Определение № 1278 от 18.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1278 гр. Стара Загора, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500564 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл. 410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „А.с.в.“/АСВ/- ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от З.Б. чрез процесуалния си представител юриск. И.Н.Н. против разпореждане № 990, постановено по ч.гр.д. № 472/2024г. по описа на РС – Гълъбово, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Т. Р. от с. М., ***.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения :

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от „А.с.в.“- ЕАД, гр.С. срещу длъжника М. Т. Р. - ЕГН ********** от гр. С.З., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумите:

1

1399,35 лв.- главница, представляваща задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ № 970076/03.12.2021г., 150,62 лв.- договорна лихва за периода от 03.12.2021г. до 16.01.2024г., 180,45 лв.- обезщетение за забава за периода от 17.01.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода от 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /31.07.2024г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.12.2021г., сключен между „А.Ф.“ - ООД /като кредитор/ и М. Т. Р./като длъжник/, като кредитора има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 30.11.2023г. и приложение № 1 към него.

Длъжникът е бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от „А.с.в.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е приел, че липсва процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлените права.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверката дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала. Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи. Съгласно чл. 27. (1) ГПК:

"Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. ", а съгласно чл. 26. (2) ГПК: "Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. " За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно.

Изискването за съобщаване на сключения договор за цесия на длъжника цели да гарантира неговите интереси, тъй като той не е страна по договора, но последиците на договора засягат неговата правна сфера. Отчитайки тези 2 особености, законодателят обезпечава интересите на длъжника като предвижда изрично редица гаранции: чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето; чл. 99, ал. 4 от ЗЗД – прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по арг. от чл. 103, ал. 3 от ЗЗД – длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поради това длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението – на новия кредитор. Следователно изпълнението на изискването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е факт относим към правопораждащите факти и съдържанието на предявеното вземане, нито към принадлежността на вземането в патримониума на цесионера /той придобива същото от момента на сключване на договора за цесия/, а към противопоставимостта на цесията на длъжника и съответно към възможността на цесионера да претендира изпълнение на придобитото от него вземане. От момента на съобщаването от цедента, договорът за цесия поражда действие и по отношение на длъжника и той не може да се освободи от задължението, като престира на първоначалния кредитор. Именно поради това съобщаването на цесията е факт от значение за спорното право, чието настъпване следва да бъде съобразено от съда в хода на висящото производство. В практиката на ВКС /Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. / се приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК /Виж Определение № 559 от 5.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 884/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н./. В Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В., е прието също така, че не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба 3 доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.

В случая доколкото се касае до заповедно производство, достатъчно е изложението в заявлението по чл. 410 от ГПК на конкретни данни за извършено уведомяване на длъжника.

Настоящата въззивна инстанция намира, че РС – Гълъбово правилно е отчел, че заявителят не се е легитимирал като кредитор по процесното вземане, тъй като същият не е представил договора за цесия и приложение под № 1 към него, и правилно незабавно и директно е отхвърлил подаденото заявление за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. РС – Гълъбово, без да е необходимо вместо това да разпорежда на заявителя да отстрани нередовностите в своето заявление в законоустановения срок и да представи въпросните документи, в съответствие с императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.1, предл.2 от ГПК, а именно договора за цесия и приложение под № 1 към него.

Аргумента за подобно тълкуване представляват и разясненията в мотивите на т.4г. от ТР с № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и в настоящата хипотеза, че настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство на страната на кредитора, придобил вземането си по силата на договор за цесия, следва да бъде установено чрез представяне към заявлението на договора за цесия, който индивидуализира прехвърленото вземане, а на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 от ЗЗД/.

В случая липсват доказателствата за горните обстоятелства, поради което въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК във връзка с чл.275 във вр. с чл.410 и чл.411 от ГПК, въззивният Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 990/29.08.2024 год., постановено по ч.гр.д. под № 472/2024г. по описа на Районен съд - Гълъбово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5