Определение № 2547 от 17.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2547 гр. София, 17.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Христо Лазаров

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502180 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК , вр. чл. 64 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 3627/02.03.2026 г. на И. П. Т., ЕГН ********** и Д. Т. Т., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес – адв.

В. К., ***, кантора 102 срещу Определение № 85/20.01.2026 г., по гр.д. № 1049/2023 г., на БлОС, в частта, с която е оставено без уважение искането им за възстановяване на срок за подаване на отговор по делото, в хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК.

Частните въззивници навеждат, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че в рамките на предоставения срок, назначеният им особен представител не е депозирал отговор на исковата молба и не е предприел други действия, гарантиращи правото им на защита, поради което е допуснато настъпване на неблагоприятни за тях последици.

Вредните последици на жалбоподателите били затвърдени и от отказа на съда да постанови повторно връчване на исковата молба на упълномощия техен адвокат. По същество молят за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото с указания да бъде възстановен срока за отговор и за връчване на екземпляр на упълномощения техен представител.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, насрещната страна „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, депозира отговор вх. № 11361/02.07.2026 г., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че назначаването на особен представител е механизъм за осигуряване на защита, а не основание за автоматично възстановяване на срок. Счита, че възприемането на тезата на жалбоподателите би довело до възможност всяка страна, на която е бил назначен особен представител, в следващ момент явявайки се лично или чрез упълномощен адвокат да поиска делото да бъде върнато във фазата на връчване на исковата молба. Излага, че последващото упълномощаване на адвокат при назначен особен представител не е основание за ново връчване на исковата молба и предоставяне на нов срок за отговор. Отделно сочи, че не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК, 1 тъй като жалбоподателите не са въвели особени непредвидени обстоятелства, а оплакванията им са насочени към поведението на назначения особен представител и отказа на съда да извърши ново връчване на исковата молба.

По същество моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на определението на жалбоподателите на 24.02.2026 г., от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

В хода на производството по гр.д. 1049/2023 г., на БлОС, 2 с., след провеждане на процедурата на чл. 47 ГПК, в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на ответниците Ив. Т. и Д. Т. е назначен особен представител, който в границите на срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

С молба вх. № 19800/22.12.2025 г.отв. Ив. Т. и Д. Т., чрез упълномощения представител адв. К. отправили искане за възстановяване на срока за отговор, на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК. Искането е мотивирано с установени по делото обстоятелства, че съобщението до назначения им особен представител било връчено при отказ и отговор на исковата молба от тяхно име не е бил подаван. По този начин били лишени от възможността да подадат отговор, да изразят становище, да направят възражения и да ангажират доказателства. С молбата е представено доказателство за надлежно учредяване на представителна власт на адв. К..

С атакуваното Определение № 85/20.01.2026 г., съдът оставил без уважение искането на ответниците за възстановяване на срока за отговор.

Произнасянето е обосновано с мотиви, че не са налице предпоставките на чл.

64, ал. 2 ГПК, а изложените от ответниците твърдяни обстоятелства не попадат в посочената хипотеза.

Произнасянето не преценява като правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, когато страната е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, тя може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В ал. 3 от посочения текст пък е уреден срокът за подаване на тази молба - едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая молбата за възстановяване на срок е подадена на 22.12.2025 г., преди на жалбоподателите да са били връчвани книжа, които да могат да бъдат възприети като такива за пропускане на срок. Поради което се налага извода, че срокът за подаване на молба за възстановяване на срока за предявяване на вземанията не е започнал да тече за молителите, поради което същата се явява допустима.

Безспорно е, че в закона не се съдържа дефиниция на термина „особени непредвидени обстоятелства”, но съдебната практика константно се придържа към разбирането, че това могат да бъдат само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно, изненадващо и са непреодолими, да не са краткотрайни, а да продължават почти през целия период на срока и да бъдат единствената причина за пропускането му, като доказването както на наличието им, така и на техния характер е в тежест на страната, която е отправила искането за 2 възстановяване на срока. (така Определение № 9/12.01.2011 г., по ч.гр.д. № 518/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, Определение № 11/05.01.2012 г., по ч.гр.д. № 719/2011 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 707/23.07.2012 г., по ч.т.д. № 501/2012 г., на ВКС, ІІ ТО, Определение № 340/16.07.2013 г., по ч.гр.д. № 2507/2013 г. на ВКС, І ГО и цитираната в него съдебна практика по въпроса, Определение № 15/17.01.2017 г., по ч.гр.д. № 61/2017 г., на ВКС, I ГО).

Необходимо е особените непредвидени обстоятелства обективно да са лишили страната от възможността в срок да упражни предоставеното й от закона процесуално право (така Определение № 40/12.02.2018 г., по ч.гр.д. № 337/2018 г., на ВКС, I ГО).

В случая обстоятелствата изложени от жалбоподателите, които са счетени от тях като основание за възстановяването на срока, касаят поведението на назначеният им особен представител, който в границите на срока по чл. 131 ГПК не депозирал отговор на исковата молба. Неподаването на отговор, обаче не може да бъде квалифицирано като обстоятелство, което е особено и непредвидено и, което да е единствена причина жалбоподателите да пропуснат срока за отговор, какъвто смисъл е вложена в законовата разпоредба. Само по себе си неподаването на отговор не би могло да бъде квалифицирано и като обстоятелство, което да е възникнало внезапно и да е непреодолимо за частните въззивници. Особеният представител има права и задължения идентични с редовно упълномощения адвокат, при което последиците от всички действия, респ. бездействия, извършени от представителя, настъпват в патримониума на представлявания. По тази причина и пропускането на срока следва да се дължи на „външни“ обстоятелства, каквито в случая не се сочат и не се установяват от жалбоподателите. Поради което искането се преценява като неоснователно.

Отделно от изложеното, съобразно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ГПК, едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока. Единствено ако пропуснатия срок касае внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. Следователно дори и срокът за отговор да бъде възстановен, съдът не постановява ново връчване на исковата молба и нов срок за отговор.

Отговорът следва да бъде представен пред съда, едновременно с молбата за възстановяване на срок. В случая, с молбата по чл. 64 ГПК частните въззивници не са представили отговора на исковата молба, срокът за подаване на който твърдят да са пропуснали, поради което и искането е неоснователно и на това основание.

В заключение постановеното от първоинстанционния съд определение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 85/20.01.2026 г., по гр.д. № 1049/2023 г., на БлОС, в частта, с която е оставено без уважение искането на И. П. Т., ЕГН ********** и Д. Т. Т., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес – адв. В. К., ***, кантора 102, за възстановяване на срок за подаване на отговор по делото, в хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, с касационна 3 жалба подадена в 1-седмичен срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4