Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19933 от 04.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3166/2023
Вид
Решение № 19933
Подписан
04.12.2023
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 19933 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110103166 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [******] ЕАД, ЕИК [******], срещу К. Ф. К., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 25.08.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №37595/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [******], аб. № [******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Искането е за уважаване на предявените искове за пълните им размери.

Ответникът оспорва исковете, като счита, че претенциите на ищеца са допустими, но неоснователни по размер. Заявява, че отопляемият обем на имота му е по-малък от 150 куб.м. Съгласно отговора същият възлизал на 115,05 куб.м. Заявява, че е подавал възражения срещу изравнителните сметки, но същите не са били взети предвид от ищеца и [******]. Моли за отхвърляне на исковете.

1

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

За общоизвестни, безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото съдът е отделил на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [******], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че същият е бил топлоснабден, че услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата в режим на ЕС е извършвана от третото лице помагач [******].

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия имот.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била 2 с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.

№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.

Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

По делото са представени протокол от проведено на 30.09.2001 г. общо събрание на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с [******], както и договор № 10227/12.10.2001 г. с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата 3 инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [******]. През исковия период съгласно заключението на СТЕ е осигуряван достъп до уредите в имота за извършване на отчет. В апартамента е имало четири бр. отоплителни тела, с монтирани на тях 4 бр. разпределители. Не е начисляване топлинна енергия за подгряване на вода в имота. Начислената топлинна енергия, отдадена за сградната инсталация е изчислявана по нормативноустановена формула на база отопляем обем на имота в обем 150 куб.м. За периода не е била начислявана такса мощност. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че ищецът е извършил дяловото разпределение за периода в съответствие с Методиката, приложение към Наредба № I6-334 за топлоснабдяването. Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия за периода експертът е посочил, че възлизат на сумата от 1689,01 лева, от които сумата от 279,70 лева са начислени за енергията, отдадена от сградната инсталация, изчислена на база отопляем обем на жилището на ответника 150 куб.м. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал метрологични проверки на 13.08.2018 г. и на 28.06.2021 г., с оглед което и съдът приема, че през процесния период същия е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ. Съгласно заключението действителният отопляем обем на имота на ответника възлиза на 137,38 куб.м. и същият е сбор от обема на следните помещения: хол – 46,80 куб.м., стая – 35,36 куб.м., кухня – 30.16 куб.м., баня – 5,46 куб.м., клозет – 3,04 куб.м. и антре 16,56 куб.м.

По отношение на възраженията, че незаконосъобразно е начислявана ТЕ, отдадена от сградната инсталация:

С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна 4 енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, дори индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.