Решение № 38 от 17.06.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Козлодуй, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Административно наказателно дело № 20241440200018 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. З. Д., ЕГН:********** от гр.Р., ул.„ Х.Б. „ №**, с която е обжалвал наказателно постановление №23-0288000672/12.12.2023г. на Началника на РУ – Козлодуй, упълномощен със Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

С наказателно постановление №23-0288-000672/12.12.2023г. на Началника на РУ – Козлодуй, упълномощен със Заповед рег.№8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на В. З. Д., ЕГН:********** от гр.Р., ул.„ Х.Б. „ №**, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева / петдесет лева / за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП за това, че на 16.11.2023г. в 11.40 часа, в гр.К., обл.В., по ул.” Г.Д. „, управлява лек автомобил марка „ Форд *** „, с ДКН:****, собственост на „ К.*** „ ЕООД, с Булстат ***, гр.Г., без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.

На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на жалбоподателя са отнети общо 10 точки.

С разпореждането за насрочване на делото от дата 26.01.2024г., съдията 1 докладчик е указал на наказващия орган да представи цялата административнонаказателна преписка в оригинал, свързана с издаването на обжалваното Наказателно постановление, съобразно с разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗАНН.

От РУ – Козлодуй и Дирекция „ Вътрешна сигурност „ МВР съдът е изискал справка, дали съществуват и ако съществуват, дали се съхраняват видео и звукозаписи от служебния автомобил и/или от боди камера на полицейските служители Б. Н. Л. и В. Б. В. по време на извършване на проверка на 16.11.2023г. на жалбоподателя в часовия период от 11.30 часа до 12.00 часа и ако съществуват такива записи и се съхраняват, същите да бъдат предоставени на удобен носител като доказателства по делото.

В съдебното заседание, жалбоподателя не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание са разпитани полицейските служители Б. Н. Л. – актосъставител и свидетеля В. Б. В..

От РУ на МВР – Козлодуй е постъпила административнонаказателната преписка.

От дирекциа „ Вътрешна сигурност „ на МВР е постъпило писмо вх.

№972/12.02.2024г., в което е отразено, че не са установени налични / преиндексирани / аудио и видеофайлове относно процесната проверка на жалбоподателя.Посочено е, че съгласно чл.11 от Организационно – технологични правила за работа с Автоматизираната информационна система „ Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол „, утвърдени с МЗ №8121з-140/08.02.2022г. / изменени и допълнени с МЗ №8121з276/11.03.2022г. / на министъра на вътрешните работи, всички файлове с видеоинформация от АИС ВОДПК се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента, като след изтичането на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване.

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

Актосъставителят Б. Л. работи в РУ – Козлодуй на длъжност „ полицай ООР „.На 16.11.2023г., около 11.40 часа, Л. заедно със своя колега В. В. били 2 на установъчен пункт на ул.” Г.Д. „ в гр.К., където изпълнявали служебните си задължения.Органите на реда спрели за проверка със стоп палка движещия се по ул.” Г.Д. „ лек автомобил марка „ Форд *** „, с ДКН:****, собственост на „ К.*** „ ЕООД, с Булстат ***, гр.Г. управляван от жалбоподателя, който бил без поставен обезопасителен колан.

За така констатираното нарушение на ЗДвП, св.Б. Л. съставил АУАН №985304/16.11.2023г. против жалбоподателя за това, че на 16.11.2023г. в 11.40 часа, в гр.К., обл.В., по ул.” Г.Д. „, управлява лек автомобил марка „ Форд *** „, с ДКН:****, собственост на „ К.*** „ ЕООД, с Булстат ***, гр.Г., без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения.

В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно постановление №23-0288-000672/12.12.2023г. на Началника на РУ – Козлодуй, упълномощен със Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

НП е било връчено на 08.01.2024г. лично на жалбоподателя.

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Също така жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

Видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от Б. Н. Л. – полица „ ООР „ при РУ - Козлодуй в присъствието на свидетеля очевидец на нарушението – В. Б. В..Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от 3 актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля, какъвто е и конкретния случай.Съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на извършване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се наказва с глоба в размер на 50.00 лева – чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В конкретния случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.Извършените от страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и НП нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, е доказано по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна.Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО.Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето и мястото на извършването му, както и авторството му.

Съдът счита, че нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателят е доказано със събраните по делото доказателства.От показанията на разпитаните по делото полицейски 4 служители се установява, че същите са възприели извършеното нарушение непосредствено.

В тази връзка свидетелят В. е категоричен, че в гр.К. на ул.” Г.Д. „, жалбоподателят като водач на процесния автомобил е управлявал същия без поставен обезопасителен колан по време на движение, като в тази връзка сочи, че е забелязал, че е без колан десет метра преди да спре, че е възприел, че жалбоподателя е без поставен обезопасителен колан докато същия е управлявал автомобила, преди да бъде спрян.Свидетелят Л. пък е възприел, че жалбоподателя е без обезопасителен колан, след като същият е бил спрян, че помни, че когато е отивал към предната част на автомобила, жалбоподателя е бил без обезопасителен колан.

Съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители – очевидци на деянието, включително и в частта им, в която св.В. сочи, че водачът е бил без обезопасителен колан по време на движение.Тези показания сами по себе си са последователни и непротиворечиви в хода на процеса.Съдът счита тази група гласни доказателства за безпристрастни и в достатъчна степен обективни.Показанията на тези двама свидетели не са изолирани от доказателствената маса и изцяло се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства.Съдът не намира причина да не кредитира показанията на полицейския служител В., които изпълнявайки служебните си задължения по никакъв начин не е заинтересован да посочи жалбоподателя Д. за водач на МПС, който по време на движение не използва обезопасителен колан.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недоказаност на извършеното нарушение и неговия автор.Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че същият е бил поставил обезопасителния колан, който откопчал, за да вземе документите от жабката на автомобила.Такива възражения жалбоподателят навежда едва с настоящата жалба, като липсва каквато и да е конкретика кое е наложило преди полицейските служители да приближат до автомобила му и да му поискат документите, същия да откопчае обезопасителния колан.

Също така, съдът приема административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, визирано в НП за виновно осъществено, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си 5 нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по – горе, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение по отношение на описаното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление по отношение на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.

В съответствие с изискванията на Наредба №1з-2539/17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно – наказващия орган в наказателното постановление отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

В случая не са налице обстоятелства, които да характеризират нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, и които да налагат приложението на тази норма, тъй като същото не се отличава като такова, с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид.Една от целите на ЗДвП е да се опази живота и здравето на участниците в движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци и да улесни предвижването им, поради което законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила.