Заповед за изпълнение № 1823 от 17.11.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Трети състав в проведеното на 17.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2571 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Боряна Ал. Ангелова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът А. К. П. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

В************ и настоящ адрес: с. Т******************** да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, електронна поща:***********, телефон ************, законен представител – С.Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., в качеството им на управители, пълномощник: ю.к. Н. Л., сумата от 500 лв. (петстотин лева ) главница по Договор за потребителски кредит № ************** от 26.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.11.2025 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 101.25 лв. /сто и един лева и 25ст./ разноски по делото, включващи дължимата държавна такса в размер на 21.25 лв. /двадесет и един лева и 25ст./ съобразно уважената част от претенцията и юрисконсултско възнаграждение – 80,00 лв. /осемдесет лева/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 107.95 лв. /сто и седем лева и 95 ст./ договорно възнаграждение за периода от 05.08.2024г. до 05.06.2025г.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 202.03 лв. /двеста и два лева и 03 ст./ лихва за забава за периода от 06.08.2024г. до 12.11.2025г.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и 1 изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 400 лв. /четиристотин лева/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането поради забава повече от 90 дни, начислено на 06.11.2024г.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 30 лв. /тридесет лева/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислено на 20.08.2024г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 80,00 лв. /осемдесет лева/ до претендирания размер от 330 /триста и тридесет лева / лева, както и сумата за държавна такса над уважената от 21.25 лева /двадесет и един лева и 25ст/, до претендирания размер от 29.58 лева /двадесет и девет лева и 58 ст./.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ************от 26.06.2024 год. По силата на този договор длъжникът е получил заем в размер 500 лв., които е следвало да върне за срок от 11 месеца, до 05.06.2025 год., на равни месечни вноски в размер от по 100.75 лв. (от които 45.45 лв. – общо за пакетите „допълнителни услуги“) съгласно погасителен план, с падеж на всяко първо число от месеца; годишен лихвен процент (ГЛП) 40.90% и годишен процент на разходите (ГПР) 46.62 %. Допълнителните услуги– са на обща стойност 500 лв. Няма данни, нито твърдения тези услуги да са били ползвани.

Цялото задължение по договора е станало изискуемо на 05.06.2025 год., поради изтичане на договора.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите „Фаст“ и „Флекси“. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора. Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги " Фаст" и "Флекси" и такси , които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, са около размера на предоставения кредит, поради което 2 посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна клауза по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост.

В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор "Фаст" и "Флекси", което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания, извън предоставената чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал.

2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв.

Заявителят е претендирал максималния предвиден в цитираната разпоредба размер от 330 лева. С оглед уважения размер от претенцията на заявителя съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 80,00 лева. Освен това в случая следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева и защото не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Отделно възнаграждение по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи не се дължи, защото процедурата по водене на заповедното производство или защита в същото изначално включва и подготовка на документи, даже включва най-вече такава дейност по изготвяне на документи с оглед писмения характер на заповедното производство. Държавната такса е уважена в размер, който би се дължал съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от 3 съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на заявителя/кредитора:

IBAN: BG 94 BPBI 79401057379002, BIC: BPBI BGSF, „Юробанк България“ АД

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Боряна Ал. Ангелова )

4