Решение № 270 от 27.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500287 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 43/28.02.2023г. по гр.д. № 397/2022 г. Окръжен съд – Ловеч е отхвърлил предявеният от Г. Т. Т., ЕГН **********, с адрес с. Баховица, община Ловеч, ********** срещу В. Т. Т., ЕГН **********, със същия адрес, иск с правно основание с чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 38 994 лв., представляваща съответна на наследствения дял на ищеца от наследството, оставено от неговата майка Т. В. Т.а, ЕГН **********, починала на 26.02.2020г. в с. Баховица, формиран от продажната цена на недвижим имот нейна лична собственост, като получена без основание, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на дълга, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявения от Г. Т. Т. срещу В. Т. Т., в условията на евентуалност, иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 38 994 лв., представляваща съответна на наследствения дял на ищеца от наследството, оставено от неговата майка Т. В. Т.а, ЕГН **********, починала на 26.02.2020г. в с. Баховица, формиран от продажната цена на недвижим имот нейна лична собственост, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на дълга, като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, възлагайки ги в тежест на ищеца.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Г. Т. Т., чрез процесуалния му представител по пълномощие – адвокат А. И., в която са изложени съображения за 1 неговата неправилност поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Жалбоподателят счита, че направените от съда правни изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства. Намира за неправилен извода на съда за наличие на основание за получаване на процесната сума от ответника като дарение от неговата майка, като излязъл извън рамката на спора с оглед заявените от ответника възражения, доколкото същият никъде в отговора на исковата молба не твърдял сумата да му е била дарена, а единствено, че е преведена по банковата му сметка от купувача по сделката по нареждане на продавача. Поддържа, че е налице начална липса на основание ответникът да получи процесната сума, тъй като към момента на даването не било установено да е съществувало валидно правоотношение между него и наследодателката им, оправдаващо разместването на блага от патримониума на единия в този на другия, поради което ответникът не е имал основание да я задържи. По отношение възражението на ответника, че продажната цена му се следвала, тъй като е полагал грижи за родителите им, поддържа, че такива са били полагани и от него, с когото същите живели до смъртта си в едно домакинство. Освен това се касаело до изпълнение на нравствен дълг и не можело да се търси връщането му под финансова форма. Счита, че сумата от продажбата на имота била част от наследствената маса на майка им и при липса на основание ответникът да я задържи, тя следвало да бъде разделена поравно между страните. Изразява несъгласие с приетото от съда, че за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД е необходимо процесната сума да е била налична към датата на откриване на наследството и съответно да е част от наследствената маса. Счита, че сумата се е следвала на майка му, а след смъртта й – на нейните наследници, но задържайки я, ответникът се е обогатил неоснователно с половината от нея, равняваща се на наследствения дял на неговия брат. Прави искане за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Т. Т. е подал отговор, в който заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу обжалвания акт, като развива подробни съображения в тази насока. Моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство

С Решение № 11/15.01.2024г. по в.гр.д. № 276/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционното решение е обезсилено в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. Т. Т. срещу В. Т. Т. иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и е потвърдено в частта, в която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

С Решение № 295/04.06.2025г. по гр.д. № 2937/2024г. на Върховния касационен съд е отменено постановеното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

В проведеното при повторно разглеждане на делото от въззивния съд съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адвокат А. И., поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Излага подробни фактически и правни съображения в подкрепа на доводите си в писмена защита. Поддържа претенцията си за разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, представлявана от процесуалния си представител – адвокат Ц. К., оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора на същата съображения за нейната неоснователност, развити подробно и в писмена защита. Моли обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да бъде потвърден. Поддържа искането си за разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен 2 е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Окръжен съд – Ловеч е било образувано по искова молба на Г. Т.

Т. срещу В. Т. Т., в която са изложени твърдения, че страните са братя и законни наследници на своите родители Т. Т. Т., починал на 04.08.2002г. и Т. В. Т.а, починала на 26.01.2020г. Сочи се, че на 20.10.2017г. последната се разпоредила със свой собствен недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 6 499 кв.м. и начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, находящ се в гр. Ловеч, местност Тележене, в полза на „Месокомбинат – Ловеч“ АД чрез правна сделка – покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 187, том 4, нот. дело № 475/ 2017г. В същия акт било удостоверено, че продажната цена на имота – в размер на сумата от 77 988 лв., е получена от продавача по сметка на сина й В. Т. Т. в „ЦКБ“ АД. Твърди се, че е налице начални липса на основание ответникът да получи тази сума поради това, че не е страна по сделката, не е действал като пълномощник на своята майка и поради липсата на валидно правоотношение между тях двамата. Твърди, че ответникът не е имал основание да задържи ½ от получената от него продажна цена, следваща се на ищеца, като наследима по закон от майка му след настъпване на нейната смърт, като по този начин се е обогатил със същата. Направено е искане за осъждане на ответника, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да му заплати сумата от 38 994 лв., представляваща съответна на наследствения дял на ищеца от наследството, оставено от неговата майка Т. В. Т.а, формиран от продажната цена на недвижим имот нейна лична собственост, като получена при начална липса на основание, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане и при условията на евентуалност да му заплати същата сума, с която се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, на основание чл.59 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника В. Т.

Т., в който същият заема становище за недопустимост на главния иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, като оспорва ищецът да е носител на кондикционното право, заявено с този иск. Счита, че получаването на материалните блага следва да е станало пряко между страните по кондикционното правоотношение, т.е. преминаване на имущество от патримониума на ищеца в патримониума на ответника, каквото в случая не е налице. Оспорва претендираната парична сума да е част от наследството, оставено от тяхната майка, както и да се е обогатил със същата за сметка на ищеца. Не оспорва, че не е предал исковата сума на брат си, като твърди, че такава е била волята на тяхната майка и въпросът за даването й никога не е бил поставян от нея преди смъртта й. Твърди, че изключително той се е грижил за нея, ежедневно и с помощта на близките си /деца и внуци/, осигурявайки й храна, дърва за огрев, медикаменти. Заплатил със свои лични средства операция на тазобедрената става на баща си и поел разноските по погребението му, заплатил операция на очите на майка си. Излага твърдения за силна доверителна връзка с последната, както и че преди извършване на продажбата на имота, тя му казала, че за стореното за нея и баща му никога няма да може да му се отблагодари, поради което да разполага с преведената по сметката му продажна цена.

По нейно указание превел по 10 000 лв. на внуците й Т. и Г. за полаганите от тях за нея грижи, по нейна заръка изтеглил и дал по 1 000 лв. на правнуците й Ц. и Я., а част от средствата вложил в довършителни работи и ремонт на къщата, ремонт на помещението, в което тя живеела. Твърди, че в същото време ищецът и съпругата му се държали изключително зле и грубо с майка му, обиждали я, пренебрегвали нуждите й, липсвала каквато и да било грижа от тяхна страна към нея. Сочи, че със сумата от 3 500 лв., получена като първи паричен превод по сделката, били заплатени дължимите данъчни задължения за имота за период от пет години, което било необходимо с оглед снабдяване с данъчна оценка за имота, както и били заплатени разходи по снабдяване с други документи за целите на 3 сделката.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Безспорно е, че страните са братя, синове и законни наследници на Т. В. Т.а, починала на 26.02.2020г. Няма спор и се установява от приложения по делото Нотариален акт № 187, том 4, рег. № 4315, нот. дело № 475/2017г. на нотариус Ц. Л., че приживе същата продала свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, местността Тележене и представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 6 499 кв.м., с предназначение - незастроен имот за жилищни нужди, за сумата 77 988 лв. За тази сума в нотариалния акт е отразено, че продавачката я е получила по своя воля по сметка на сина си В. Т. Т.,разкрита в „ЦКБ“ АД, чрез два парични превода – в размер на 3 500 лв., платени на 12.10.2017г. /след сключване на предварителния договор/ и в размер на 74 488 лв., платени в деня на сделката – 20.10.2017 г. Не се спори, че така получената по личната сметка на ответника сума не е предадена на майка им до нейната смърт и ½ от нея не е предоставена от ответника на ищеца след смъртта й.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че постъпилата по личната банкова сметка на В. Т. парична сума от сделката е разходвана от титуляра на сметката. Видно от заключението, в деня на сделката същият е превел по друга своя сметка сумата от 50 000 лв., сумата от 10 000 лв. на дъщеря си Г. Т.а, сумата от 8 000 лв. на сина си Т. Т. и е изтеглил 5 000 лв. в брой. От преведената по другата сметка сума от 50 000 лв. е разходил 47 200 лв. чрез касови тегления. На 13.10.2017г. той е изтеглил сумата от 3 300 лв. от авансово заплатената на 12.10.2017г. част от продажна цена, както и е извършил референции през интернет общо за сумата от 200 лв. в периода 13.10.2017г. – 17.10.2017г.