Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2087 от 05.12.2018, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 5937/2017
Вид
Определение № 2087
Подписан
05.12.2018
Състав
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ КАРАНИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

П

Р О Т О К О Л

ГОДИНА 2018 ГРАД ВАРНА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ СЪСТАВ

На пети декември 2018 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

П. КАРАНИКОЛОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. П.Н.

2. А.Р.

СЕКРЕТАР: ПЕТРАНКА ПЕТРОВА

ПРОКУРОР: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя НОХД № 5937 по описа на втори състав за 2017 година.

На именното повикване в 09,00 часа се явиха:

----------------------------------------------------------

ВРП, уведомена от предходно с.з., представлява се от прокурор Атанасов.

ПОДС. К.Г.М., уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. И.А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ПОДС. Й.К.Й., уведомен от предходно с.з., явява се лично.

ПОДС. А.Д.Г., уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ОЩЕТЕНО

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ МИТНИЦА ВАРНА, редовно призовани, не изпращат представител.

В залата се явява адв. П.Н. ***, определен за служебен защитник на подсъдимия Й.Й..

ПОДС. Й.: Желая да ми бъде назначен служебен защитник.

СЪДЪТ, като взе предвид, че подсъдимият желае да има защитник, но няма възможност да упълномощи адвокат и интересите на правосъдието налагат това, намира, че съгласно разпоредбите на чл. 94 ал. 1 от НПК и чл.25 ал. 1 вр.чл.23, ал.1 от ЗПП на подсъдимия следва да бъде назначен служебен защитник, а именно определения от АК – Варна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. П.Н. *** за служебен защитник на подс. Й.Й..

ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че няма процесуални пречки и моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС Й.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки даване ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в съдебната зала, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО

ЗАСЕДАНИЕ

На осн. чл. 272 от НПК председателят провери самоличността на подсъдимите.

ПОДС. К.Г.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.

ПОДС. Й.К.Й., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.

ПОДС. А.Д.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.

На осн. чл.272 ал.4 Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че са връчени на подс. М. на 28.05.2018 г., на подс. Й. на 19.04.2018 г., на подс. Г. на 20.04.2018 г. и на пострадалото лице на 19.04.2018 г.

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. А.: Нямаме искания за отводи.

АДВ. Н.: Нямаме искания за отводи.

АДВ. Г.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. М.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. Й.: Нямаме искания за отводи.

АДВ. Г.: Нямаме искания за отводи.

Съдът изслушва становищата на прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.

По чл.248 ал.1 т.1 от НПК

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н съдия, считам, че делото е подсъдно на РС-Варна, от гледна точка на териториалната компетентност, тъй като престъплението е извършено в гр. Варна и от гледна точка на материалната компетентност на Районен съд, доколкото се касае за престъпление по чл. 202 ал.

2 вр. чл. 26 от НК. Считам, че няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

В хода на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, доколкото още от първия момент обвиняемите са ползвали адвокатска защита, която е била адекватна и е защитавала в достатъчна степен техните интереси. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, доколкото не се касае до компетентност на Военен съд или на специализиран съд.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, доколкото не става въпрос за факти от личния живот на подсъдимите, няма основания за привличане на резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Защитата е задължителна в производството по глава ХХVІІ от НПК. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник.

По отношение взетите мерки за процесуална принуда, към настоящия момент подсъдимите са без такива и предвид тяхното коректно процесуално поведение и явяването на всички съдебни заседания, не следва да бъдат налагани мерки за процесуална принуда. Нямам искания за събиране на нови доказателствата. По повод насрочване на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват, видно от присъствието в съдебна зала е, че всички лица, чието присъствие е задължително са тук, а по отношение на Митница Варна, присъствието не е задължително.

АДВ. А.: Аз също считам, че делото е подсъдно на РС-Варна. След като е отпаднало обвинението по чл. 282 от НК и преди в предходен процес, въпросът за подсъдността е бил решен от мисля Апелативен съд - Варна.

На второ място, има ли основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. По начина, по който са изложени в настоящия момент обвинителните факти и анализа им, аз считам, че самото наказателно производство следва да бъде прекратено, доколкото не става ясно съществува ли наистина според обвинителната теза, съществува ли наистина и в какво се състои присвояването на някакви вещи. За да имаме такъв компонент в обвинителната теза, следва да е ясно чии са тези вещи, от кого са присвоени. Това липсва в обвинителния акт и не е имало в нито един момент анализ всъщност чии вещи са присвоени. Видимо това не са държавни вещи, защото митото и данъците върху тях са изцяло платени и те са собственост на вносителя. След като вносителят е направил изявление, че се дезинтересира от тяхното притежание, единственият разпоредител с тях остава маркопритежателя. В тази съвкупност не става ясно от кого те са присвоени, дори и да бяха присвоени.

Тази празнота в обвинителната теза създава несигурност в защитата, поради което считам, че на първо място няма извършено престъпление в този смисъл и делото следва да се прекрати изцяло в наказателната му фаза, а евентуално по точка 3 от чл. 248 от НПК считам, че е допуснато на ДП съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на обвиняемите и то се състои не само в това, което току що изложих, а и в следното. Обвинителния акт възпроизвежда предходни обвинителни актове, независимо от това, че въззивния съд изрично е указал какво трябва да бъде съобразено. Така например в ОА са описани артикули, които следва да бъдат част от престъпното деяние, докато едновременно с това изрично се ограничава престъпното деяние върху артикули, придобити в съвкупност по митнически манифест 59. Твърдим, че в митнически манифест 59 липсва какъвто и да било артикул от тези, каквито са описани в ОА.