Решение № 1828 от 17.12.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2699/2025
- Вид
- Решение № 1828
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 28.01.2026
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 1828 гр. Русе, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520102699 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от А. П. Т. срещу „Електроразпределение север“ АД, в която се твърди, че ищецът е потребител на електроенергия за обект в с. ****, обл. Русе, ул. ***, с клиентски № *** и абонатен № ***. На 09.04.2025 год. била извършена проверка от служители на ответното дружество на точността на измерване на обслужващите измервателната система и свързващите ги електрически инсталации за имота на ищеца на посочения по-горе адрес. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № *** от същата дата. Ищецът присъствал на проверката и подписал съставения протокол за нея. В края на месец април 2025 год. получил писмо, с което го уведомявали, че с оглед извършената проверка и съставения констативен протокол и съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИKEE/ е издадена от „Електроразпределение Север“ АД фактура за корекция на сметка му от 22.04.2025 год. на стойност 5975,36 лв., със срок за плащане 08.05.2025 год. От това писмо ищецът разбрал, че допълнително са му начислени за плащане 16 999,56 квтч електроенергия за период от 10.01.2025 год. до 09.04.2025 год. Ищецът твърди, че за този период 1 е заплащал всички начислени му сметки и категорично твърди, че не е изразходвал допълнителното количеството електроенергия. Счита, че претендираната от него сума е недължи, тъй като не е знаел за неработещия и невярно отчитащия електромер, понеже нямал достъп до него. Също така твърди, че дори и да са налице предпоставки за допълнително начисляване на такава енергия, тя трябва да е само когато електромерът не е работил. Излагат се подробни съображения в исковата молба, че не са налице предпоставки за служебно начисляване на енергия, каквото е направило в случая ответното дружество, включително и такива предпоставки не можело да се обосноват с приемането на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИKEE/, действащи след 2019 год.
По подробно изложените в молбата аргументи се счита, че тази претендирана от ищеца по корекционна процедура сума е недължима и се моли да бъде постановено съдебно решение, с което това да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за допустимост, но за неоснователност на исковата молба. Не се оспорва наличието на облигационни отношения между страните във връзка с доставката на електрическа енергия, както и наличието на съставен протокол за проверка на измервателното средство за посочения в молбата имот, въз основа на който е извършена корекционна процедура, съответна на правилата, установени с нормативен акт – ПИКЕЕ. При промяната в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът е упражнил правото си да извърши оспорената корекция. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е клиент на ответното дружество във връзка с потреблението на електрическа енергия за посочения в исковата молба недвижим имот – в с. ****, обл. Русе, ул. ***, с клиентски № *** и абонатен № ***.
2
На 09.04.2025г. е извършена проверка от служители на "Електроразпределение Север" АД на измервателната система и свързващите ги електрически инсталации за обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол №*** от същата дата. В последния е отбелязано какви са показанията на електромера на нощна, дневна и обща тарифи, състоянието на пломбите, предпазителите и превключвателите свързани с електромера. В протокола е посочено, че „при проверката СТИ бе измерен с еталонен уред и бе измерена разлика Е=минус -096,147%“. СТИ е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка с пломба, а на негово място е поставено друго изправно СТИ. Протокола е подписан от трима служители на дружеството от СЕК, както и от ищеца Т..
Сваленото СТИ е предадено за техническа експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, регионален отдел Варна. За изготвената експертизата е съставен констативен протокол ***/16.04.2025г. в който е отбелязано състоянието на електромера, съвпадащо с описанието в констативния протокол на служителите от ЕРП Север, посочени са извършените проверки, измервания и изчисления, при които е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, пробити са отвори върху клемореда на фази S и Т, прекъснати са проводниците от клемите към платката на фази S и Т. Посочено е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, не съответства на техническите изисквания.
При продължително включване на електромера и отчитане на показанията му е установена грешка -70,03% при максимално допустима грешка +/-2,0%.
Въз основа на констатациите по протоколите за проверката и метрологичната експертиза, ответното дружество е изготвило справка № 67627_45F2 от 17.04.2025г., с която на основание чл. 50, ал.1, т.“а“ от ПИКЕЕ (при наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ) е извършена корекция на сметката на ищеца за периода 10.01.2025г. до 09.04.2025г. (за 90 дни) и му е начислена допълнителна електроенергия в размер на 16999,56 квтч., разделена съответно по 2370 квтч. върхова, 1980 квтч дневна и 3139 квтч нощна. Грешката послужила за допълнителното изчисление е посочена като -70,03%.
За това допълнително количество електроенергия е издадена фактура 3
№***/22.04.2025г. на стойност 5975,36лв. с ДДС заплащане от ищеца. и е претендирана за
Свидетелят Д. К. Д. установява, че работи в ответното дружество като „специалист енергиен контрол“ и е съставител на процесния констативен протокол. Спомня си, че повод за извършената проверка на измервателната система за имота на ищеца, както и за много други имоти в съседство били констатирани повишени загуби на трафопост захранващ тези обекти.
Извършвали проверка на таблата и електромерите на захранените от този трафопост абонати един по един. Преди да стигнат имота на ищеца не констатирали нередности. При проверка на електромера за имота на ищеца, който бил монтиран в табло на уличен стълб, установили, че измерва с грешка-95% при допустима такава 2%. В присъствието на клиента съставили протокол за констатациите и подменили електромера с друг. Сваления поставили в безшевна торба и го предали за изследване в БИМ. След това продължили проверката си, но доколкото свидетелят си спомня не открили други нередности. Също така свидетелят си спомня, че дори при посочената грешка, електромерът на ищеца отчитал висока консумация на електроенергия. Самият захранен имот се състоял от няколко къщи, разположени в голям парцел с обща ограда.
Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза, допълнително начислената в резултата на корекцията електроенергия на ищеца, би могла да му бъде доставена и съответно потребена, като се има предвид пропускателната способност на присъединителната линия.
Математически правилно е извършено изчислението на количеството и стойността на допълнително претендираната за заплащане електроенергия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума, без да е необходимо по отношение на същата да е инициирано принудително събиране. В настоящия случай интересът на ищеца произтича от качеството му на клиент, обвързан с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения 4 предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по същество на спора.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че се е намирал в договорни отношения с ответника за доставка на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума, по който въпрос по делото няма спор. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно законосъобразно извършване на отчитане, начисляване и коригиране на сметката на ищеца.
В конкретния случай, ответното дружество претендира сумата по процесната фактура като цена за допълнително начислена електроенергия за минал период от време, в резултат на извършена корекция по реда на чл. 50, ал.1 т.“а“ ПИКЕЕ. Посочената норма сочи, че в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.
В конкретния случай, събраните по делото доказателства категорично установяват, че към датата на проверката от служители на ЕРП Север, СТИ за процесния имот е отчитало преминалата през него електроенергия с грешка, точната стойност на която е установена в лабораторни условия по време на изготвяне на метрологичната експертиза на уреда от БИМ. Причината за отчитането с грешка също е установена – осъществен достъп до вътрешността на електромера, т.е. налице е нерегламентирано въздействие, манипулация на СТИ. Поради това неоснователни се явяват твърденията в исковата молба за обратното – че не е налице вмешателство по уреда и следва в случая да 5 намери приложение разпоредбата на чл. 52 ПИКЕЕ, сочеща, че преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред. Ответното дружество при наличие на точно установена грешка на измерването е извършило корекционната процедура по предвидения в ПИКЕЕ ред – чл. 50, ал.1 т.“а“.
Отговорността на ищеца за заплащане на сумата по корекцията е обективна и за нейното реализиране не е необходимо да бъде установен нито периода на неправомерно потребление, нито количеството на потребената енергия, дори и знанието за това, а единствено визираните в чл. 50 ПИКЕЕ предпоставки (или някои от тях), които да бъдат установени надлежно с констативен протокол, съставен съобразно изискванията на чл. 49 от същите правила.
Предвид изложеното, неоснователни се явяват доводите на ищеца, на които основава исковата си претенция – за липсата на основание за ответното дружество да извърши корекция на сметката му и неправилно прилагане нормите на ПИКЕЕ.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответното дружество разноски за настоящото производство – депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Срещу размера на последното процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност. Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 2148лв. с ДДС. Съдът при съобразяване естеството на спора, правната и фактическа сложност на делото и неговата продължителност, действително намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно високо и същото следва да бъде намалено. Последното следва да е до предвидения в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. минимум с ДДС, който размер дори и да не е обвързващ за съда, е ориентир за справедливост и с оглед спецификите и продължителността на настоящото производство се явява действително справедливо адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди. Според чл. 7, ал.2 от Наредбата това адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 1077,05лв. с ДДС. Наред с тази сума следва да се присъдят и разноските за вещо лице направени от ответното дружество в 6 размер на 400лв.
Разпечатката съдържа 31 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49c7127b-b483-465a-b444-bb99cfb8db38