Решение № 628 от 18.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. В., 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Невин Р. ШаК.

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100500715 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електропазпределение Север“ АД, гр. В. срещу Решение № 260069/04.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 2454/2021 г. по описа на Районен съд - В., ХL състав, с което е отхвърлен предявения от „Електроразпределение Север” АД – В. против Г. Г. Й. иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК за приемане за установено, че ответника дължи сумата от 3400.15 лева, начислена корекция на сметка за електроенергия за периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г. по фактура № 0106131912 от 06.02.2020 г. по партида с клиентски № ********** и абонатен № ***, с адрес на потребление в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2020 г. до окончателното й заплащане и сумата от 97.28 лева – мораторна лихва върху сумата по фактурата за периода от датата на падежа й – 18.02.2020 г. до 26.06.2020 г. по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3497/13.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7700/2020 г. по описа на ВРС, Х L състав; както и е осъдено ЕАД да заплати на Й. сумата от 500 лева, представляваща извършени разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване 1 на ново, с което да се уважи изцяло предявения иска. Претендират се разноски.

Въззиваемият Г. Г. Й. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Електроразпределение Север” АД – В. с правно основание чл. 422 от ГПК против Г. Г. Й. за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 3400.15 лева, начислена корекция на сметка за електроенергия за периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г. по фактура № 0106131912 от 06.02.2020 г. по партида с клиентски № ********** и абонатен № ***, с адрес на потребление в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2020 г. до окончателното й заплащане и сумата от 97.28 лева – мораторна лихва върху сумата по фактурата за периода от датата на падежа й – 18.02.2020 г. до 26.06.2020 г. по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3497/13.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7700/2020 г. по описа на ВРС, ХL състав.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва.

Счита, че ищецът не е носител на материалното право да извършва корекции на сметки и да издава фактури за събирането им. Твърди, че не е получавал реално такова количество ел. енергия. Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ това не е било по негова вина.

Оспорва законосъобразността на извършената корекционна процедура от формална страна.

Твърди, че действащите ПИКЕЕ излизат извън обхвата на зоконовата делегация досежно предвидената в тях обективна отговорност на абоната. Оспорва се извършването на периодични технически проверки на СТИ. Претендират се разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 7700/2020 г. по описа на ВРС, Х L състав.

2

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7700/2020 г. по описа на ВРС, Х L състав, съда е уважил заявлението на въззивника по чл. 410 от ГПК и е издал в негова полза против Г. Г.

Й . Заповед № 3497/13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение, за сумите от заявлението- процесните.

След подадено от длъжника възражение в срок, „Електроразпределение Север“ АД е депозирал искова молба по чл. 415 и сл. от ГПК.

На 03.02.2020 г. служители на „Електропазпределение Север“ АД, гр. В. са извършили проверка на електромер № 1125071612358454, на адрес: ***. За целта е бил съставен КП № 1203167/03.02.2020 г. като последният е подписан от служителите на дружеството О.С.К., В.Д.Г. и Т.Д.С. - извършили проверката, както и от свидетелката Р.И.К.. Видно от констатациите там е, че е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежата чрез меден проводник със сечение 50 кв. мм, ползващ се за фаза. По този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и не се заплаща.

Видно от Справка за корекция от 04.02.2020 г. е било начислено на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ количество от 17028 квтч. ел. енергия за периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г.

Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се установява следното: към датата на проверката електромерът в обекта е бил в метрологична годност. В случая е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ с ЕРМ, и с оглед неправомерното свързване към ЕРМ без участието на електромер, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Налице е неотчитане от измервателната система на цялата преминала по захранващия неправомерно свързан от ел. мрежата кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия вследствие на установеното присъединяване към електропреносната мрежа. Математическите изчисления по корекцията, съобразно методиката на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ са аритметично точни. Количеството ел. енергия, изчислено по корекционната справка може реално да бъде доставено до абоната с оглед пропускателната способност на неправомерно присъединения проводник и тази на присъединителното съоръжение.

Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля О.С.К. /съставила и подписала КП/и Р.И.К. /свидетел на проверката и подписала КП/.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззивник в настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.

3

В тежест на ответника – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.

Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства, се установява качеството на потребител на въззиваемия за посочения адрес. Следва да се има предвид, че същия не оспорва собствеността си на обекта на потребление – гр. В., ул.

„Д.“ № ***. Всички представени от ищеца – въззивник доказателства – КП, фактури, справки са за идентични абонатен и клиентски номер. В този смисъл е и ТР № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на това съда приема, че въззиваемият има задължението да заплаща използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на ел.енергия, за посочения обект с абонатен № *** и клиентски номер № **********.

Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.

Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.

21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.

В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на електроразпределителната мрежа /в случая „Електроразпределение Север“ АД/ следва да изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за 4 сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.

Въведеното от ищеца основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

Разпечатката съдържа 44 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49c60c9b-b2d0-4723-a3a2-c407c6c9ac00