Решение № 285 от 31.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора И. Б. А. като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600602 по описа за 2025 година С присъда на Софийски градски съд /СпНС-закрит/ от 23.10.2024г.,постановена по н.о.х.д.

№2679/2016г.,подсъдимите С. К. С. и С. Л. Т. са признати за виновни за извършено престъпление по чл.143,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК,и оправдани по по-тежката квалификация по чл.143,ал.2,вр.чл.142,ал.2,т.8 от НК,като им е наложено наказание пробация,изразяваща се в следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично,и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.С присъдата подсъдимите С. К. С. и К. П. С. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.142,ал.2,т.2 и т.7,вр.ал.1 от НК,като им е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години,като същите са оправдани по квалификацията по чл.142,ал.2,т.8 от НК.Със същата присъда

Подс.К. П. С. е признат за виновен по обвинението по чл.339,ал.1 от НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца.На основание чл.23,ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия С. в размер на две години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.На основание чл.66,ал.1 от НК първостепенният съд е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на подс.С. К. С. за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата си СГС е признал подсъдимите С. К. С.,С. Л. Т.,К. П. С.,Й. Т. М. и С. С.

1

С. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.321,ал.3,т.2,вр.ал.2 от НК.

С атакуваната присъда първият съд е признал подс.С. С. за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдал същия по обвинението по чл.252,ал.2,вр.ал.1 от НК.

С присъдата си СГС е признал за невиновни и на основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимите С. С. и С. Т. по две повдигнати обвинения по чл.143,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.

С атакуваната присъда първият съд е признал подс.С. Т. за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдал същия по обвинението по чл.252,ал.2,вр.ал.1 от НК.Т. е бил признат за невиновен и оправдан и по повдигнато му обвинение по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК.

Със същата присъда подс.Й. Т. М. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото обвинение по чл.215,ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпила жалба от страна на защитника на подс.С. Л. Т.,адв.С.

М. с оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Основният довод е за несъставомерност на обвинението по чл.143,ал1 от НК.Също така се претендира за съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата,доколкото показанията на пострадалия съгласно тезата на обвинението свид.Т. не са достатъчни,за да бъде подс.Т. признат за виновен по повдигнатото му обвинение.В тази насока се оспорва и заключението на назначената по делото СППЕ на свид.М. Т..Прави се искане за отмяна на присъдата на СГС и за постановяване на нова присъда,по силата на която подс.С. Т. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.143,ал.1 от НК.

Срещу присъдата на СГС е постъпила въззивна жалба и от адв.Е. М.-защитник на подсъдимите С. К. С. и К. П. С..Изрично е посочено,че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна.Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на нова присъда,с която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвиненията срещу тях.Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.Друго искане е за намаляване на размера на наложеното на подсъдимите наказание.

Срещу присъдата на първостепенния съд са постъпили и бланкетни жалби от подсъдимите С. К. С. и К. П. С. с идентични искания като тези в жалбата на техния защитник.

В съдебно заседание защитникът на подс.С. С. поддържа депозираната въззивна жалба и допълнението към нея.Изтъква,че са налице процесуални пороци при формиране на вътрешното убеждение на първия съд.Не са взети предвид и обсъдени наличните противоречия в показанията на свид.М. Т.,дадени на досъдебното производство,и тези,дадени пред съда.Същото се отнася и до показанията на свид.В. С..Според защитника съдът е приложил различни критерии при сходна фактическа обстановка,като в единия 2 случай е признал за виновен подс.С. в извършването на престъпление по чл.143 от НК,а в другия случай подсъдимият е оправдан по аналогично обвинение.Прави се искане за постановяване на изцяло оправдателна присъда по отношение на подс.С. С.,или алтернативно-да бъде отменена проверяваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда.

Подс.С. поддържа изцяло заявената позиция на упълномощения си защитник,моли съда да постанови оправдателна присъда.

В съдебно заседание защитникът на подс.С. Л. Т. поддържа депозираната въззивна жалба и допълнението към нея.Защитата изрично поддържа,че обвинението по чл.143,ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.Липсват такива за физическа саморазправа или психическо насилие,упражнено спрямо свид.Т..Изрично се изтъква,че самият свидетел не сочи за упражнена принуда спрямо него на инкриминираната дата 16.01.2012г.Също така според защитата няма нито един разпитан по делото свидетел,който да удостоверява посещението на свид.Т. във фризьорски салон на посочената дата,както и в какво състояние е бил при евентуалното му посещение.Според защитника са налице съмнения за съпричастност на подс.С. Т. към инкриминираното деяние,но не и безспорни доказателства в тази посока.Прави се искане проверяваната присъда да бъде отменена и подс.Т. да бъде признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл.143,ал.1 от НК.

Подс.С. Т. поддържа заявеното от неговия защитник,моли съда да го признае за невиновен по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание защитникът на подс.К. С. поддържа депозираната въззивна жалба,като счита,че обвинението по чл.142 от НК не е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.Според защитата показанията на свид.М.Т. не издържат на проверката за достоверност.По отношение на обвинението по чл.339,ал.1 от НК ,защитникът също така счита същото за недоказано,доколкото по делото липсва нотариален акт,който да удостоверява,че подс.С. е собственик на имота,където са намерени и иззети инкриминираните боеприпаси.Защитата моли съда да отмени атакуваната присъда или да измени последната.

Подс.К. С. поддържа заявеното от защитника си,,моли съда да бъде оправдан.

Защитникът на подс.Й. М.,доколкото присъдата срещу М. е влязла в законна сила поради липса на съответен протест или жалба от частен обвинител,моли съда да уважи останалите въззивни жалби.

Подс.Й. М. поддържа позицията на защитника си,моли да остане оправдан.

Съдът,след като прецени изложените в жалбите и допълнението към тях доводи, и след като провери изцяло правилността на проверявания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК,намира за установено по делото следното:

Този съдебен състав е необходимо още на това място да уточни пределите на въззивната проверка в съответствие с разпоредбите на чл.314 от НПК и чл.336,ал.1 и ал.2 от 3

НПК.Както вече бе посочено по-горе подсъдимите С. К. С.,С. Л. Т.,К. П. С.,Й. Т. М. и С. С.

С. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.321,ал.3,т.2,вр.ал.2 от НК.С присъдата СГС е признал за невиновни и на основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимите С. С. и С. Т. по две повдигнати обвинения по чл.143,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК. С атакуваната присъда първият съд е признал подс.С. Т. за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдал същия по обвинението по чл.252,ал.2,вр.ал.1 от НК.Т. е бил признат за невиновен и оправдан и по повдигнато му обвинение по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК. Със същата присъда подс.Й. Т. М. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото обвинение по чл.215,ал.1 от НК. С атакуваната присъда първият съд е признал подс.С. С. за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдал същия по обвинението по чл.252,ал.2,вр.ал.1 от НК.Отделно подсъдимите С. и Т. са оправдани по по-тежката квалрификация на едно от обвиненията-по чл.143,ал.2,вр.чл.142,ал.2,т.8 от НК.Също така подсъдимите С. С. и К. С. са оправдани по квалификацията по чл.142,ал.2,т.8 от НК.

Срещу оправдателната част от присъдата на СГС /СпНС-закрит/ не са постъпвали съответен протест или жалба на частен обвинител с искане САС да упражни правомощието си по чл.336,ал.1,т.2 от НПК,поради което в тази си част атакуваният съдебен акт е влязъл в сила,доколкото е налице забрана за „reformacio in pejus“.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства:показания на свидетелите М. Т. и В. С.;заключения на назначени по делото съдебно-психиатрична и психологична и балистична експертизи.Посоченото изброяване касае обвиненията-предмет на въззивна проверка в рамките на настоящото производство,доколкото по няколко от повдигнатите им обвинения подсъдимите са били оправдани от първия съд без наличие на съответен протест или жалба от частен обвинител срещу оправдателната част от присъдата.

Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционният съд е приел следното:

Към инкриминирания период подсъдимите С. С.,С. Т. и К. С. се познавали със свид.М. Т..Последният многократно е взимал пари назаем от подс.Т. и подс.С.,срещу което последните му определяли все нови и нови лихви,които в крайна сметка се оказали непосилни за изплащане от страна на Т..За да го мотивират да заплаща определените от двамата подсъдими суми,включително лихви върху тях,последните започнали да упражняват системен психически тормоз над свидетеля.Свид.М. Т.,макар и на възраст от 20-21 години към инкриминирания период,бил неуверен и податлив на тормоз.

На 16.12.2011г.свид.М.Т. бил в дома си в гр.***,кв.“***“,ул.“***“ № *.Около 17.00 часа по телефона му се обадил подс.С. К. С.,като му казал да слезе пред дома си,за да се видят.Т. излязъл и видял подсъдимия,който бил с автомобила си-л.а.“Порше Кайен“ с ДК№********,по спомен на свидетеля.Подс.С. С. му казал да се качи в превозното средство,което свид.Т. сторил,като тогава забелязал, че в автомобила се намира и подс.К. С..

Подс.С. потеглил с превозното средство,заедно с подс.С. и М.Т.,като поел към безлюдна местност в района на завод „Стомана“в кв.“Даскалово“ на гр.Перник.Посочената местност се намирала по пътя за с.Студена и отстояла на четири километра от дома на 4 свид.Т..

След като пристигнали на посоченото място,двамата подсъдими наредили на М. Т. да излезе от лекия автомобил и да се съблече по долно бельо.Тъй като било много студено,свидетелят ги попитал дали може да не събува чорапите и обувките си,но подсъдимите С. и С. не му разрешили.След като се съблякъл,двамата подсъдими всели дрехите на Т. и му казали да се обади на свой познат да дойде да го прибере от въпросната местност.Подс.С. С. добавил,че ще остави дрехите му на мост по пътя,който се намирал на два километра от мястото,където бил оставен свидетелят.Към този момент телефонът на М.Т. бил изключен,поради което същият продиктувал на С. телефона на свой познат-свид.В.

С. и от неговия телефон провел разговор с последния.

Подсъдимите С. и С. си тръгнали с автомобила,а от своя страна свид.М. Т. започнал да тича към посочения мост по пътя.Времето било много студено,като Т. стъпвал по сняг.Малко преди да стигне до въпросния мост,Т. бил пресрещнат по пътя от свид.С. с неговия автомобил.Свид.М.Т. се качил в превозното средство и двамата продължили към дома му,като по пътя спрели на моста,където трябвало де бъдат оставени дрехите му от двамата подсъдими.Там ги чакали С. С. и К. С.,които, освен че се смеели и подигравали на Т.,му заявили,че случилото се е един вид наказание за това,че бил закъснял и нямал възможност да погаси паричните си задължения.