Определение № 1704 от 19.03.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1704 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120100069 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от А.

Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.В., ул.“***“ №* против А. К. Т. с ЕГН **********, адрес: **** с която се иска предоставите на ищеца упражняването на родителските права върху детето Д. А. Т. с ЕГН **********, като на ответницата се определи режим на личен контакт с детето, определите местоживеенето на детето по местоживеене на бащата и осъждане на ответницата да заплаща на детето, чрез бащата издръжка в размер на 300 лв. месечно.

С писмения си отговор ответницата е направила възражение за липса на международна компетентност на българския съд да се произнесе по въпросите, свързани с родителската отговорност и касаещи роденото от брака на страните дете, което твърди че има обичайно местопребиваване на територията на Федерална република Германия.

Съдът като прецени материалите по делото и закона, прие от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателствени средства се установява, че страните са сключили граждански брак на 07.09.2008г. в гр.*** . От него имат родени две деца – Д. А. Т. и В. А.

Т.. На 16.04.2019г. цялото семейство е заминало за Германия, където са се установили за постоянно. Впоследствие отношенията между съпрузите с а се влошили и от 15.08.2021г. двамата са във фактическа раздяла. Бракът им е прекратен с Решение № 708 от 09.04.2024 г. по гр .д. 1757/2023 г. по описа на БРС. От повече от пет години и двете деца живеят и ходят на училище в Германия. Българските съдилища няколко пъти са били сезирани с искания по чл. 127, ал. 2 СК, като във всяко едно производство съдът е обявявал, че не е компетентен да се произнесе, поради липсата на международна 1 компетентност. Не са налице нито твърдения нито доказателства обичайното местопребиваване на детето Д. Т. да се променило през изминалия период от време. Напротив в представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства детето заявява, че към настоящия момент пребивава в Германия.

Трайното фактическо местопребиваване на децата в друга държавачленка на ЕС определя наличието на международен елемент при разглеждане на отношенията за упражняването на родителските права и приложение следва да намери Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 Юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (за краткост Регламента) , който определя международната компетентност по делата за родителската отговорност между съдилищата на държавите членки на ЕС.

Съгласно чл.2, т.7 от Регламента, понятието “родителска отговорност“ включва всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на действащо споразумение. Терминът включва упражняването на родителските права и правото на лични отношения с детето и издръжката, които са в предмета на сезиращата съда искова молба.

Съгласно чл.7 от Регламента, съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. В чл.8 – 12 са уредени изключенията от общото правило, като са посочени случаите, в които компетентни могат да бъдат съдилищата на държава членка, различна от тази, в която е обичайното местопребиваване на детето, или случаите, когато обичайното местопребиваване на детето не може да бъде установено.

В случая, от представените по делото доказателства се установява, че обичайното местопребиваване Д. А. Т. е в Федерална Република Германия.

Видно е, че до момента на влизането си в Република България на двете деца, заедно с майката и бащата, на 26.10.2022 г., всички те са формирали център на своите интереси именно в ФР Германия. В последните шест години, страните по делото не спорят, че децата им са живели в Германия. Там страните са полагали труд, живели в общо жилище до момента на фактическата си раздяла. Децата са били интегрирани в социална среда, като са посещавали и посещават училище в тази страна. Като цяло се установява, че присъствието на децата в Република България след 26.10.2022 г. е с временен характер, предвид и фактът, че към настоящия момент децата са във ФР Германия. По тези съображения се налага заключението, че обичайното местопребиваване на децата е във Федерална Република Германия, поради което са налага да се разгледа възможността да се приложи някоя от хипотезите, уредени в чл.8 – 11 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 Юни 2019 година. В случая не е налице хипотезата на чл. 8 от регламента, доколкото не се касае до правомерно отвеждане на децата при съобразяване на спецификата на този термин, 2 разгледан в практиката на СЕС, още повече че децата не са придобили обичайно местопребиваване в Република България. Не би могло да се приеме и, че може да намери приложение чл.9 от Регламента, доколкото не се касае до неправомерно отвеждане на децата. Чл. 10 от Регламента урежда т.нар. възможност за „избор на съд“, която хипотеза обаче изисква съгласието на страните по делото. В случая регламентът установява и презумпция, че при липса на възражение, е налице „мълчаливо съгласие“, но ответницата изрично е възразила делото да бъде гледано пред българския съд, с оглед на което не намира приложение посочената хипотеза.

С тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не е компетентен да разгледа исканията на А. Т. за местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката по отношение на детето Д. А. Т.. По тези искания следва да се произнесе съдът във Федерална Република Германия. Тъй като международната компетентност спада към подведомствеността на спора, наличието на която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса на основание чл. 15 вр. с чл. 130 ГПК, производството по делото следва да се прекрати.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България не притежават международна компетентност за разглеждане на исковата молба предявена от А. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: **** против А. К. Т. с ЕГН **********, адрес:**** бл.****, с която се иска предоставяне на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето Д. А. Т. с ЕГН **********, като на ответницата се определи режим на личен контакт с детето, определите местоживеенето на детето по местоживеене на бащата и осъждане на ответницата да заплаща на детето, чрез бащата издръжка в размер на 300 лв. месечно.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 69/2025 г. по описа на БРС.

Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3