Решение № 167 от 25.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Сливен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. П.а - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело № 20252230104389 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл.128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение на длъжност старши учител, прекратено със Заповед № РД-06-967/25.07.2023 година, считано от 04.08.2023 година, на основание чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че ищецът е синдикален член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, който е страна по КТД с училището - работодател.

С допълнително споразумение № РД-06-95/04.07.2023 година е увеличено основното месечно трудово възнаграждение в размер на 2525,60 лева. С влизането в сила на посочената заповед на Директора на училището е изплатено на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 31, ал.1, т. 2 от КТД за системата на народната просвета, действащ от 06.12.2022 година, обезщетение от 11 БРЗ в размер на 28166,60 лева. На основание чл. 224, ал.1 от КТ е платено и обезщетение в размер 3535,97 лева за неизползван платен годишен 1 отпуск от 29 работни дни за 2023 година.Минималната основна заплата за длъжността „учител“ е определена в размер на 1763 лева с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 година за нормиране и заплащане на труда /обв. ДВ бр.75/01.09.2023 година/.

С влизането в сила на Закона за държавния бюджет /ЗДБ/ (обн. ДВ., бр.

66/01.08.2023 година) предвиденото увеличение е със задна дата и има придадено обратно действие на нормата и считано от 01.01.2023 година се дължи обезщетение в размера на направеното увеличение върху размера на месечното възнаграждение, което увеличение рефлектира и върху другите обезщетения, изчислявани върху брутното месечно възнаграждение за последния цял месец от правоотношението, както и заедно с лихвите върху общата сума. На база на тези разпоредби всички лица, които са били в трудово правоотношение от 01.01.2023 година до 01.08.2023 година и са им прекратени трудовите договори на посоченото основание - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, им се дължи заплащане на увеличение на трудовото възнаграждение. Ищецът се ползва от увеличението на работната заплата, въведено със задна дата, независимо че към фактическото обнародване на ЗДБ, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 година за нормиране и заплащане на труда и подписването на Анекс, Заповед № РД-06-967/25.07.2023 година е била постановена. Към датата на подписване на Анекса към КТД, ищецът не е имал качеството работник, но Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4 за нормиране и заплащане на труда, дава възможност да се заплати увеличението, което касае и заетите по трудово правоотношение преди подписването на анекса към КТД, тъй като ищецът има качеството на „заето лице“ по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Анекса към КТД. На ищеца са изплатени дължимите трудовите възнаграждения, обезщетението за придобито право на пенсия и продължителна работа повече от 10 години при същия работодател, за неизползван платен годишен отпуск в размер преди актуализацията на работната заплата за 2023 година, когато му е прекратено правоотношението.

На ищеца не са платени допълнително възникналите разлики по тези обезщетения след 01.08.2023 година. На ищеца се дължи разликата до увеличения размер на работната му заплата за посочения период и изплащане на обезщетения за разликата върху полагаемия се и неползван платен годишен отпуск за претендирания период.

2

От съда се иска да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9104,34 лева, представляваща:

- сума в размер на 2525,60 лева, явяваща се като разлика между изплатеното обезщетение за придобито право на пенсия и дължимото се такова за шест месеца съобразно базата на определянето по размера на работните заплати, на основание чл. 128, т.2 КТ;

- сума в размер на 4190,01 лева, на основание чл. 223, ал. 3 от КТ, представляваща разликата между изплатеното обезщетение за придобито право на пенсия и дължимото се такова съобразно базата на определянето по размера на работните заплати;

- сума в размер на 824,91 лева, разликата между изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимото се такова съобразно базата на определянето по размера на работните заплати на основание чл. 224, ал. 2 КТ;

- сума в размер на 1563,82 лева, представляваща законната лихва от 04.08.2023 година до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху посочените суми от завеждане на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се излагат възражения и се изразява становище, касаещо недопустимост и неоснователност на предявените искови претенции.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник.

Исковете се поддържат изцяло по основание и в изменените им размери и се претендира за уважаването им.

Ответната страна се представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно установено, че са били в трудови правоотношения от 01.01.2023 година до 04.08.2023 година, когато правоотношението е прекратено, поради придобиване от страна на ищеца 3 право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като последният е заемал длъжността „старши учител“. Не се спори, че ищецът е бил член на КТ „Подкрепа“ в ответното ОУ „Елисавета Багряна“ Сливен, което е страна по КТД за системата на предучилищното и училищното образование, сключен на 06.12.2022 година с Министерството на образованието и науката. Не се спори, че на П. са заплатени обезщетения по чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 222, ал. 3 от КТ в размерите, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. С Анекс от 10.08.2023 година, страните по КТД от 06.12.2022 година са договорили изменение на текста на чл. 27 от КТД, регламентиращ размера на основните работни заплати, като в ал. 1 изрично е посочено, че „за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 година, както следва:…“. Предвиденото увеличение на индивидуалните основни работни заплати е 15%. Увеличението не е взето предвид при изплащането на трудовото възнаграждение и обезщетенията на ищцата за процесния период.

Дължимите на ищеца разлики от неплатено трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, както и мораторни лихви съвпадат по размер с претендираните след изменението на исковете.

Исковата молба е заведена на 02.10.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Съгласно Анекса от 10.08.2023 година, сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат, считано от 01.01.2023 година. По този начин е налице визираното в чл. 54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично 4 посочения начален момент. В случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на чл. 27 от КТД се прилага от 01.01.2023 година. Към този момент следва да се определи и кръгът на правоимащите лица. При това положение, съдът приема, че разпоредбата е приложима не само спрямо правоотношенията, съществуващи към момента на сключване на Анекса – 10.08.2023 година, а спрямо всички правоотношения, съществували към началния момент на приложение на новата разпоредба на чл. 27 от КТД – 01.01.2023 година. От тълкуването на Анекса и от законовата разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ не следва друг извод. В отношенията между страните се прилага КТД от 2022 година в редакцията на чл. 27 от 10.08.2023 година, поради изричното придаденото й обратно действие, считано от 01.01.2023 година. Тъй като ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното учебно заведение в периода от 01.01.2023 година до 04.08.2023 година, то спрямо неговото трудово възнаграждение в този период и спрямо обезщетенията, имащи за основа трудовото възнаграждение, се прилагат размерите, уговорени с Анекса от 10.08.2023 година. Следователно, ищецът е следвало да получи възнаграждение за процесния период в увеличения размер /15%, съгласно чл.

27, ал. 3, т. 2 от Анекса/, каквото не е изплатено в пълен размер. Претенцията за заплащане на увеличението в трудовото възнаграждение е основателна. На база увеличеното трудово възнаграждение следва да се изчислят и дължимите на ищеца обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ. Поради това и тези искови претенции за изплащане на дължимото върху тях увеличение, са основателни и доказани в пълния претендиран размер. Върху главниците, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Основателни са и трите акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава върху главниците. Касае се за парични задължения, отправена е покана до ответното учебно заведение за плащането им, която поставя ответника в забава, от който момент се дължи и обезщетението за забава – чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

По правилата на процеса следва ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС - Сливен държавна такса върху уважените искове в общ размер на 240,13 евро, както разноски за вещо лице в размер на 153,39 евро.

На ищеца следва да се присъдят разноските по делото в размер на 5 сумата 485,73 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОУ „ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА“ СЛИВЕН, ЕИК: 829095214, с адрес: гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ..........................., както следва:

- сумата 2 574,19 лева, представляваща неплатена част от брутно трудово възнаграждение /без приспаднати данък и други удръжки/ за периода от от 01.01.2023 година до 04.08.2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.10.2025 година до окончателното изплащане, както и сумата 767,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2023 година до 02.10.2025 година;

- сумата 4 167,24 лева, представляваща неплатена част от брутно обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.10.2025 година до окончателното изплащане, както и сумата 1 242,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2023 година до 02.10.2025 година;

- сумата 523,26 лева, представляваща неплатена част от брутно обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.10.2025 година до окончателното изплащане, както и сумата 156,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2023 година до 02.10.2025 година;

- сумата 485,73 евро, представляваща разноски по делото.