Решение № 12781 от 27.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12781

*****, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.КА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от И.КА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110116754 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ са от В. М. Д. от **** срещу „***** ****, ***** обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 429, ал 1, т. 1 КЗ, чл. 52 ЗЗД за сумата от 2000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания, причинени от травматични увреждания – контузия в лявото рамо и мишницата, както и на левия крак със силна болезненост и ограничен обем на движенията, вследствие пътнотранспортно произшествие, реализирано на 27.10.2023 г. в *****, на кръстовището на бул. „*****“ и ул.

„605-та“, по вина на водача на МПС с рег. № ****, който отнема предимството на насрещно движещия се направо мотоциклет марка „******“, с рег. № *****, управляван от В. Д. и така реализира ПТП; и иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 429, ал 1, т. 1 КЗ за сумата от 2614.80 лв. /след допуснатото в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на иска/ – застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди върху собствения на В. Д. мотоциклет марка „******“, с рег. № *****, вследствие пътнотранспортно произшествие, реализирано на 27.10.2023 г. в *****, на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „605-та“, по вина на водача на МПС с рег.

№ ****, обект на валидна към 27.10.2023 г. задължителна застраховка 1

„Гражданска отговорност“, сключена при „***** ****.

Претендира се присъждане на законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете – 22.03.2024 г. до окончателното им изплащане, както и на направените по делото разноски.

Ответникът – „***** ****, *****, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт **** в писмен отговор на исковата молба от 27.08.2024 г., подадена по куриер на 26.08.2024 г. поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Заявява възражение, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на разноските като адвокатското възнаграждение, направени и претендирани от ищеца.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства, събрани по реда на съдебната делегация от *****, чрез разпит на свидетеля Ц.

А. А. и от заключенията на съдебната автотехническа експертиза, на съдебната видеотехническа експертиза и на съдебно – медицинската експертиза, приети от съда като неоспорени от страните, които съдът кредитира като дадени вярно и безпристрастно от вещите лица, се установяват и съдът приема за доказани твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни към основанието на исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал 1, т. 1 КЗ и с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД.

Установява се по несъмнен начин, че виновен за пътния инцидент, реализиран на 27.10.2023 г. около 17:45 часа в *****, в района на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „605-та“, е Ц. А. А., като водач на лек автомобил ***** с рег. № ****, с валиден към 27.10.2023 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника по делото „***** ****.

Не се установява твърдяното от ответника съпричиняване от страна на ищеца настъпването на вредоносния резултат.

2

Претенцията на ищеца В. М. Д. за сумата от 2614.80 лв. – застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди върху собствения му към 27.10.2023 г. мотоциклет марка „******“, с рег. № *****, вследствие пътнотранспортно произшествие, реализирано на 27.10.2023 г. в *****, в района на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „605-та“, по вина на водача на лек автомобил марка ***** с рег. № ****, Ц. А. А., се явява основателна и доказана по размер и като такава подлежи на уважаване изцяло със законните последици, включително с присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 г. до окончателното й плащане.

Относно размера на неимуществените вреди, предмет на делото, съдът намира следното:

Доколкото претърпените от ищеца болки и страдания от нараняванията и уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие, реализирано н а 27.10.2023 г. могат да бъдат парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по принципа на справедливостта.

„Справедливостта” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е понятие свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива са характерът и начинът на увреждането; допълнително влошаване на състоянието; осакатявания; загрозявания; морални страдания и други. Съдът взема предвид установеното от медицинската документация по делото и от съдебно-медицинската експертиза – при ПТП на 27.10.2023 г. ищецът В. М. Д. е получил следните травматични увреждания: контузия в областта на лявото рамо – раменния пояс и мишницата, контузия в областта на лявото бедро и главоболие, като болезнеността в засегнатите области е била от лека до средна степен с оглед леко увреденото общо състояние и според вещото лице д-р Н. Ц. пълното възстановяване от така получените травми би трябвало да настъпи за период от 10 до 20 дни. Както от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката *****, която живее на семейни начала с ищеца В. Д., дадени в открито съдебно заседание на 18.03.2025 г., така и от изводите на вещото лице д-р Н. Ц., направени в съдебно – медицинската експертиза, става ясно, че при инцидента от 27.10.2023 г. ищецът е управлявал мотоциклета с пълна екипировка за мотоциклет– с каска, яке, панталон и ръкавици. Според д-р Н. Ц. „При липса 3 на предпазно облекло щеше да има увреждания на кожата, каквито липсват.

Интензитетът на травмите би бил значително по – голям при липса на предпазно облекло.“ Установява се от показанията на свидетелката *****, че след инцидента „В. изпитваше силен главобол. Впоследствие, като се прибрахме вкъщи В. каза, че изпитва мускулни болки на цялата лява страна на тялото му. В. се обслужваше сам, но тези болки, като натъртвания продължиха около седмица заедно с главоболието, което продължи няколко дни.

Оплакваше се през тази седмица от болки в лявото рамо. В. по – дълго време изпитваше дискомфорт в областта на лявото рамо и не спеше на тази страна.

Психически се беше сринал. Имаме куче, домашен любимец, което ежедневно разхождаме по булеварда, където стана ПТП. В. в дълъг период от време не желаеше да преминава по този булевард. Повече от една година В. не се качи на мотоциклет, поради самия стрес, който му беше причинил инцидента.

Преди инцидента това беше транспорта, който В. използва през летния сезон.

Това беше и хоби на В.. …… По повод болките в лявото рамо В. се мажеше с крем за мускулни болки …... В същия ден след инцидента главоболието на В. не отмина. Продължи в рамките на няколко дни до седмица, а може и повече.

Не е приемал лекарства за болките в главата.“

Като има предвид установеното от събраните в процеса писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност с изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза, съдът приема, че ищецът В. М. Д. е претърпял физически болки от лека до средна степен, вследствие получените при пътнотранспортното произшествие, реализирано на 27.10.2023 г. травматични увреждания: контузии без счупване в областта на лявото рамо – раменния пояс и мишницата, в областта на лявото бедро и главоболие, които са отзвучали за период от около 20 дни; както и психологичен дискомфорт в един продължителен период от време, поради стреса от инцидента – повече от една година не е упражнявал хобито си да кара мотоциклет, който преди инцидента бил и използвания от него в летния сезон транспорт; в дълъг период от време не искал да преминава по булеварда, на който станал инцидента, където преди това с ***** редовно разхождали кучето си.

Предвид горното, съдът приема, че причинените на В. М. Д. неимуществени вреди – болки, страдания , психологичен дискомфорт и неудобства следствие ПТП от 27.10.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.03.2024 г., могат да бъдат справедливо парично репарирани с 4 претендираната сумата от 2 000 лв., която следва да му бъде присъдена по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2024 г. до окончателното й плащане.

Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски.

Видно от Договор за правна защита и съдействие ПЪЛНОМОЩНО /лист 195 от делото/ е, че В. М. Д. е направил разноски по делото за възнаграждение на един адвокат в размер на 720 лв. с включен ДДС.

По правилата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и неговия клиент, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на защитавания материален интерес по предявените два обективно кумулативно съединени иска и с оглед нормите на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 и вр. §2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от ищеца на упълномощения от него процесуален представител адвокат А. Б., уговорено адвокатско възнаграждение, е значително под установения минимум, което изключва законосъобразното му намаляване – по възражението, заявено от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното и при този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 2204.59 лв., от които 720 лв. – разноски за възнаграждение на един адвокат с включен ДДС, 1300 лв. – разноски за възнаграждение на вещи лица, както и 184.59 лв. – разноски за дължима държавна такса Всички присъдени на ищеца, дължими парични суми, посочени по-горе в лева, предвид подмяната на националната валута от лев с евро, следва да бъдат превалутирани от левове в евро, съобразно чл. 11 – чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като всяка присъдена числова стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс за 1 ЕВРО = 1.95583 лева.

5

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА „***** **** с **** със седалище и адрес на управление *****, ж. к. *****.” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Д. с ЕГН ********** с адрес ****, *****“ № 14 сумата от 1336.93 ЕВРО /получени след превалутиране на 2614.80 лв./ – застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди върху мотоциклет марка „******“, с рег. № *****, вследствие пътнотранспортно произшествие, реализирано на 27.10.2023 г. в *****, в района на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „605-та“, по вина на водача на лек автомобил марка ***** с рег. № ****, Ц. А. А. – по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал 1, т. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.03.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от 1022.58 ЕВРО /получени след превалутиране на 2000 лв./ – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания, причинени от травматични увреждания – контузии в лявото рамо и мишницата, и в левия крак със силна болезненост и ограничен обем на движенията, вследствие пътнотранспортно произшествие, реализирано на 27.10.2023 г. в *****, в района на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „605-та“, по вина на водача на лек автомобил марка ***** с рег. № ****, Ц. А. А. – по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.03.2024 г. до окончателното й плащане; както и общата сума от 1127.19 ЕВРО /получени след превалутиране на 2204.59 лв./ – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.