Определение № 1240 от 20.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1240 гр. Велико Търново, 20.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500804 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

С Определение № 852 от 03.04.2025 година по гр. д. № 1216/2025г. на Районен съд – Велико Търново Д. К. Д. е освободен от внасяне на сумата от 74.67 лева – държавна такса по иска за прогласяване нищожността на договор за заем, като е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по иска по чл. 55 ЗЗД.

Недоволен от постановеното определение в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по иска по чл. 55 ЗЗД е ищецът Д. К. Д., който го обжалват с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

В жалбата си процесуалният представител на последния развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че в представената в първоинстанционното производство декларация ищецът изрично е посочил, че притежава 1/3 ид.ч. от МПС BMW, както и 1/3 ид.ч. от недвижим имот, жилище, равняваща се на 30 кв.м., които са придобити по наследство, в съсобственост, както и че не се ползват от ищеца, като същевременно същият не получава доходи от тях. Навежда доводи, че отказът за освобождаване на ищеца от държавна такса е равносилен на отказ от правосъдие.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 1216/2025 година на Районен съд – Велико Търново е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Д., чрез адв. П. Б. – АК-Враца, срещу „Кредирект“ ЕООД – град София, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 ЗПК, и обусловен от него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с цена на иска 1 286.23 лева /макар в исковата молба погрешно да е посочено, че е предявен в условията на евентуалност, доколкото се иска при уважаване на първоначалния иск, да бъде уважен и искът по чл. 55 ЗЗД/. С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса за производството по делото, като е приложена декларация за материално и гражданско състояние. В последната е посочено, че ищецът не получава доходи, че притежава жилище в град Велико Търново с площ 30 кв.м. и МПС – BMW /2011 година на производство/, както и че не притежава парични влогове. Същевременно е отразено, че не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че към момента ищецът не реализира доходи, само по себе си, не е основание за цялостното му освобождаване от държавна такса, доколкото от представената декларация е видно, че същият е в активна трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, което може да полага труд и да реализира доходи от същия. От друга страна е приел, че ищецът няма разходи за ползвано от него жилище, както и разходи за издръжка на непълнолетни деца.

Въззивният съд приема, че изводът на Районен съд – Велико Търново е правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК освобождават се от такси и разноски физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимите такси или разноски.

В случая по делото с обжалваното определение ищецът е частично освободен 2 от задължението за внасяне на държавна такса, възлизаща в размер на 74.67 лева /за иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 ЗПК/, а дължимата за разглеждането на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД държавна такса е в размер на 51.45 лева.

При съобразяване на размера на дължимата за този иск държавна такса и относимите към искането обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставките чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от внасянето на така посочената държавна такса. Видно от приложената към исковата молбата декларация, молителят е в трудоспособна възраст, макар да е посочил, че не реализира доходи. Не страда от заболявания и увреждания, изискващи извършването на допълнителни сериозни разходи за лечение и пораждащи обективна пълна или частична невъзможност за полагане на труд, включително на повече от едно място. В този смисъл самият той се е поставил в положение да не реализира доходи. Освен това, в представената по делото декларация за материално положение и имотно състояние е посочено, че същият притежава жилище и МПС, т.е. не му се налага да заплаща наем, за жилище, което обитава, а дали ги ползва или не е без значение при извършване на преценката за дължимостта на държавна такса по делото. Още повече, както към декларацията за семейно и имуществено състояние, така и към частната жалба не са приложени каквито и да е доказателства, удостоверяващи декларираните данни, включително за липсата на доходи, както и че лицето е регистрирано в Бюрото по труда, като търсещо работа. Не на последно място, последният няма задължения за заплащане на издръжка на малолетни или непълнолетни деца. Предвид изложеното съдът намира, че материалното и имущественото състояние на ищеца, наред с останали посочени погоре обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК не налагат категоричен и несъмнен извод за липсата на достатъчно средства за заплащане на дължимата по предявения иск по чл.

55 ЗЗД държавна такса в размер на 51.45 лева.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на Д. К. Д., чрез адв. П. Б. – АК-Враца, е неоснователна, респективно – първоинстанционното определение, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 852 от 03.04.2025 година по гр. д. № 1216/2025г. на Районен съд – Велико Търново в частта, с която искането на Д. К. Д. от град Велико Търново, ул. „ с ЕГН ********** за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по иска по чл. 55 ЗЗД в размер на 51.45 лева е оставено без уважение.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4