Решение № 39 от 02.07.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Шумен , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело № 20203600100326 по описа за 2020 година

Делото е образувано по искова молба на ЕВГ. Т. Т., ЕГН **********, против КР. М.

К., ЕГН *** и „ Елит „ ООД, ЕИК 127502551.

С определение № 6/21.01.2021 г. като трето лице помагач на страната на ответниците е коституирано „ Дженерали застраховане „ АД, ЕИК 030269049.

Ищецът твърди, че на 31.08.2015 г., през деня се движел с велосипеда си по ул. .... в гр. Шумен, в района от автоспирката за кв. Тракия към жп-моста. Видимостта била добра, движението не било много натоварено и той се движел със съобразена скорост. Когато навлязъл в кръстовището на ул. .... с ул. Стационна, насрещно движещ се автомобил „ Фолксваген – Кади „, рег. № .... направил неправилна маневра – завой на ляво, отнел му предимството и го блъснал. От удара паднал на земята и дори за известно време загубил съзнание, а колелото му било непоправимо счупено. Автомобилът бил управляван от ответника КР. М. К.. По случая било образувано НОХД № 3092/2016 г. по описа на ШРС, наказателното производство по което приключило със споразумение от 09.12.2016 г., одобрено от съда. Съгласно споразумението ответникът е признат за виновен за това, че на посочената дата, нарушавайки правилата за движение е причинил ПТП, вследствие на което на ищеца са нанесени телесни повреди. Вследствие катастрофата се наложило оперативно отстраняване на далака му и претърпял дълго лечение, множество болки и страдания, като медицинските последици върху здравето му продължавали и щели да останат до края на живота му, поради голямата важност на телесния орган, който му бил отстранен. И до днес имал ограничение в движението / не му били разрешени никакви средни и тежки физически усилия /, спазвал много тежък и строг режим на хранене, появили се проблеми с психиката му, които не са отшумели и до сега. Съставомерното поведение на първия ответник се квалифицира като непозволено увреждане и дава основание на ищеца да търси обезщетение 1 за нанесените му неимуществени вреди, чиито справедлив размер възлиза на 50 000.00 лева.

Към момента на ПТП ответникът К.К. е работел като служител при втория ответник „ Елит „ ООД, като вредите на ищеца са били причинени по време на изпълнение служебните задължения на първия. Ето защо е налице основание за солидарна отговорност на втория ответник, в качеството му на работодател на прекия причинител на вредите, при изпълнение на възложената му функция. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди двамата ответници да му заплатят солидарно исковата сума от 50 000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 31.08.2015 г. до окончателното й събиране и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответниците КР. М. К., ЕГН *** и „ Елит „ ООД, ЕИК 127502551, представлявано от управителя М.К.К., двамата чрез пълномощника адв. Г. Г. от ШАК, в който заявяват, че лекият автомобил, управляван от първия от тях при настъпване на процесния деликт е бил надлежно застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ с полица № 015115000133025 от втория ответник в ЗАД „ Виктория „, ЕИК 119037309. На 18.12.2015 г. ЗАД „ Виктория „ се е вляло в „ Дженерали застраховане „ АД, ЕИК 030269049, като последното дружество, съгласно чл.262 от ТЗ е станало правоприемник на ЗАД „ Виктория „, включително на правата и задълженията по посочената застрахователна полица. Застрахователят е изплатил обезщетение на ищеца за претърпените от него вреди, като пострадал от застрахователно събитие по полицата, въз основа на постигнато между тях споразумение. Впоследствие ищецът е предявил срещу застрахователя и втора, този път съдебна претенция, производството по която е приключило с осъдително решение. Предвид горното и постановеното в ТР № 1/30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, пострадалият няма право да получи обезщетение от деликвента над заплатеното от застрахователя въз основа на постигнатото помежду им споразумение, в което увреденият е заявил, че е обезщетен напълно за съответната вреда. Ето защо, деликтната претенция е изцяло неоснователна. Невъзможността да бъде ангажирана отговорността за вреди спрямо прекия причинител на деликта прави неоснователна и акцесорната претенция по чл.49 от ЗЗД спрямо втория ответник като работодател на първия и възложител на работата, по време на която е причинен деликта. В условията на евентуалност, ако изложените по-горе възражения не бъдат приети от съда, ответниците оспорват предявените искове по размер като считат претенцията за вреди в размер на 50 000.00 лева за силно завишена и несъответна на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на извършения деликт.

В предоставения му едномесечен срок третото лице помагач „ Дженерали застраховане „ АД, ЕИК 030269049, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., чрез юрисконсулт Г.И.Р. депозира отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че не оспорва настъпването на процесното ПТП и, че в резултат от него ищецът е претърпял описаната в исковата молба травма – отстраняване на далака. Твърди обаче, че в изпълнение 2 на договор за застраховка „ Гражданска отговорност „ – полица № 015115000133025, сключен с ответника, дружеството е заплатило на ищеца дължимото застрахователно обезщетение за всички претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди, в т.ч. и такива, претърпени като усложнение в здравословното му състояние, описани в исковата молба, както следва: на 13.06.2016 г. – 40 000.00 лева – за претърпяна коремна травма с оперативно отстраняване на далака / съгласно постигнато с ищеца споразумение / и на 27.04.2020 г. – 5 000.00 лева / ведно със законна лихва върху нея и съдебни разноски / – за настъпилите след постигане на споразумението между страните усложнения в здравословното състояние на ищеца – заболявания на зъби и влошаване на зрението, както и разстройство на адаптацията / съгласно решение от 21.11.2018 г. по гр.д. № 78711/2017 г. на СРС, потвърдено с решение от 09.03.2020 г. по в.гр.д. № 1541/2019 г. на СГС /. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът описва и претендира обезщетение за същите травматични увреждания, за които вече е бил обезщетен от застрахователя и които са обхванати от предмета на постигнатото между застрахователя и увреденото лице споразумение. Поради изложеното, ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за вече репарираните от застрахователя вреди се явява изцяло неоснователна.

При условията на евентуалност, счита иска за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на претърпените от ищеца душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика. Неоснователността на главния иск предпоставя неоснователност и на акцесорната претенция за законна лихва. В тази връзка, заявява, че оспорва и началния момент, от който ищецът претендира лихва и прави възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на вземането за такава.

Предмет на разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 и чл.49 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Исковете са предявени с редовна искова молба, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.

По същество, съобразно изявленията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното:

На 31.08.2015 г., около 16.40 часа, в гр. Шумен, на кръстовището между бул. .... и ул.

Стационна е настъпило ПТП между л.а. „ Фолксваген Кади „, ДК № ...., собственост на „ ответника Елит „ ООД, гр. Шумен, управляван от ответника КР. М. К., в качеството му на служител на посоченото дружество и велосипед „ Easy Time „, управляван от ищеца.

Със споразумение, одобрено с определение № 296/15.12.2016 г. по НОХД № 3092/2016 г. по описа на ШРС е прието за безспорно установено, че на 31.08.2015 г., в гр.

Шумен, при управление на лек автомобил „ Фолксваген Кади „, ДК № ...., собственост на „ ответника Елит „ ООД, гр. Шумен, ответникът КР. М. К. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1, чл.37, ал.1 и чл.47 от ЗДвП и по 3 непредпазливост причинил на ищеца ЕВГ. Т. Т. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, б.“а“, предл. І, вр. чл. 343, ал.1, б.“б“, предл. І, вр. чл.342, ал.1 от НК, извършено виновно, по непредпазливост под формата на небрежност, за което му е наложено наказание „пробация“ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от осем месеца.

На 01.06.2016 г. между третото лице помагач „ Дженерали застраховане „ АД, в качеството на застраховател по застрахователна полица № 015115000133025, в сила от 08.01.2015 г. до 07.01.2016 г., за застраховка „ Гражданска отговорност „ на КР. М. К., свързана с ползването на лек автомобил

„ Фолксваген Кади „, ДК № ...., от една страна и ЕВГ. Т. Т., от друга страна е сключено споразумение, чиято действителност не се оспорва, по силата на което застрахователят се е задължил да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 40 000.00 лева за, причинените му в резултат от описаното по-горе ПТП, неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживян стрес и неудобства, разходи за лечение на увредите, както и за бъдещи болки и страдания, допълнително и последващо лечение, вследствие описаните в т.2 от споразумението увреждания, получени при ПТП. В т.6 от споразумението е записано изрично, че увреденото лице декларира, че с получаване на определеното застрахователно обезщетение ще счита отношенията си със застрахователя и застрахования при него водач на лекия автомобил за напълно уредени и няма да има в бъдеще други претенции за имуществени и неимуществени вреди, за лихви и разноски, както и за всякакви други плащания, свързани със събитието, предмет на преписка № 269364/2016 г. и споразумението.

От приложеното на л.13 от делото преводно нареждане се установява и не се спори от ищеца, че определеното му със споразумението от 01.06.2016 г. застрахователно обезщетение от 40 000.00 лева му е било изплатено от застрахователя по банков път на 13.06.2016 г..

С решение № 542238/22.11.2018 г. по гр.д. № 78711/2017 г. по описа на СРС, потвърдено с решение от 09.03.2020 г. по в.гр.д. № 1541/2019 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 09.03.2020 г., третото лице помагач „ Дженерали застраховане „ АД, е осъдено да заплати на ищеца ЕВГ. Т. Т., на основание чл.226, ал.1 от КЗ / отм. / сумата от 5 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на влошаване на здравословното му състояние вследствие настъпилото на 31.08.2015 г., в гр. Шумен ПТП, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2016 г. до окончателното й плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000.00 лева.

От приложеното на л.68 от делото преводно нареждане се установява и не се спори 4 от ищеца, че присъденото му от съда обезщетение от 5 000.00 лева, ведно с разноските по гр.д. № 78711/2017 г. на СРС му е било изплатено от застрахователя по банков път на 27.04.2020 г..

От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че вследствие станалото на 31.08.2015 г. ПТП на ищеца са били причинени контузия на корема, травматично разкъсване на далака, кръвоизлив в коремната кухина, множество кожни охлузвания в лявата половина на гръдния кош и на двата горни крайника. В резултат на животоспасяваща операция му е причинена загуба на слезката. На поставения му въпрос налице ли са трайни увреждания на здравето на пострадалия вследствие описаните по-горе увреди, експертът отговаря, че след спленектомия функциите на далака се поемат от другите органи на лимфоидната система в организма в рамките на около две години. Общо прието е становището, че такива пациенти остават с реактивно отслабен имунитет и са по-податливи на инфекции, както и, че е възможно да ги преболедуват по-тежко в сравнение с други хора, които не са с отстранен далак и нямат придружаващи заболявания, без това да означава, че всяка инфекция е животозастрашаваща за пациента без далак. На зададени му в съдебно заседание въпроси вещото лице дава отговор, че след определени години физическото натоварване не представлява проблем за човек с отстранен далак.