Решение № 260240 от 19.11.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ........ гр. Пазарджик, 19.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ при участието на секретаря Иванка

Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 821 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „А. К. П. З.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. В.” № 29, ет. 3, представлявано по закон от управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., действащ чрез упълномощен юрисконсулт И.К.Т. против Д.Г.Д., с ЕГН ********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1359,96 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда за същото вземане до окончателното изплащане на сумата; 131,53 лева - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/; 888,51 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 184,31 лева - обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер по Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., като по силата на Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към този Рамков договор са му прехвърлени вземанията на „И. А. М.” АД, ЕИК ********* по сключен между него и ответника Д.Г.Д. Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г.. По силата на Договора за паричен заем, ответникът получил такъв в размер на 2000,00 лева срещу задължението да го върне, съобразно условията на договора, в размера от 2294,60 лева, ведно с договорна лихва, платими на 20 седмични погасителни вноски, всяка от по 114,73 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва. Ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояването на заема, да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на това задължение, ще дължи неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. На това основание се претендира неустойка в размер на 888,51 лева. По обсъждания договор ответникът е извършил плащания в общ размер на 1362,00 лева. Срокът на договора за заем е изтекъл на 19.07.2018 г. - падеж на последната погасителна вноска като неиздължените суми по договора възлизат на претендираните по делото суми -главница, договорна лихва, неустойка и обезщетение за забава.

По силата на цитирания Договор за цесия вземанията срещу ответника били прехвърлени в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за дължимите вземания по ч. гр. д. № 3964/2019 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и по повод указанията на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба не съдържа данни ответникът да е уведомен за извършената цесия на вземанията, като ищецът претендира Уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника, заедно с преписа към исковата молба и доказателствата към нея.

Претендира за присъждане на направените разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален представител за ищцовото дружество.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адв. К.П.-Г. *** представя писмен отговор, в който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Сочи, че до подаването на исковата молба ответникът Д. не е бил уведомен от стария кредитор „И. А. М." АД, нито от ищцовото дружество в качеството му на нов кредитор за извършената цесия, както и че с връчването на исковата молба в качеството й на особен представител на уведомлението за извършената цесия, ответникът не може да се счита да надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. В подкрепа на възраженията си излага подробни доводи и цитира съдебна практика като в заключение счита, че в полза на ищцовото дружество не са възникнали претендираните вземания. Изтъква съображения, поради които счита уговорената в чл.4, ал.2 от Договора за заем неустойка за необосновано висока, сключена в условията на неравнопоставеност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на закона- чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, а също така и поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от адвокат К.П.-Г., която моли съда да отхвърли исковата претенция съобразно изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото като писмено доказателство договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г. се установява, че между „И. А. М.“ АД в качеството си на кредитор /заемодател/ и ответника Д.Г.Д. в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предал в собственост на ответника сумата от 2000 лева, определена като заемна сума, като последният се задължил да я върне при следните условия – размер на погасителна вноска – 114,73 лева; срок на заема 20 четиринадесетдневки; уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %; лихвен процент на ден – 0,10 %. Общият размер на всички плащания е в размер на 2294,60 лева, годишен процент на разходите на заема – 40.68 % - чл.2 от договора за заем, като условията за издължаване на получения заем – броят, периодичността и датите на плащане на всяка вноска са посочени в погасителния план/приложение № 1, неразделна част от настоящия договор, който погасителен план заемодателят декларирал, че е получил с подписването на договора. В чл.3 е посочено, че с подписването на договора, страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на заемателя, като след извършване на прихващането, заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по договора, като договорът има сила на разписка. В чл.4 е определено задължение на ответника в тридневен срок, считано от датата на сключването му да предостави едно от изброените обезпечения, като в ал.2 на същия член, в случай на неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 1402,20 лева, която да се заплати от ответника разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сумата от 70,12 лева. В договора е посочен постоянен и настоящ адрес ***, както и мобилен номер.

По делото е приет и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.01.2017 г. сключен между И. А. М.“АД в качеството си на продавач и „Агенция за контрол на просрочените вземания“ ООД в качеството си на купувач.

В договора страните са уговорили условията, при които продавачът ще прехвърля на купувача вземанията произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като тези вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще е неразделна част от договора. Следващите вземания ще се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1, което ще става неразделна част от договора. За целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 ще има значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Продавачът се задължил от негово име да изпрати писмени уведомления до длъжниците за цесията - чл.4.5.

От Приложение №1/03.06.2019 г. към договора за цесия се установява, че първоначалният кредитор прехвърля на купувача, т.е. ищеца определени вземания, като по ред № 292 е процесното вземане, което е индивидуализирано с кредит № 3054214, имена на длъжника – Д.Г.Д., ЕГН **********, дата на договор – 09.10.2017 г., отпусната главница 2000 лева, общо дължимо по кредита – 2527,53 лева, остатък на дължимата главница към дата на засичане /03.06.2019 г./ - 1359,96 лева, договорна лихва 131,53 лева, неустойка 888,51 лева. Приложението е подписано от страните.

С приетото по делото като писмено доказателство от първоинстанционния съд потвърждение, ищецът е потвърдил на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и на основание чл.4.4 от договора за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., извършена цесия на всички вземания, цедирани от „И. А. М.“ АД на „А. К. П. З.“ ЕООД индивидуализирани в Приложение № 1/06.06.2019 г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г..

От приложеното по делото Уведомление до Д.Г.Д. се установява, че първоначалният кредитор „И. А. М.“ АД, чрез ищеца „А. К. П. З.“ ЕООД е изпратил уведомителното писмо до ответника, в което е посочено, че на основание Приложение №1/03.06.2019 г. към сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. кредитор на вземането му е „А. К. П.

З.“ ЕООД. Няма данни, дали същото е получено от ответника.

По делото е приложено и пълномощно, с което Кирил Крумов Михайлов в качеството си на изпълнителен директор на „И. А. М.“ АД е упълномощил „А. К. П.

З.“ ЕООД, т.е. настоящия ищец, да уведоми от името на „И. А. М.“ АД, всички длъжници, по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключен договор за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 30.01.2017 г. между двете страни.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 2242/07.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3964/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу Д.Г.Д., да заплати на кредитора „А. К. П. З.“ ЕООД сумата от 1359,96 лева главница до погасяване на паричния заем; договорна лихва в размер на 131,53 лева за периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 888,51 лева; законна лихва в размер на 184,31 лева за периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г., законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; както разноски по делото за държавна такса в размер на 51,29 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове предявени по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.9 от ЗПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД - предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника и цедирано в полза на ищеца.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи че между ответника и „И. А. М.” АД е сключен Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г., по силата на който на Д. е предоставен паричен заем в размер на 2000,00 лева, размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпилия краен срок на същия, както и че вземането му е прехвърлено с Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., за което ответникът е уведомен; наличието на валидно уговорена неустоeчна клауза. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.