Определение № 38648 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38648 гр. С, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110129351 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А Б Б Е чрез юрк. Ц., срещу Г. Н. И., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 809/2026 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево. Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от заповедния съд указание с определение от 28.09.2026 г. по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство и при извършена самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, настоящият съдебен състав приема същите за недопустими. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, т.е. изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК , съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай от приложеното електронно заповедно производство се установява, че са налице данни, че длъжникът е с различни адреси – от една страна изрично посоченият от заявителя в заявлението по чл. 410 ГПК адрес (посочен и в исковата молба като адрес на ответника), който е записан и в издадената заповед по чл. 410 ГПК, а и в договора за потребителски кредит – гр. С, ж.к. М п, бл. ***********, а от друга страна отразеният в справката от НБДН постоянен и настоящ адрес - гр. С, ж.к. „В“, ул. ******* (ОБЕЛЯ) 7А.

Установява се, че длъжникът е търсен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, на който не е открит и връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК, като надлежно е отразил в съобщението, че „по сведения на Е Г.ева – живуща от адреса, лицето не живее на адреса“. Същевременно длъжникът е 1 търсен и на другия адрес, на който също не е открит, поради което връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК, като е отразил в съобщението, че „не успях да получа сведение“ (дали лицето живее на адреса). Ето защо не може да се приеме, че връчителят е събрал данни по надлежния ред дали длъжникът живее или не на посочения в заявлението по чл. 410 ГПК и в договора за кредит адрес (гр. С, ж.к. М п, бл. ***********) – липсва такова отразяване в съобщението, в съответствие с изискването на закона (чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК).

В случая, макар по отношение на регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника да са събрани данни, че същият не живее там, такива данни липсват по отношение на другия известен по делото адрес. По отношение на последния връчителят е удостоверил единствено, че не е успял да получи сведения дали длъжникът живее на адреса, което не е равнозначно на събрани данни, че същият не живее там.

При наличието на данни за повече от един адрес на длъжника, за да се приеме осъществяването на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, не е достатъчно да е установено, че длъжникът не живее на един от тези адреси, при положение че по отношение на другия известен адрес липсват данни в тази насока. Необходимо е да са извършени съответните проверки и да са събрани данни, позволяващи да се направи извод, че длъжникът не живее на нито един от известните по делото адреси, като източникът на тези данни бъде надлежно посочен в съобщението. Само по този начин може да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за прилагане на специалния ред за връчване и за настъпване на предвидените в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК последици.

В случая липсата на сведения относно това дали длъжникът живее на адреса в ж.к. „М п“ не позволява да се направи извод, че спрямо него са изпълнени изискванията на чл. 47 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Обстоятелството, че на регистрирания постоянен и настоящ адрес длъжникът не е открит и по сведения на посоченото лице не живее там, не е достатъчно, за да обоснове извода, че са налице законовите предпоставки за даване на указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК, след като остава неизяснено дали същият живее на другия известен адрес.

Ето защо следва да се приеме, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, заповедният съд следва да бъде уведомен за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 29351/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми 2 заповедният съд по ч.гр.дело № 809/2026 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3