Решение № 15807 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15807 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110153173 по описа за 2022 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни главни и евентуални искове по чл.181,ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 З***.

В исковата молба пълномощникът на ищеца В. Д. А. твърди, че през периода от 01.10.2019г. до 30.09.2022г., когато доверителят му изпълнявал по служебно правоотношение като държавен служител различни длъжностти в системата на *** , не му била осигурявана храна , съответно не му била заплащана левовавата й равностойност (т.нар. „порциони пари”), каквито му се полагат съгласно чл.181, ал.1 З***, която разпоредба според ищцовата страна е приложима и за държавните служители по смисъла на чл.142,ал.1,т.2 З*** , какъвто е бил ищецът през процесния период. Според ищцовата страна задължен да плати полагащата му се парична равностойност на храната по чл.181,ал.1 З*** е *** , който е органът по назначаването , а за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. е ******* , където е работил ищеца , тъй като **** е самостоятелно юридичеко лице и директорът й е второстепен разпоредител с бюджет.

С писмена молба от 23.08.2023г. пълномощникът на ищеца е изменил периода на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД като е примонел началната дата , от която се претендира мораторната лихва – 28.10.2019г. Изменението на периода на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД е допуснато с протоколно определение в заседанието на 30.08.2023г.

Окончателното искане на ищеца към съда е да осъди ответника *** да му заплати левовата равностойност на полагащата му се храна по чл.181,ал.1 З*** за периода от 1

01.10.2019г. до 30.09.2022г с общ размер от 4 320 лв, заедно с мораторната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху тази сума за периода от 28.10.2019г. до 29.09.2022г. в размер на 631,67 лв , както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 30.09.2022г. до окончателното плащане и разноските по делото.

Предявени са и евентуалени искове за осъждане на ответника ****-*** да заплати на ищеца левовата равностойност на полагащата му се храна по чл.181,ал.1 З*** за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. с общ размер от 2 160 лв, заедно с мораторната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху тази сума за периода от 01.05.2021г. до 29.09.2022г. в размер н а 154,63 лв , както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 30.09.2022г. до окончателното плащане и разноските по делото.

Процесуалното условие за разглеждането на евентуалните искове е отхвърляне на главните искове в частта им относно вземанията за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. поради липса на пасивна легитимация на ответника *** .

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове. При устните състезания в заседанието на 12.07.2024г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът МИНИСТЕРСТВО ***** оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в представения на 07.11.2022г. отговор на исковата молба. Оспорва се пасивната легитимация на *** по предявените искове за част от процесншя период – от 01.04.2021г. до 30.09.2022г., като се обосновава че пасивно легитимирана да отговаря по претенцията на ищеца за този период е ****, където е работил ищецът. Обосновава се становище за неоснователност на иска срещу *** и за периода от 01.10.2019г. до 31.03.2021г. , тъй като ищецът не е имал право на храна или левовата й равностйност по чл.181,ал.1 З*** , защото такива се полагат само на дължавните служители по чл.142,ал.1 ,т.1 З*** – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението , но не и на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** в общата администрация , какъвто е бил ищецът.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника *** поддържа оспорването на исковете.

При устните състезания в заседанието на 12.07.2024г. юрисконсулт на ответника *** е пледирал за отхвърляне на исковете срещу него.

Ответникът ДИРЕКЦИЯ „*******” ПРИ *** оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в представения на 07.11.2022г. отговор на исковата молба и в депозираното на 08.12.2022г. допълнение на отговор на исковата молба. Оспорва се пасивната легитимация на **** по евентуалните искове , като се твърди , че пасивно легитимиран да отговаря по тях е *** , тъй като министърът ***** е органът по назначаването на ищеца. Обосновава се становище за неоснователност на евентуалния иск срещу **** , тъй като ищецът не е имал право на храна или левовата й равностйност по чл.181,ал.1 З*** , защото такива се полагат само на дължавните служители по чл.142,ал.1 ,т.1 З*** – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението , но не и на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** в общата администрация , какъвто 2 е бил ищецът.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника ****-*** поддържа оспорването на исковете.

При устните състезания в заседанието на 12.07.2024г. юрисконсулт на ответника ****-*** е пледирал за отхвърляне на исковете срещу него.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на ищеца по реда на чл.188 ,ал.1 и ал.2 ГПК намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Относно допустимостта на исковете:

Предявените искове са ДОПУСТИМИ.

Въпреки че , правотношението , от което произтичат претнедираните от ищеца права , е служебно , тъй като се касае за имуществен спор , исковете са подсъдни на гражданските съдилища по общия исков ред , а не на административните съдилища – чл.

125 ЗДСл.

С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 12.07. 2024г. , НЕ СА УВАЖЕНИ исканията на двамата ответници за спиране на настоящото съдебно производство поради наличието на образувано тълкувателно дело № 1 /2024г. на ОСГК на ВКС относно основният преюдициален въпрос, касаещ предмета на разглежданите искове , тъй като съгласно Тълкувателно решение № 8/2013г. по тълк. дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС „при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК , а не и във въззивната и първата инстанция”.

Относно процесуалния ред за разглеждане на исковете :

Предявените осъдителни искове по чл.181,ал.1 З*** произтичат от служебно правоотношение между страните и не са сред изброените в чл.310 ГПК, поради което следва да бъдат разгледани не по реда на чл.310 –чл.317 ГПК , а по общия исков ред.

Относно главните искове по чл.181, ал.1 З*** и чл.86,ал.1 ЗЗД против *** :

Главните искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Относно пасивната процесуална легитимация на ответника *** по исковете за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. :

Страните по настоящото дело не спорят относно съществуването на служебното правоотошение , по силата на което ищецът е изпълнявал през част от процесния период от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. длъжността „държавен експерт” в **** -*** , както и относно плащането на заплатата му от ****-***.

Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

Според установената съдебната практика /в този смисъл : решение № 99/03.07.2019 г.

3 по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др./ разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ е приложима по аналогия и към служебните правоотношения по ЗДСл и З*** , възникващи от акт на компетентен орган по назначението, който е част от състава на едно учреждение, но служебното правоотношение с е създава с друга организационна структура. С оглед на този извод съдебната практика приема , че при служебни правоотношения , възникващи от акт на *** , задълженията за плащане на вземанията , касещи изпълнението на служебните функции, възникват за съответната структура , която е страна по служебното правоотношение , а не за органа по назначението.

Видно е , че в конкретния случай орган по назначението на ищеца като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 З*** е Министърът *****, но организационната структура , в която е заеманата от него длъжност е ****І***, която като разпоредител с бюджетни средства е задължена към служителя самостоятелно юридическо лице по чл.37,ал.2 З*** относно плащанията, свързани с изпълнението на службата, в т.ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна. Това означава , че надлежен ответник по предявените главни осъдителни искове по чл.181ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. следва да бъде

**** - ***, а не

Министерството *****.

Следователно *** не е материално-правно легитимирано относно претендираните от ищеца вземания по чл.181ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото в частта относно главните искове за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. не следва да се прекратява , а главните искове по чл.181ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 ЗЗД против *** за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. следва да бъде отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените главни искове в частта им за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. е безпредметно да се установява наличието и на останалите. Като неоснователни главните искове по чл.181ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 ЗЗД против *** за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. следва да бъде отхвърлени.

Относно основателността на главните искове против ответника *** в частта им за периода от 01.10.2019г. до 31.03.2021г. :

По делото е безспорно , че през част от процесния период - от 01.10.2019г. до 31.03.2021г. ищецът е изпълнявал по силата на служебно правоотношение длъжности в системата на *** , т.е. е бил държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.2 З***.

4

Не е спорно , че през този период на ищеца не са начислявани и не са изплащани от ответника *** суми за храна , чийто размер според ведомствените актове е бил 120 лв месечно, както и , че не е осигурявана храна за ищеца от ***.

Единственият спорен въпрос между страните по делото е дали за държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** (какъвто е бил ищецът през процесния период) е приложим чл.181,ал.1 З*** , т.е. дали тези служители имат право на храна , съответно на левовата равностойност на полагащата им се храна. Според ищеца чл.181,ал.1 З*** е приложим и за държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** и те също имат право на храна или на левовавата й равностйност. Според ответника чл.181,ал.1 З*** не е приложим за държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З***. Възраженията на ответника са основателни.

Настоящият съдебен състав възприема становището на установената съдебна практика , според което статута на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** (от т.нар. обща администрация на ***) е различен от този на държавните служител по чл.142,ал.1,т.1 З*** – полицейски органи , противопожарни органи и органи за защита на населението. Тези различия в правния статут съответстват на различните функции , които изпълняват двете групи държавни служители, както и на различните условия , при които ги изпълняват, като : място на работа, работни смени, риск при изпълнение на задълженията и други. Спрямо статута на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** (от т.нар. обща администрация на ***) е приложим общият Закон за държавния служител според изричната разпоредба на чл.142,ал.4 З*** , а за статута на държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 З*** – полицейски органи , противопожарни органи и органи за защита на населението е приложим специалният Закон за *** според чл.142,ал.2 З***. Спрямо държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** (от т.нар. обща администрация на ***) се прилагат с а м о отделни разпоредби на специалния З*** и то само в случаите , в които това е изрично предвидено в закона. В З*** не е предвидено , че разпоредбата на чл.181,ал.1 З*** (установяваща право на храна , съответно на левовавата й равностойност) е приложима за държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** (от т.нар. обща администрация на ***).