Решение № 116 от 29.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Велико Търново, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500098 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 пр.1 вр. чл.436 ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№12385/13.12.2023г. от Г. В. В., в качеството му на длъжник по ИД №299/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, против Разпореждане от 29.11.2023г. на ДСИ при ВТРС по ИД №299/2023г. по описа на СИС при ВТРС, с което е оставена без уважение молба от длъжника с вх.№61072/16.11.2023г. за спиране на изпълнителното производство по ИД №299/2023г. по описа на СИС при ВТРС на основание чл.432 ал.1 т.7 ГПК, с искане за отмяна, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че обжалваният отказ на ДСИ да спре принудителното изпълнение не е мотивиран и като такъв е нищожен. Сочи се, че ИЛ №90/14.06.2023г., въз основа на който е образувано против длъжника ИД №299/2023г. по описа на СИС при ВТРС е недействителен – нищожен, както и че акта на съда, послужил като основание за издаване на ИЛ, не съдържа осъдителен диспозитив. Твърди се, че е налице основание чл.432 ал.1 т.7 ГПК за спиране на изпълнителното производство, като друг случай, предвиден в закона, в случая е разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК, тъй като актът, послужил като основание за издаване на ИЛ е нищожен, а съгласно чл.270 ал.2 ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или в настоящият случай чрез възражение. Позовава се и на разпоредбата на чл.426 ал.3 ГПК, според която 1 редовността на молбата по чл.426 ал.1 ГПК се проверява по реда на чл.129 ГПК, с твърдения, че е следвало да намери приложение чл.129 ал.4 ГПК.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили възражения от взискателите Окръжен съд – Ловеч и НАП, ТД НАП В.Търново.

С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ДСИ при ВТРС Светлана Стайкова заема становище за срочност, но неоснователност на жалбата по чл.435 ал.2 т.6 пр.1 ГПК.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело, приема за установено от фактическа страна следното:

ИД №299/2023г. по описа на ДСИ при РС – Велико Търново е образувано по молба от взискателя ОС – Ловеч против длъжника Г. В. В. въз основа на ИЛ №90/14.06.2023г., изд. въз основа на влязло в сила на 06.10.2022г. Определение №670/23.09.2022г. по ГД №399/2022г. по описа на Окръжен съд – Ловеч за сумата от 5лв. – ДТ за издаване на ИЛ.

С молба с вх.№61072/16.11.2023г. до ДСИ при ВТРС длъжникът Г. В. В. е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл.432 ал.1 т.7 ГПК вр. чл.426 ал.3 ГПК вр. чл.129 ал.1 и ал.4 ГПК.

С обжалваното Разпореждане от 29.11.2023г. на ДСИ, постановено по ИД №299/2023г. по описа на СИС при ВТРС, ДСИ мотивирано е отказал спиране на принудителното изпълнение, тъй като не е налице никое от основанията за спиране на ИД №299/2023г., посочени в чл.432 ал.1 ГПК, както и че ИЛ, на основание на който е образувано ИД, е издаден от съответния съд и СИ не е компетентен да проверява валидността на основанието за издаване на ИЛ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.6 пр.1 ГПК е подадена от активно – процесуално легитимирана страна – длъжник по ИД, в рамките на преклузивният двуседмичен срок от връчването по чл.436 ал.1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване акт на ДСИ по смисъла на чл.435 ал.2 т.6 пр.1 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

Основанията за спиране на изпълнението са лимитативно изброени в разпоредбата на чл.432 ал.1 ГПК, сред които е и основанието по чл.432 ал.1 т.7 ГПК – в други случаи, предвидени в закон.

В процесният случай не е налице нито едно от основанията за спиране на изпълнителното производство, визирани в чл.432 ал.1 ГПК, в частност не е налице твърдяното от жалбоподателя основание за спиране по чл.432 ал.1 т.7 ГПК, поради което и обжалваният от длъжника отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение по ИД №299/2023г. по описа на СИС при ВТРС е правилен и законосъобразен.

Възраженията на жалбоподателя за нищожност на ИЛ, въз основа на който е образувано 2 срещу него ИД, както и срещу изпълнителното основание по чл.404 т.1 ГПК /влязло в сила на 06.10.2022г. Определение №670/23.09.2022г. по ГД №399/2022г. по описа на ОС – Ловеч/, с довод, че последното не съдържа диспозитив за осъждане на длъжника за сумата по ИЛ, не са от естество за обусловят спиране на изпълнителното производство, тъй като не са сред визираните в чл.432 ал.1 ГПК основания за спиране на изпълнението, а са относими към производства по чл.406 ал.1 ГПК и чл.407 ал.1 ГПК. Съдебният изпълнител дължи подчинение на представения пред него за изпълнение ИЛ и не е компетентен да изследва дали са били налице основанията за издаване на ИЛ и дали същият е опорочен, поради тяхната липса. Не е от компетентността на съдебния изпълнител да се произнася по възражения на длъжника в изпълнителния процес за нищожност на изпълнителното основание по чл.404 т.1 ГПК, доколкото, както и сам жалбоподателят сочи, на основание чл.270 ал.2 ГПК нищожността на решението /в случая определението/ може да се предяви само по исков ред или чрез възражение в исков процес. Действително, съгласно чл.426 ал.3 ГПК редовността на молба по чл.426 ал.1 ГПК за започване на изпълнение се проверява от съдебния изпълнител по реда на чл.129 ГПК, като евентуална нередовност на молбата по чл.426 ал.1 ГПК, каквато в случая обаче не е налице, противно на оплакванията в жалбата, не съставлява основание за спиране на принудителното изпълнение, а само и единствено основание за оставяне на нередовна молба по чл.426 ал.1 ГПК без движение. Неоснователно е и оплакването в жалбата за нищожност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, поради липса на мотиви. Обжалваният акт на ДСИ по чл.435 ал.2 т.6 пр.1 ГПК, с който е отказано спиране на принудителното изпълнение, е надлежно мотивиран от съдебния изпълнител с посочването, че не са налице основанията за спиране на изп.д.№299/2023г. по описа на СИС при ВТРС, визирани в чл.432 ал.1 ГПК, и че СИ не е компетентен да проверява валидността на изпълнителното основание.

По изложените съображения и доколкото не са налице основания за спиране на изпълнението, сред визираните в чл.432 ал.1 ГПК, в частност не е налице твърдяното от длъжника основание по чл.432 ал.1 т.7 ГПК, жалбата с правно основание чл.435 ал.2 т.6 пр.1 ГПК се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Г. В. В. , с ЕГН **********, в качеството му на длъжник по ИД №299/2023г. по описа на СИС при РС – Велико Търново, против Разпореждане от 29.11.2023г. на ДСИ, постановено по ИД №299/2023г. по описа на СИС при ВТРС, с което е отказано от ДСИ спиране на принудителното изпълнение по ИД №299/2023г. по описа на СИС при ВТРС на основание чл.432 ал.1 т.7 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на ДСИ при ВТРС 3 за прилагане по изп. дело №299/2023г. по описа на СИС при ВТРС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4