03.2019 г., което е видно от представеното по делото заверено копие на удостоверениe за раждане, изд. от Община Варна, въз основа на акт за раждане №******2019 г.

От посочените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че родителите на детето са съжителствали на съпружески начала през 2018 г., без сключен граждански брак за кратък период от време – няколко месеца, след което се разделили, като ищцата се прибрала в дома на родителите си. При раздялата между страните ищцата била бременна и през целия период на бременността била в дома на своите родители, без да има контакти с ответника. Преди раждането на детето ответникът я потърсил и казал, че ще припознае детето. При изписването на детето от родилния дом ответникът и родителите му присъствали, но страните продължили да живеят отделно. Така от раждането на детето единствено ищцата била родителят, при когото детето е живяло и който полага 2 непосредствените грижи за детето. В отглеждането на детето през цялото време ищцата е подпомагана от своите родители по всякакъв начин. През 2019 г. ответникът заминал да работи извън страната, като започнал работа в Германия. Периодично той изпращал на ищцата суми в порядъка от 100 лв. до 400 лв., но които не били ежемесечни. В периодите, когато се връщал в страната осъществявал срещи с детето и също предоставял дребни суми, както и подаръци за детето. По никакъв начин ответникът не бил ограничаван от страна на ищцата в контактите си с детето. От месец ноември 2023 г., обаче ответникът преустановил да заплаща суми за детето, като от тогава и не контактувал с детето и не го виждал. Ищцата неколкократно правила опити да се свърже с бащата на детето, включително и чрез майката на ответника – свидетелката Л.Д., но не успяла.

Понастоящем ищцата, заедно с детето продължава да живее в дома на своите родители, който представлява жилище, състоящо с от кухня, спалня, хол и сервизни помещения, обзаведено функционално, с обособена самостоятелна стая за майката и детето, където са налице всички условия за отглеждането на детето. Майката не е трудово ангажирана.

Получава месечни помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 50 лв. и разчита в много голяма степен на своите родители.

Относно бащата се установява, че през 2022 г. той е сключил граждански брак с А.М.Д. и живее в ******, в жилище, което е собственост на съпругата му. Имотът представлява двуетажна тухлена постройка, водоснабдена и електрифицирана, с шест стаи, обособени на двата етажа. От брака си ответникът има родени две деца - А.И.Д. на 3 години и С.И.Д. на 1,6 години. От предходно съжителство, още преди това с ищцата, ответникът има и още едно дете на 13 години, отглеждано от майката. Установява се по делото, че ответникът работи по сключен трудов договор, в заведение за бързо хранене ****** в гр. Плевен, на длъжност помощник готвач, като трудовото му възнаграждение е в размер на минималната работна заплата за страната - 1077 лв. Също така се установява, че през 2024 г. ответникът е реализирал доходи извън трудови такива, а именно от хазартни игри, с годишен размер на изплатени печалби от 35 909, 61 лв.; 26 821, 54 лв. и 16 867, 32 лв. от различни организатори на игри.

Относно детето С.И.Д. се доказва, че през 2024/2025 учебна година е посещавало детска градина №4 „Т.“ – гр. Варна, като е било в трета възрастова група. Детето е често боледуващо, с поставена диагноза хроничен алергичен ринит, за която се прилага лечение с хомеопатични медикаменти.

Горепосочените факти съдът приема за доказани категорично от събраните по делото доказателства –писмените доказателства: удостоверения за постоянен адрес на Л. С. С. и на детето С.И.Д., служебна бележка с изх. № 72 от 19.11.2024 г. от детска градина № 4 „Т.“ – Община Варна, медицинско направление, Трудов договор №15/09.10.2024 г., удостоверение за раждане на С.И.Д., удостоверение за сключен граждански брак, социален доклад от ДСППлевен с вх. № 46379/27.05.2025 г., социален доклад от ДСП –Варна с вх. № 52189/11.06.2025 г., отговор от НАП с вх. №42164/13.05.2025 г. с приложена справка за осигуряването на И. С. Д.; както и от свидетелските показания на свидетелите Н.Е.М. и 3

Л.Д., на чиито показания съдът дава вяра и ги счита за изложени добросъвестно.

На базата на събраните доказателства съдът счита следното относно въпроса за предоставяне упражняването на родителските права: Родителските права по отношение на детето С.И.Д. следва да се предоставят на майката Л. С. С.. Безспорно е, че детето е живяло винаги само при ищцата, отглеждано е било само от нея, а и страните по делото нямат спор относно този въпрос. Съдът също така следва да постанови, че местоживеенето на детето ще е при майката.

На бащата следва да се определи режим на лични контакти, като при определянето му, съдът счита, следва да се отчетат обстоятелствата, че детето, макар и рядко да е контактувало с бащата, има изградена връзка с него, която не може да се счита прекъсната, а и без съмнение детето има потребност от контакт с бащата. Не са налице обстоятелства, които да налагат присъствие на майката или друг роднина на детето по майчина линия, по време на контактите между бащата и детето. Съдът счита, че предложеният от ответната стана режим на контакти с детето е подходящ и той следва да е: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., като бащата взима детето от дома на майката и то връща пак там.

Относно издръжката на детето съдът следва да съобрази потребностите му и възможностите на родителите му да осигуряват издръжка. Потребностите на детето в конкретния случай са свързани най-вече с възрастта му, с факта, че посещава детско заведение с предучилищна подготовка и допълнителни занимания, както и с необходимостта от задоволяване на основни битови потребности, а също и потребностите за забавления, игри, развлечения и придобИ.е на основни житейски умения. По делото е установено, че възможностите на ответника са по-високи от тези на ищцата, а и ищцата е родителят, който осъществява непосредствените грижи за детето. Следва да се отчете и обстоятелството, че ответникът има и други задължения към непълнолетни деца /още три/. Така съобразявайки тези обстоятелства и при установения годишен доход на ответника, съдът счита, че претедираният от ищцата размер на издръжка от 350 лв. месечно е адекватен на възможностите на ответника и именно издръжка в този размер следва да се присъди за заплащане от бащата месечно. Издръжката следва да се присъди за заплащане чрез ищцата, като родител и законен представител на детето, считано от датата на подаването на исковата молба - 09.12.2024 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката.

Относно предявения иск за издръжка за минало време: Искът за заплащане на издръжка за минал период е доказан по основание, тъй като по делото се установява, че през периода от една година назад, считано от подаването на исковата молба, ищцата сама е отглеждала детето, бе ответникът да е заплащал издръжка. Съдът, отчитайки потребностите на детето и възможностите на родителите за осигуряване на издръжка за периода от година назад, считано от подаването на исковата молба, а именно за периода от 09.12.2023 г. до 09.12.2024 г., счита, че размерът, който следва да се определи за минал период е също от по 350 лв. месечно, като за период от година така определената издръжка се равнява на сумата от 4200 4 лв.