Решение № 413 от 12.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Търговско дело № 20215300900651 по описа за 2021 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищците Е. Н. А., ЕГН **********, и Б. Ш. А., ЕГН **********, и двамата от гр. *********, със съд. адрес: гр. *********, чрез адв. С. А., са предявили срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД субективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на общо 360 000 лв. или по 180 000 лв. за всеки от тях, причинени вследствие смъртта при ПТП на **.**.**** г. в гр. ********, на тяхната дъщеря Н. Е. Р., ЕГН **********.

Твърдят, че са биологични родители на Н. Е. Р., родена на **.**.**** г. и въпреки, че ищецът Б. А. не я е припознал, двамата ищци живеели на семейни начала в общо домакинство и заедно отглеждали както дъщеря си Н., така и останалите си деца – Т., Г. и И.. На 01.08.2016 г. Н. сключила граждански брак с Ю.Й.Р.. и двамата заминали за гр. ****** където Ю. живеел и работил, като в началото на 2017 г. Н. очаквала да роди първото си дете.

На **.**.**** г. Н. се обадила на майка си Е. по телефона, като й съобщила, че заедно с Ю. отиват до болницата за преглед и консултация. До болницата те пътували с лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.№ ** **** **, 1 собственост на дядото на Ю., в който освен него и Н. пътувала и Н. П. А.. Тъй като родилният процес все още не бил започнал, Н. трябвало да се прибере в къщи. Около 13 часа управлявания от Ю. Р. лек автомобил „Фиат Улайс“ се движил по ул. *****, като Н. се намирала на задната седалка зад шофьора, а до нея седяла Н. А.. На кръстовището с ул. ******* и ул. ****** лекият автомобил „Фиат Улайс“, управляван от Ю. Р., извършил маневра „завой наляво“ без да спре и да се огледа, въпреки наличието на пътен знак 250 от германския Закон за движение по пътищата, и без да пропусне движещия се с предимство по главен път - ул. *******, автобус „ Evobus“ с рег.№ ***-****, управляван от германския гражданин Т. А. К., който бил подал ляв мигач, за да се включи в движението по ул. ******. Вследствие навлизането на лекия автомобил „Фиат Улайс“ по ул. ******* и отнемане на предимството на автобуса „Evobus“, рег.№ ***-****, между двете МПС настъпил сблъсък, въпреки че водачът на автобуса – Т. К., който се движил с около 40 км./час, се опитал да забави ход и да спре, но не успял. Автобусът блъснал лявата част на колата с лявата си предна част, като вследствие на удара колата се завъртяла на 180 градуса и се ударила във фасадата на дясната задна част на сградата на ул. ******* 10. Вследствие на удара, Н. Р., която се намирала в лекия автомобил в областта на основния удар, получила сериозни наранявания и въпреки проведената реанимация в болницата в гр. ******** починала, както и нероденото й дете.

Във връзка с настъпилото ПТП прокуратурата в гр. ********* провела предварително разследване по преписка № 25Js1518 срещу Ю. Р. по подозрение за убийство по небрежност, според § 222 от немския НК. С решение от 08.05.2017 г. процедурата по разследване е прекратена на основание чл. 153б, § 1 от немския НПК, одобрено от Окръжния съд – ****** като е прието, че обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на нероденото й дете, поради което е пряко засегнат от последиците на самото деяние, поради което е освободен от наказание.

В РБ е образувано паралелно производство по сл.д.№ 153/2019 г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП – Пловдив, в хода на която е установено извършеното от Ю. Р. деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, като наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.

1, т. 6 от НПК.

2

За МПС, управлявано на **.**.**** г. от виновния водач, е налице валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „Лев Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица с период на действие 27.01.2016 г. – 26.01.2017 г.

Проведена е извънсъдебна процедура, като ищците са заявили претенциите си пред застрахователя на 16.02.2021 г. със заявления вх.№№ 2317 и 2320, по които са образувани преписки по щети №№ ****-****-**-******/27.05.2021 и ****-****-**-**-****. Застрахователното дружество е предложило на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро за всеки от тях, с което те категорично не са съгласни.

Ищците твърдят, че в резултат на нелепата смърт на тяхната дъщеря Н. при процесното ПТП изпаднали в шок, сринали се психически, плачели неистово и нямали физически и психически сили да се справят с огромната мъка, която не е отшумяла и до днес. Започнали да приемат успокоителни медиК.ти за подобряване на съня, намаляване на емоционалния стрес и тревожност и за регулиране на раздразнителността. Вследствие на преживения стрес ищцата Е. отключила захарна болест, високи стойности на артериалното налягане, главоболие, тремор, тежест в гърдите, за които приема медиК.тозна терапия. Ищецът Б. реагирал с отключване на психотравма, изразяваща се в подтиснатост, депресия, тревожност и безсъние, повишено артериално налягане, тежест в гърдите. Дните и на двамата родители преминават в скръб, тъга и мъка по внезапно починалата им дъщеря Н. и нероденото им внуче. От раждането си до заминаването си през м. септември 2016 г. Н. е живяла в едно домакинство с родителите си, с които се разбирали добре, били взаимна подкрепа и опора един на друг. През няколкото месеца, през които била разделена с родителите си (м.09.2016 г. – **.**.**** г.) Н. ежедневно се чувала с тях по телефона, споделяли радостите и проблемите си и планували бъдещите си срещи и събития.

Ето защо, ищците молят съда да осъди ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да им заплати обезщетения за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени от смъртта на тяхната дъщеря Н. Р., вследствие на ПТП на **.**.**** г. в гр. ****** *******, в размер на 180 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането - **.**.**** г. до 3 окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства и експертизи.

Ответникът ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67А, ЕИК 121130788, със съд. адрес: гр. ***************, чрез адв. В. Д., е подал отговор, в който заявява, че предявените искове са допустими, но са неоснователни и ги оспорва изцяло по основание и по размер.

Счита, че ищецът Б. Ш. А. не попада в кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение в конкретния случай, тъй като не се установява формална родствена връзка с пострадалата Н. Р. и оспорва твърденията за биологично бащинство на същия. Счита, че не се установява визираното в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изключение от традиционната житейска привързаност между членовете на домакинството.

Евентуално счита, че следва да се приложи разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) относно размера на иска.

Наред с това заявява, че претендираните обезщетения за завишени по размер и противоречащи на принципа за справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Ако се вземат предвид размерите на МРЗ за страната през процесния период от 460 лв. и средния годишен общ доход на лицата за същия период от 5 540 лв., се установява, че претендираният размер на обезщетенията от 180 000 лв. за всеки от ищците е извън рамките на обезщетителния характер на тези плащания.

Твърди също, че починалата Н. от съвсем ранна възраст – ** г. се е отделила от родителите си, заживяла е в отделен дом и домакинство, създала е свое семейство и е заминала със съпруга си в чужбина, което е допринесло за известна редукция в близката връзка между родителите и дъщеря им.

Ето защо, счита предявените искове за неоснователни и моли да се отхвърлят частично, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения за това излага в отговора и в писмени бележки по съществото на спора, в които твърди, че прекият делинквент, пострадалата Н. и ищците имат обичайно местоприбиваване в чужбина, поради което в случая е приложимо немското материално право за извъндоговорни 4 задължения по Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г.

В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ДП № 153/2019 г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП – Пловдив и приетата съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице инж. В. Г. С., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че на **.**.**** г. в гр.

********, Ю. Р., бременната му съпруга Н. Р. и Н. П. А. пътували в лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.№ ** **** **, управляван от Ю. Р. по ул.

***** в посока от запад на изток. На кръстовището на ул. ******* и ул.

****** Ю. Р., при управлението на посочения по-горе лек автомобил, предприел маневра „завой наляво“ без да спре и да се огледа, въпреки наличието на пътен знак № 205 от германския Закон за движение по пътищата, предоставящ предимство на движещите МПС по ул. *******. По същото време по ул. ******* – главен път с предимство, се движил автобус „Евобус“ (Evobus) с рег.№ *** -****, управляван от германския гражданин Т.

А. К., който бил подал ляв мигач, за да се включи в движението по ул. ******.

Въпреки, че водачът на автобуса се опитал да забави ход и да спре чрез екстремно задействане на спирачната система на автобуса, между него и управлявания от Ю. Р. лек автомобил „Фиат Улайс“ настъпил удар, в резултат на което автобусът блъснал лявата странична част на лекия автомобил с лявата си предна част и вследствие на удара лекият автомобил се завъртял на 180 градуса, след което се ударил в дясната задна част на фасадата на сградата на ул. ******* № ** Непосредствено преди удара автобусът се движил с 40 км./час при разрешена максимална скорост от 50 км./час.

Водачът на лекия автомобил – Ю. Р. е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като възприеме движещия се по път с предимство автобус и го пропусне, след което да премине безопасно през кръстовището. Водачът на автобус „Евобус“ е реагирал с екстремно задействане на спирачната 5 система преди лекия автомобил да навлезне в кръстовището и е нямал техническа възможност при скорост от 40 км./час да предотврати произшествието.

От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е, че водачът на лекия автомобил – Ю. Р., е навлезнал в кръстовището и в коридора на автобус „Евобус“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

След сблъсъка бременната в деветия месец Н. Р., която пътувала на задната лява седалка в лекия автомобил, т.е. директно в областта на основния удар, получила сериозни наранявания в областта на главата и въпреки оказаната й медицинска помощ в болницата в гр. ****** малко по-късно починала, както и нероденото й дете.

От изготвената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М. К.

Б., която съдът възприема като компетентна, безпристрасно изготвена и неоспорена от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 24.02.2022 г., се установява, че в ДП № 153/2019 г. на ОСО при ОП – Пловдив липсва медицинска документация от болницата в гр.

********, на пострадалата Н. Е. Р., а и не е извършена аутопсия на същата.

Затова вещото лице приема, въз основа на материалите на немската полиция по преписката, че смъртта на Н. най-вероятно е причинена от тежка черепномозъчна травма, тъй като тя е седяла на задната седалка вляво на лекия автомобил, където е попаднал и удара от сблъсъка с автобуса. Налице е пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени от Н. при ПТП на **.**.**** г., и настъпилата на същата дата смърт на последната. ЧМТ е била причинена от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане със или върху такъв и е причинена при директен удар в областта на главата на пострадалата, получен при сблъсъка на автобуса в задната лява врата на лекия автомобил.