Решение № 133 от 05.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002901436 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290, вр. чл. 386, ал. 3 ГПК.

Образувано е по две отделни касационни жалби, подадени от СНЦ СДРУЖЕНИЕ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЕИК

160079277, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 108 от 21.02.2023 г. по в. т. д. № 933/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, както следва:

1/ в частта, с която е обезсилено като недопустимо решение № 261972 от 14.06.2022 г. по гр. д. № 14327/2020 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която по предявен от СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ иск ответникът „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, е осъден да преустанови действията си, с които нарушава колективните интереси на потребителите и които се изразяват във включването в Общите условия към договора за потребителски кредит, с които се предоставят кредити на физически лица, действали преди 01.06.2020 г., на следните клаузи, предвиждащи предоставянето на една или всички от 1 посочените допълнителни услуги срещу заплащане: 1/ Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2/ Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/ Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4/ Възможност за смяна на датата на падеж; 5/ Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства; както и в частта, с която на „Профи Кредит България“ ЕООД е забранено прилагането на така посочените клаузи в бъдеще, вкл. посочването им в бъдещи версии на Общите условия, приложими за потребителски кредити, предлагани на физически лица, като производството по делото в тази част е прекратено; и 2/ в частта, с която е потвърдено същото първоинстанционно решение в частта му за отхвърляне на предявения от СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ против „Профи кредит България“ ЕООД иск за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава колективните интереси на потребителите, изразяващи се във: 1/ Включването в типов договор за кредит и Общи условия, с които се предоставят потребителски кредити на физически лица на клауза, регламентираща размер на възнаградителната лихва от около 42 % годишно и лихвен процент на ден от около 0,11 %; 2/ Включването в Общите условия към договор за потребителски кредит на клауза, според която „При погасяване на главницата по ДПК кредитополучателят/солидарният длъжник имат право да получат при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка във формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания с посочване на дължимите плащания, сроковете и условията на извършването им“; 3/ Включването в Общите условия към договор за потребителски кредит на следните клаузи: „Въз основа на влязъл в сила ДПК и при положение, че са изпълнени условията, определени от ДПК и съгласно вътрешните правила, кредиторът се задължава да предостави на клиента договорените парични средства по сметката, посочена от клиента в договора за кредит. С нарочна молба клиентът може да поиска изплащане на сумата по кредита да стане по друга сметка, независимо кой е нейният титуляр“; „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения ДПК в срок от 14 календарни дни от датата на сключването му. В случаите, когато клиентът е получил условията на договора и 2 законоустановената допълнителна информация след датата на сключване на договора, срокът за отказ тече от датата на получаването им. За да упражни правото си на отказ, клиентът е длъжен: да изпрати писмено уведомление до кредитора преди изтичането на срока за отказ; да върне по сметката на кредитора получената сума и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата“.

В касационната жалба против първата част от решението на Софийския апелативен съд се излагат доводи за незаконосъобразност. Касаторът се позовава на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която интересът от установяване на нищожност на неравноправните клаузи не се счита за отпаднал с приемането на нови общи условия в хода на процеса, доколкото потребителите могат успешно, в рамките на давностния срок, да предявяват искове за защита на увредените си права, като се позовават на решението по чл. 379, ал. 2 ГПК, вр. чл. 386, ал. 1 ГПК. В подкрепа на това разрешение се изтъква, че тъй като е обективно невъзможно да се установи категорично, че всички потребители, приели общите условия преди изменението от 01.06.2020 г., са били уведомени и са се съгласили с последващите промени в съдържанието им, то няма основание правният интерес от предявения иск да се приеме за отпаднал. Твърди се, че в обжалваното решение не е отчетено двойното действие на съдебния акт при уважаване на колективния иск – ретроактивно и за в бъдеще, при което на търговеца се забранява да включва подобни клаузи в общите условия. По подробно изложени съображения, включително основани на практика на СЕС и Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 г., се моли въззивното решение в тази част да бъде отменено и делото да се върне на апелативния съд с указания за решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

В касационната жалба срещу втората обжалвана част от решението се твърди, че същото е неправилно поради противоречието му с материалния закон. По отношение на клаузата относно размера на възнаградителната лихва се твърди, че съдът неправилно е обвързал действителността на същата с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която е относима към ГПР. Поддържа се, че ГЛП във всички типови договори е в размер на 41.17 % - т. е. е определен едностранно от кредитора, без съобразяването му с каквито и да било критерии и има за единствена цел постигането на максимална печалба от 3 търговеца. В този смисъл въззивният съд неправилно е приел, че ГЛП е бил определян в зависимост от конкретните условия по всеки един договор, освен това така установеният лихвен процент надвишава повече от четири пъти законната лихва, при допустимо превишаване до три пъти размера на същата, поради което същият е бил определен в нарушение на добрите нрави. По отношение на клаузите, които по закон трябва да се съдържат в договора, но вместо това се намират в общите условия към него, се оспорва изводът на съда, че тъй като общите условия са винаги неразделна част от договорите за потребителски кредит, то предоставената в тях информация удовлетворява изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Според касатора посочената разпоредба не следва да се тълкува разширително, а стриктно, като при това тълкуване изискваната от закона информация следва да е част от съдържанието на договора, а не от приложенията към него. По подробни съображения в посочения смисъл се моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което ответникът да бъде осъден да преустанови практиката си да включва изискваната от ЗПК информация единствено в общите си условия, с присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касационните жалби ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва тяхната основателност.

По отношение на първата жалба сочи, че извършената промяна в общите условия, чрез премахване на атакуваните клаузи, е осъществена преди предявяването на исковата молба, а не в хода на процеса, както твърди ищецът. Искането на СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ е за преустановяване на действие, което не се извършва, поради което търсената защита е ненужна. Поддържа се и друго основание за недопустимост на първоинстанционното решение в тази част, а именно, че Софийският градски съд се е произнесъл по искане, което не е било предявено – да се забрани на търговеца да използва спорните клаузи за в бъдеще, при заявен петитум единствено за преустановяване на тяхното ползване. По подробно изложени съображения за правилност на въззивното решение в неговата прекратителна част, включително и поради други основания за недопустимост, се моли същото да бъде оставено в сила.

В отговор на втората касационна жалба се поддържат доводи за недопустимост на отхвърлените искове, каквито са изложени и във връзка с 4 първата касационна жалба. Изрично се твърди, че размерът на лихвата е част от основното съдържание на договора и не подлежи на преценка за неравноправност, а нищожност поради противоречие с добрите нрави по смисъла на ЗЗД ищецът няма процесуална и материална легитимация да въвежда, както и че за ищеца липсва интерес да иска премахване на клаузи от Общите условия, с които ответникът изпълнява изискванията на ЗПК.

Отделно се изразява евентуално становище за правилност на въззивното решение в неговата отхвърлителна част, въз основа на поддържаните в хода на цялото производство съображения. Моли се решението на въззивния съд в посочената част да бъде обезсилено, евентуално – да бъде оставено в сила, с присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните по заявените касационни основания, съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Изводът на решаващия въззивен съдебен състав за недопустимост на решението на Софийския градски съд в частта му, с която „Профи кредит България“ ЕООД е осъдено да преустанови конкретно посочени действия, с които нарушава колективните интереси на потребителите и се забранява на същото дружество да прилага такива клаузи в бъдеще, е основан на липсата на правен интерес у ищеца от предявяването на такъв иск. Съдът е приел за установено, че подобни клаузи са били включени към типовите договори, предлагани от ответника преди изменението на Общите му условия от 01.06.2020 г., а исковата молба, с която е поискано преустановяване на използването им, респективно забрана за прилагането им за в бъдеще, е постъпила на 29.12.2020 г. Граматическото и логическо тълкуване на нормите на чл. 379, ал. 3, пр. 1 ГПК и чл. 187, т. 2 ЗЗП според въззивния съд предпоставя, че същите касаят нарушение, извършвано към момента на предявяване на иска, а не към минал момент, доколкото преследваната с него цел е преустановяване на нарушението. Съдът се е позовал и на мотивите на решение № 186 от 26.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2090/2013 г., I т. о. относно това, че при веднъж вече преустановено нарушение е приложима единствено разпоредбата на чл. 68в ЗЗП, която е достатъчно ясна и прогласява, че се забраняват нелоялните търговски практики. Затова съдът е приел, че след като спорните клаузи не са част от Общите условия към договорите за 5 потребителски кредит на ответника и този факт е настъпил преди предявяването на иска, то правен интерес от постановяване на решение в искания от ищеца смисъл - за преустановяване на това нарушение и за забрана на търговеца да прилага тази практика за в бъдеще, липсва. В подкрепа на този извод въззивният съд е черпил аргументи и от субективните предели на действието на решението по колективен иск съгласно чл. 386, ал. 1 ГПК, като е заключил, че то няма да обвърже със сила на пресъдено нещо други търговци.

Въззивният съд не е споделил възраженията на ответното дружество за недопустимост на първоинстанционното решение на основание чл. 381, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК, поради това, че ищецът не е доказал съответствие с изискването да може сериозно и добросъвестно да защити интереса на класа, който счита, че защитава, нито възможността да понесе тежестите, свързани с воденето на делото. Приел е, че специалният закон установява изрично в чл. 186, ал. 1 ЗЗП правото на сдруженията, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 ЗЗП, да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Фактът на включването на ищеца в посочения списък е счетен от съда за достатъчен да установи наличието на първата предпоставка на чл.

Разпечатката съдържа 22 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49c98781-7fb5-4dae-af03-1f3d14891e1d